Синтетичното биоразнообразие на Alexandra Daisy Ginsberg, 2013
Бъдещето не е това, което беше. Мисълта, често приписвана на американската бейсбол легенда Lawrence Peter Yogi Berra, отеква в тишината към високия таван на Червена зала на Червената къща. Изрича я Невена Иванова, която след кратко суетене на два компютъра, открива първата лекция от серията Проектиране на бъдещето: въпросът за технонауката. Част от проекта Отворен университет на Червената къща, лекциите са посветени на задълбочаващата се интеграция между технология, наука, дизайн и изкуство и вълнуващите промени в съвременното общество, които очакваме в следствие на тези процеси. Иванова е съосновател на лабораторията за експериментални изкуства Symbiomatter (организатор на събитието), но биографията й я разкрива още като докторант по философия на технологиите от Токийския университет и преподавател по техноетични изкуства, критическа теория и дигитална естетика в университети в Хонг Конг и Шанхай. Понастоящем се фокусира върху философията на отворения биокод, колективното въображение и биоизкуството като асистент в Института за изследване на обществата и знанието към БАН, а точно в този момент обяснява етимологията на термина технонаука.
Синтетичната имунна система на Tuur van Balen (2010)
Погледът към бъдещето на Иванова е разделен условно на четири части в три лекции и една дискусия: Проектиране на земята: антропоценът, Проектиране на съзнанието: изкуственият интелект, Проектиране на живота: синтетичната биология и отвореният биокод и Проектиране на човека: CRISPR-CAS9 и самомоделирането на гените (и ние така за последното – бел. ред.). На дневен ред е антропоценът или новата геоложка ера, в която учените ни поставят и в която човекът по-безапелационно отвсякога е централната движеща сила, едновременно и мраморът, и скулптурата. Бързата теоретична разходка из съвременната онтология изплюва постановки и термини като NBIC, шеста вълна на изчезване на видовете, горещата тема за конвергенцията между технонаука и изкуства и стек теорията на Benjamin H. Bratton.
Вертикално фермерство в The Biospheric Project, 2010
Иванова маркира още добре познати теми като глобалните климатични промени, които гарнира с предсмъртната агония на Големия бариерен риф и проблема с ядрените отпадъци на човечеството. Не подминава и напредничави практични примери какво да чакаме от бъдещето като проекта за синтетично биоразнообразие на Alexandra Daisy Ginsberg, темата за вертикалното фермерство и The Biospheric Project, и разработка на Crowded Cities, в която враните стават естествен партньор на човека в почистването на улиците. Макар да й липсва щипка живец, едночасовата презентация неусетно е приключила. Откривам се потънал в размисли за бъдещето, когато идва моментът за въпроси. Пръв с микрофон в ръка се оказва възрастен господин, който започва да говори несвързано за застроената обработваема земя около София, комунистите и ТКЗС-тата. Бъдещето може да не е това, което беше, но пък някои неща вероятно никога няма да се променят.
Проектиране на бъдещето: въпросът за технонауката продължава до 10 януари в Червената къща. Входът е свободен с предварителна резервация. Повече информация за събитията има тук.
