Характерната индивидуалност на Йоан Гълъбов си личи не само от шаманския му външен вид с дълга брада, геометрична татуировка на главата, трескав поглед и незабравим дрескод, но и по начина, по който избягва работата за популярни медии и свръхкомерсиални клиенти и предпочита да натиска предимно върху собствената си модна марка Minoar (заедно с дизайнера Теодора Спасова) и спорадичните артистични сесии като Видове – тематичен жанров проект, който представя женското тяло в алтернативна среда на масово възприетата еротика. И макар секцията в личното му портфолио с кадри от проекта да е кръстена с красноречивото Fleshly, Гълъбов следва много по-сериозна философия и мисия, за които можем да си поговорим.
Как е животът напоследък? Какво се случва с Minoar? Животът си тече и съм благодарен, че ме дарява с време, което мога да изпълня с креативни проекти и занимания. Работата ни по Minoar и по-конкретно моята част в марката е основното ми ежедневно и нощно занимание. Дотолкова фокусиран, че времето за концептуални фотографии е по-малко. Въпреки това, желанието ми не стихва.
Worn & Torn © Йоан Гълъбов
Каква е основната идея зад Видове? Защо реши да снимаш такъв тип артистична еротика? Видове е просто нарицателно и заглавие. Идеята е да няма конкретна идея, но все пак е фокусирана върху божественото създание – жената. Главната провокация да снимам в такава мисъл и стилистика е породена от нуждата да деформирам визията на голото тяло, да му придам нещо повече от просто красиво и нежно тяло. Проблемът на подобен тип фотография генерално е нейната консумация – кадри с голи жени имат висок рейтинг в 99% от случаите единствено заради самия модел и неговите форми. Аз търся по-художествен и концептуален прочит, където зрителят може да изпита малко повече и по-различни емоции освен онези, свързани с формите на жената.
Worn & Torn © Йоан Гълъбов
Makizushi © Йоан Гълъбов
Какво не харесваш в съвременната комерсиална актова и еротична фотография? Това, че са масови и с етикет еротични. В момента, в който сложим етикет на нещо, то става ограничено, изчерпано и поставя голяма творческа стена. Както споделих по-горе, и тук важи същото – проблемът, че фокусът е върху сексуалността и просто красотата на тялото. Намирам го за плоско. Разбира се, подобна фотография винаги ще има и е редно да има за масовата публика, но аз никога не съм искал да бъда масов фотограф. Затова и не харесвам да снимам за редица комерсиални медии, тяхната еднаквост ме поболява естетически. Моята цел е да събуждам интерес в по-малки аудитории от хора, с които имаме допирни точки.
Кои са основните ти вдъхновения като фотограф за въпросната серия? Както на много други фотографи – вдъхновението е женското тяло, но с разликата, че някои от сесиите са провокирани от храна: японска кухня (Makizushi), миризмата на червен пипер (An Impure Breed) и така нататък. Зад всяка сесия има конкретна провокация, породена от личните ми интереси и възбуди. Те не са обявени, разбира се. Те са тайната частица, която придава специфичен живот на всяка сесия.
An Impure Breed © Йоан Гълъбов
Говориш за древността като място, където сексуалността, плътта и формите на женското тяло са издигнати в култ. Малко по-конкретно? Отношението ми към жената го намирам много сходно с това на древните народи и дори още по-назад във времето. Жената винаги е била издигана в култ и формите са й били подчертавани. Любопитно е какво отношение са имали всички древни цивилизации към сексуалността и колко важна е била тя. Всичко, свързано с жената, върви паралелно с естетични области като поезия, музика, рисуване. Естетиката сама по себе си е женствена, тя не може да бъде мъжествена.
Как избираш различните модели за тази серия и кога се ражда идеята? Винаги е различно и искам да бъде по-непринудено и непланирано. С времето научих, че колкото повече планиране и идеи има човек, толкова по-ограничен става и невидимата стена пада пред него. Обичам да работя с модели, които никога не са позирали преди подобна сесия и петнайсет минути след началото виждат красотата в процеса, усещат енергията на бъдещите резултати и са отдадени изцяло.
Bootyland © Йоан Гълъбов
В по-голямата част от кадрите липсват лица – вълнуваш се повече от формата или от характера ? Тематиката е основен момент, всичко се върти около първичната ми хрумка, която рядко е свързана с женското тяло. Все пак страстта ми към тялото доминира и това изключва лицето в много случаи.
Какво да си пуснем, докато ги разглеждаме? Ето този лайв сет на Merlin, Suduaya и Sufi’s Life.
Entracte © Йоан Гълъбов
Мястото на еротиката сред останалата част от твоята работа? Еротиката е едно много откровено и лично-емоционално място във фотографията за мен. Извън нея се старая да бъда максимален професионалист и педант и всичко да бъде издържано, тъй като работя предимно с клиенти и хора, които разчитат на добър краен резултат.
Къде е границата между голото тяло като обективиране и обикновена еротика и голото тяло като изкуство? Голото тяло само по себе си е просто плът, нашите съзнания са тези, които придават стойност на тялото. Ще дам пример: един зъб е красив само когато е поставен по най-правилния начин в нечия красива усмивка. Ако извадим този зъб и го погледнем такъв, какъвто е, то той няма естетическа стойност и повечето хора биха го намерили дори за грозен. Това е илюзията на нашето съществуване.
Something in the water © Йоан Гълъбов
Йоан Гълъбов е тук. Еротичната фотография на господина е тук.
