© Филипина
Писателят Lee Child твърди, че доброто палто е като добрия адвокат, защото винаги ти пази задника. Освен, че ти пази задника обаче, добрата връхна дреха е и възможно най-запомнящият се елемент в ежедневното облекло. Помните ли панталоните на Ryan Gosling от Живот на скорост? Или поне ризата? Въобще какво носеше под онзи страхотен сатенен бомбър с бродиран скорпион върху гърба? Така си и мислех. Независимо дали става въпрос за семпъл бомбър, моряшко палто или войнишка парка, мъжът с добре подбрана връхна дреха неизбежно ме впечатлява така, че да се замисля за живота му и това какво прави, какво мисли, от какво се интересува и въобще защо е избрал да носи именно това.
Както се подразбира, връхните дрехи са ми голяма страст, при която здравословният интерес отдавна е подминал адекватната социална и битова нужда. Съдържанието на гардероба ми граничи с колекция, защото колената ми омекват при вида на хубава кройка и материя. Не ме разбирайте погрешно. Не казвам, че това е нормално и не препоръчвам да се превръща в масова практика. Искам просто да се валидирам като човек, който е имал специално отношение към мъжкото връхно облекло през целия си съзнателен живот.
© Филипина
Имам от всичко – от олекотени парки до дълги до глезена войнишки палта от вълна. Процентно преобладават бомбърите във всевъзможни вариации – от кожа и вълна, от полиестер или памук, с бродерии, с апликации, с принтове, прошити или съвсем семпли, скъсени, стандартни и дълги. След това са байкър якетата – само от кожа или полиуретан. Сори, ама байкър якето от плат просто не носи тоя дух. Отделила съм внимание и на парките – в каки или тъмносиньо, с или без подплата. Има и още, но няма да ви отегчавам повече с изброяване. В по-голямата си част колекцията ми се състои от достъпни марки като H&M, Zara, Pull & Bear и Topshop, но имам и единични бройки от по-неизвестни брандове. Позволявам си волности най-вече с бомбърите – един модел от кожа и коприна на Religion, един вълнен с кожени ръкави на Obey, един сатенен с бродерия на Ben Sherman. Питате се дали Ben Sherman не правеха само мъжко и сте прави. Ама нека не позволяваме на тривиални неща като условното полово деление на облеклото да ни раздели с някое хубаво яке. В тази категория поне е лесно – модата с boyfriend кройките и уголемените силуети предопределя по-голямата свобода в избора и е съвсем приемливо жена да пазарува в мъжката секция за себе си, а не само за него. Така де, определени мъжки модели често са по-яки от своите дамски аналози.
© Филипина
Споменах за битови нужди в началото и не мога да си кривя душата – връхните дрехи са защита преди всичко останало. Знаем защо си струва да инвестираме повече пари в нещо качествено, което да ни топли, когато и течността за чистачки е безвъзвратно замръзнала. Реших този проблем (с измръзването, не с чистачките) преди години с покупката на дълго яке с гъши пух от английската марка Oasis (нищо общо с братята Gallagher) – добро решение за непретенциозни градски условия. Извънградските приключения са запазена територия за доста по-напредналото технологично облекло на марки като The North Face и Patagonia. Цената им също е доста по-напреднала. Моята черна пухенка от водоустойчива материя ме прави безсмъртна дори при сравнително дълго чакане на градски транспорт при -20°. Ползвам я максимум две седмици в годината, когато температурите са по-екстремни, затова и се амортизира бавно. Друг плюс на тези якета е, че предразполагат към спестяване на разходи за по-качествени пуловери, тъй като можете спокойно да ги носите с есенни ризи и блузи отдолу. Все пак се очаква, че ще се съблечете на място с поносима стайна температура, а дотогава гъшият пух се явява най-ефикасното решение за поддържане на телесната топлина. Изберете семпъл модел в непретенциозен цвят и инвестицията ще ви се отплати многократно, сигурна съм.
© Филипина
През останалата част от зимата редувам ватирани парки и палта с високо съдържание на вълна според настоението и опасността от валежи. Промазаните платове при ватираните парки са добра бариера срещу влага и позволяват на ватата да остане суха и топла. Вълнените палта ги нося при сух студ, понеже тази материя не реагира добре на влага – мокри се и просто не топли. Освен това не е добра идея да ходиш из локвите с дълго вълнено палто, разчитайки, че преминаващите коли ще те пазят. Един съвет от мен: когато си купувате палто, гледайте съдържанието на вълна да е минимум 30%, иначе просто няма смисъл. Оптималното решение се върти някъде около 50% вълна с 50% полиестер или друга синтетика със сходни качества. Така коефициентът на топлоизолация е съвсем приемлив, малко вероятно е да се образува пилинг (гадните топченца по повърхността на плата) и можете да рискувате да пуснете дрехата в пералнята на режим за деликатни тъкани, ако не ви се занимава с химическо. Това с вълната и пералнята е доста хлъзгава практика, но подобен вариант би спестил една кофа пари, ако разходите за почистване рискуват да надминат цената или не сме сигурни, че ще го носим отново след един-два сезона.
Стигаме до основния проблем на съвременния консуматор, а именно моралната смърт на продукта, предоставена с любезната подкрепа на планираното остаряване на всяка стока. Дори да успеем да попаднем на материя, която е достатъчно добра, че да се запази две-три години и да не се разорим, остава въпросът за актуалността на кройката и нейното място във въртележката от тенденции. Тук връхните дрехи са крачка пред останалите в гардероба. За щастие, има много модели, които не попадат в графата мимолетна слава и остават актуални с десетилетия. Сещате се, някои неща са толкова привлекателни, че никога не излизат от мода – като хубавата кожа и дългите крака.
© Филипина
Помня една есен от гимназиалните ми години, когато майка ми каза: Време е да ти вземем хубаво вълнено палто. Знаех какво има предвид – нещо, което да насочи мислите ми към по-зрял стил на обличане, нещо, което мога да нося всекидневно и при поводи с по-формално облекло без да се налага да пия парацетамол през две седмици. Има някаква магия в дългите вълнени палта. Единият ми дядо бе морски офицер. Служебно палто от военната му младост бе стигнало до нас с идеята брат ми да го носи (което така и не се случи). Две години отварях гардероба, за да го гледам и меря, само за да установя за пореден път с разочарование, че девическите ми рамене са твърде хилави, за да понесат толкова концентрирана архетипна мъжественост в броня от половин сантиметров вълнен плат. Отговорът на майчиното желание се материализира под формата на леко вталено, българско и дълго до коляното черно палто с едноредно закопчаване и прилични по широчина ревери от 90% свежа вълна и 10% кашмир. Все още е във форма и мога да го слагам без никакви стилови угризения. Не се сещам за друга дреха, която съм носела тогава и все още нося.
© Филипина
Всъщност винаги съм възприемала връхните дрехи именно така – като доспехи или като униформа, която указва някаква принадлежност и носи огромно количество достолепие при правилен избор. Разбира се, това съвсем не е случайно. Въпреки, че напоследък под милитъри палто се разбира предимно палто тип шинел, повечето иконични модели са създадени именно за нуждите на различни армейски части. Класическият бомбър МА-1 (и неговият предшественик B-15 ) е разработен за военновъздушните сили на САЩ, за да отговори на по-изискващи нужди на въздухоплаването от реактивната ера. Преди това летците ползват друга класика – авиаторското яке от овча кожа. За парката тип рибена опашка също можем да благодарим на американската армия – прочулият се през 60-те модел M-51 е предназначен да топли пехотата през Корейската война. Моряшкото палто има вълнуващо минало по оста Дания-Великобритания-САЩ и техните военноморски сили. Тренчкотът (познат у нас под звучното име шлифер, иначе кръстен на словосъчетанието от английските думи за окоп и палто) се сдобира с актуалния си вид преди Първата световна война, малко след като Thomas Burberry изобретява габардина – плат, който не пропуска вода заради особеното усукване на влакната. Дрехата се явява добър вариант за британските и френските войници от окопите заради лекотата, функционалността и изолиращите свойства. Всички тези модели връхно облекло са разработени за нуждите на армията, но минават на въоръжение и в цивилното население. Може да се спекулира защо е така – дали защото мъжете търсят подсилване на войнския архетип в мирни времена или защото резервираният функционален дизайн на войнишкото облекло резонира с естетическите предпочитания на мъжете.
© Филипина
Градските субкултури през десетилетията присвояват различни палта като част от своята униформа, а шоубизнесът налага определени образи с определени текстилни атрибути – парката M-51 е любимата връхна дреха на английските модове от 60-те години до днес, пънк културата, скинхед движението и футболните хулигани си присвояват бомбърите МА-1 в зелено и черно, енигматичните филмови персонажи носят шлифери, James Dean и Brando присвояват байкър якета като своя собствена сексапилна униформа и това е само една малка част от примерите за тази трансформация. Всичките тези съкращения в наименованията и исторически факти имат за цел да покажат, че класическите модели с военна история са издържали теста на времето и са сигурен залог за успешна следваща покупка. Доброто палто не само ще ви спаси задника от измръзване, но и ще направи добро впечатление.
