Въпреки бързите скорости и патакламите, Drive (Живот на скорост) не е като екшъните, които сме свикнали да гледаме или какъвто предполага плоското му българско заглавие. Разказва историята на безименен млад мъж (Ryan Gosling), който работи като автокаскадьор и монтьор през деня, а по малките часове шофира разни бандити по обири. Така и не разбираме как е почнал или защо го прави, но след запознанство с крехкото момиче в съседния апартaмент (Carey Mulligan) опитва да скъса с нощния си живот. Единственият му изход, както обаче често става по филмите, се оказва през главната врата на лошите.
Gosling е първият човек ангажиран за филма и успява да си извоюва правото да посочи режисьор. Изборът му е датчанинът Nicolas Winding Refn (Pusher, Valhalla Rising), който превръща Drive в поразителен, спиращ дъха разказ за борбатата на един самотен мъж със собствената му природа и за жертвите, на които е готов, за да защити това, на което държи. Refn съживява сюжета с техническа виртуозност и го подчинява на безупречна естетика, повлияна от стари ноар филми и осемдесетте. Красивите панорамни кадри на нощен Ел Ей, страхотната музика, уловените моменти на тихо напрежение или обичащи погледи издават непогрешно отношение към детайла, благодарение на което всички елементи – монтаж, осветление, звук, въздействат като едно цяло. Самата история, разказана без гръмкост, пълзи бавно и тежко. Вглъбеното темпо първоначално е трудно и болезнено напомня точно колко сме отвикнали да фокусираме вниманието си в една точка, докато постепенно унася във филма. Дава усещане за правдоподобност – от скоростта, до неловките паузи в диалозите тук-таме, сантименталностите или първичността на насилието (подгответе се за много кръв и изобретателни начини как да бъде убит човек).
Блестящи са изпълненията и на целия актьорски състав – ветераните Ron Perlman и Albert Brooks съответно като лошия лош и добрия лош, чупливата Mulligan, набиращия скорост Oscar Isaac и Christina Hendricks, въпреки малкото си екранно време. Звездата обаче е Gosling, който командва екрана в ролята на затворения, много възпитан, малко психичен герой – добро момче, което озверява, когато няма друг избор.
Drive е по кината.
