Интервю: Jessy Lanza

28.02.2017 Петър Грудов Събития

Когато не записва жестока музика с гаджето си Jeremy Greenspan от Junior Boys, Jessy Lanza обикаля по концерти с него и други интересни имена като Caribou и Jon Hopkins. Последният албум на младата канадка Oh No е приет радушно от критиката и затвърждава нейната репутация като един от най-интересните и обещаващи артисти, които експериментират с арендби и електронна музика. Чувам се по телефона с Lanza по-малко от месец преди концерта й в София, за да поговорим за влиянията зад Oh No, живота по турнета и комерсиалния успех.

Къде те заварвам? Вкъщи. Тук още е сутрин. Станах преди малко, макар че е десет и половина, и засега съм успяла само да изпия едно кафе. Опитвам се да си почина след концертите в Австралия – доста сериозно пътуване, но си струваше, беше супер забавно. Мислих да почивам повече, но вече съм отново в студиото и опитвам да работя върху нова музика. (Прозява се.) Карам го по-леко, но не може да се каже, че си почивам.

Беше на турне през голяма част от 2016. Да, така е. Странното е, че когато съм на турне си мисля колко много искам да съм си у дома и да нямам ангажименти, но седенето вкъщи ми става скучно невероятно бързо и нямам търпение отново да пътувам. Човек май винаги иска това, което няма. Обичам да правя концерти. Те са любимата ми част от живота на турне, определено. Ако не бяха те, щеше да е доста гадно (смее се). Много обичам да съм на сцена.

Кое ти харесва повече – правенето на музика или свиренето на живо пред публика? Работата в студиото е много яка и много приятна, а свиренето на живо е малко странно, защото неизменно върви ръка в ръка с притеснения и различни неизвестни. Ще се получи ли готино? Ще дойдат ли хора? Ще се прецака ли нещо по време на концерта? Но след това всичко минава добре и няма по-приятно чувство. Просто свиренето на живо го преживяваш повече. Има повече нерви, но е и по-удовлетворяващо.

Как се справи със сценичната треска, която изпитваше в началото на своята кариера? Просто приех, че независимо колко се притеснявам или стресирам, това няма значение. Нещата се прецакват понякога и просто се учиш да си окей с това. За щастие, това се случва сравнително рядко. Приемането на неизбежността на такива моменти ме научи да не си ги слагам толкова на сърце. Многото концерти зад гърби ми също помогнаха. Каквото и да стане, животът продължава и в крайна сметка всичко ще бъде окей.

Най-якото място, където си свирила? Имам късмета винаги да ходя на готини места. Трудно ми е да избера само едно, но ми изплува един спомен от турнето с Caribou в Европа. Концертът беше в един голям парк в Берлин и бяха поканили DJ Spinn, Taso и няколко футуърк танцьори. Беше много готино да бъда част от този концерт, но и да го гледам. Имаше ужасно голяма публика и всички бяха ужасно екзалтирани. Велик спомен.

Изкушавала си се да замениш Канада с друго място? Харесва ми тук. Комфортно ми е. Семейството ми е тук. Не е супер скъпо, което също не е за подценяване. Когато започнах да правя музика, трябваше да работя на две места. Не знам дали ако бях някъде другаде, щях да мога да си го позволя. Не отричам, че ми е минавала подобна мисъл през главата, защото тук е толкова студено, направо ужасно. Не знам как е при теб…

Падна до -20 тази зима… О, уау. Това е екстремно, извинявай, че се оплаквам. Тук стига до -15, но вашето е прекалено. Фантазирала съм си да отида в Калифорния единствено заради времето. Някой ден, може би.

Работила си две работи, за да се издържаш. Вълнува ли те комерсиалният успех в свят, който се интересува от риалити телевизия и вирални видеоклипове и мемове? Не искам да говоря с клишета, но както се казва, каквото отиде нагоре, ще слезе надолу рано или късно. От тази гледна точка, винаги ми се е струвало по-приятна идеята да съществуваш малко под повърхността и бавно да се движиш напред, разбираш ли какво имам предвид?

Да. Влиянията в Oh No са доста еклектични – от поп, арендби и електронна музика през африкански ритми и японската геймърска култура. Винаги ме е привличала много различна музика. Мисля, че общото между всичките ми влияния е, че в крайно сметка става въпрос за поп музика по един или друг начин. Влиянията се променят с времето, но като че ли всеки път неизбежно се връщам към арендби и фънк от 80-те. Ако трябваше да избера само един вид музика, който да слушам, докато умра, щеше да е това. Постоянно откривам някоя нова песен или банда от онова време, за която по някаква причина не съм чувала преди.

Доста качествена музика излиза от Канада в последните години. Препоръчвай някое име. Има една много яка сайкъделик-фолк група на име Anime и една техно банда Orphx. Намират се в противоположните краища на спектъра, но са страхотни и двете. Аз самата живея в едно малко градче близо до Торонто, където няма кой знае каква сцена, затова може би не съм най-добрият човек, когото да питаш.

Как вървят записите на нова музика? Опитвам се, но всичко, което излиза досега, е доста лошо, честно казано (смее се.) Надявам се да стане по-добре. Отново ще работя с Jeremy. Какво да се прави, той е моят колаборатор-мечта. Работим много добре заедно, така че мисля да продължа с него, докато нещата се получават. Надявам се скоро да работя отново с Morgan Geist – преди две години правихме един проект, наречен The Galleria. Работата с него е супер забавна – тези записите ми повлияха много и докато правих Oh No. Пробвах се и с малко композиране на бийтове за други хора. Така и не получих отговор, та не съм сигурна дали някой ги е чул въобще или просто са решили, че са пълен боклук (смее се) Би било яко, ако се получи нещо.

Какво ти предстои преди концерта в София? Отивам да свиря на един мексикански фестивал. Била съм само веднъж там и така и не успях да разгледам страната, затова този път съм си отделила няколко дни в Мексико сити, което ще е супер вълнуващо… и топло.