Casper Clausen, Mads Christian Brauer, Tatu Rönkkö и Rasmus Stolberg от Liima
Indioteque и Falshimento ръчкат вялата софийска лайв сцена със скандинавците Liima, които пристигат в столицата на гърба на силния си дебютен албум ii, издаден за лейбъла 4AD (дом на артисти от калибъра на The National, Beirut и Future Islands – бел.ред.). Обединението между желязната датска инди банда Efterklang и финландския перкусионист Tatu Rönkkö ражда един от най-силните инди албуми за първата половина на 2016, а настоящото европейско турне на Liima е добър повод да приклещим басиста и мултиинструменталист Rasmus Stolberg за бърз разговор за ii, съвременната музикална индустрия и смисъла от това да сме тъжни (понякога).
Как върви турнето? Супер е. Обичаме да свирим на живо и ни е много приятно да го правим. Кефи ни спонтанността по време на концертите. Винаги има нещо изненадващо, а и ни се отдава възможност да пътуваме, да се срещаме с нови хора. Приключенията се появяват от нищото.
Да се върнем към самото начало. Как започнахте да правите музика с Liima? Беше си леко съвпадение. Четиримата бяхме поканени на един фестивал във Финландия преди почти две години. Задачата на организаторите беше проста – дадоха ни десет дни да направим нова музика като Tatu Rönkkö + Efterklang и в последния ден трябваше да я изсвирим. Писането на песни и концертът минаха много по-добре, отколкото можехме да се надяваме. Четиримата почувствахме такова силно вдъхновение, че веднага решихме да не оставяме нещата да свършат само дотук и по този начин. Така се роди Liima.
ii е писан и записван по целия свят – остров Мадейра, Истанбул, Берлин, Финландия. Как се е отразило това географско и културно разнообразие върху звученето на албума? Трудно е да определиш с хирургична точност такива неща, но пътуването определено даде своето влияние върху музиката. Amerika и Black Beach са написани на остров Мадейра. Те имат по-лека, плаваща енергия, отколкото например Roger Waters или You Stayed In Touch with the Wrong Guy. Последните две ги написахме в Истанбул, където валеше сняг, докато ние работехме в едно помещение без абсолютно никаква естествена светлина. Всяко място има различна енергия и дава своето отражение върху работата. Все пак най-големият ефект и вдъхновение получаваме един от друг. Когато пишем музика, винаги започваме с много дълги импровизации. Отварянето по този начин към музиката и към това, с което всеки един от нас допринася за звученето ни, е основното ни вдъхновение.
Не можем да си избием текста Тhe water makes you sick от първия ви сингъл America от главите. Какво има във водата? Текстът е отворен за тълкувания и интерпретации, но само си припомнете какво се случи с водата на мичиганското градче Флинт. Водата трябва да е чиста, безплатна и достъпна за всички. Когато водата те разболява, хората и системите, които ни управляват, са се провалили.
Какво е мястото на Liima в контекста на обладаната от стремеж към мигновено и краткотрайно удовлетворение съвременна музикална индустрия? Хахаха, определено от време на време се чувстваме малко като някакви странни горски тролове. Хората, които слушат музика и медиите наистина като че ли по-лесно се разсейват. Прав си, че хората искат нещо бързосмилаемо, за да спечелиш вниманието им. За мен обаче музиката на Liima е много достъпна и спонтанна, но е толкова трудно да бъде обективен за своята собствена музика.
Изглеждате като доста забавна група момчета, ако съдим по вашия Instagram профил. В същото време музиката ви е много аналитична и често пъти доста мрачна. Защо така? Ние сме любопитни и щастливи хора, но животът не е черно-бял, а многоцветен и много разнообразен. Човек не може да е мрачен през цялото време, но и не може да се забавлява непрекъснато. Нормално е от време на време да се чувстваме отегчени или тъжни, за да можем наистина да оценим хубавите моменти и любовта. За мен всички тези контрастни чувства са също в музиката, иначе да, ако съдите само по Instagram профила ни, трудно можете да си представите как точно звучи музиката на Liima.
Финландците или датчаните са по-готини? Съвсем категорично, финландците са по-готини. Гледайте филмите на Aki Kaurismäki – финландците са точно такива и в истинския живот!
Имате ли идоли? Винаги съм обичал начина, по който Bill Wyman свири на своята бас китара.
Препоръчайте някой супер добър артист, който сте срещнали по време на турнето? Аз участвам още в един радио проект, The Lake. На 6 и 7 август правим един фестивал в Берлин и курираме неговата програма – казва се By The Lake. Засега сме ангажирали Master Musicians of Jajouka, Liss, Cavern of Anti-Matter, Laid Back и Selvhenter да свирят. Обещаваме, че ще е супер забавно. Направо идвайте.
Liima е в малката зала на Mixtapе 5 на 12 юни. Билетите струват от 25 до 35 лева и могат да бъдат закупени онлайн тук.
