На работа с Бойко Щонов и Volkswagen Turbo Up!

23.01.2017 Петър Грудов Промо

Никога не вярвайте на човек, който се опитва да ви убеди, че размерът няма значение. Размерът винаги има значение във физическия свят, а номерът е да нацелиш оптималния – точно този, който отговаря на конкретна нужда по възможно най-добрия начин. Когато става въпрос за леки коли, именно размерът е първосигналният белег за класа и възможности на даден модел. Това го знам по очевидни причини. Малките градски автомобили настъпват все по-сериозно в пазарната ниша за млади професионалисти, които джиткат сериозно в града и не искат габаритите им да се превръщат в проблем. Това пък съм го чел на едно-две места. Когато представителството на Volkswagen в България ме канят да тествам супер малкия, нов и жълт turbo up! по софийските улици за ден, възникват два проблема – нямам шофьорска книжка, нито пък особено голяма база за сравнение. Обръщам се за помощ към талантлив млад режисьор и страстен шофьор, който освен това е и много привързан към своя средно голям, спортен вседеход. Освен верен приятел, Бойко Щонов e много работлив младеж с вече завидна филмография, на когото няма как да не се възхищаваш. Когато не снима, обича сам да монтира проектите си до малките часове на нощта или е по срещи за някой следващ проект. Хващам го в един от дните му със задачи извън домашния офис, точно преди студът и снегът да погълнат София – идеален повод да пробваме малката бегачка и да наваксаме от последната ни среща.

Първото впечатление от паркирания зад НДК симпатичен turbo up! е наистина ултра компактният му размер и изчистеният, съвременен дизайн. Шегуваме се дали ще успеем да се поберем и двамата – Бойко е висок почти два метра (роднинската сръбска кръв си казва думата), аз също нямам нищо против повече място за краката. За щастие, въпреки първоначалните шеги и изпълнени с недоверие погледи, след бързо наместване седалките назад и надолу се настаняваме удобно и се уверявам, че и на задните е останало място да качим още някого. Самите седалки на пипнатото turbo up! издават желанието на Volkswagen да му придаде по-спортно усещане – формата и широките яркожълти ленти върху тапицерията напомнят на състезателен автомобил. В същото време Бойко отделя няколко секунди да си припомни смяната на предавки със скоростния лост – очевидно е свикнал много с автоматика, няма лошо.

Секунди по-късно вече пътуваме леко и пъргаво към първата спирка на Бойко за деня. Количката е чисто нова и все още не е минала и 1000 километра пробег, затова тепърва предстои да разберем дали ще се държи идеално по леко мокрия път, над който започва да прехвърча сняг. Бойко не си губи времето и вече е вързал своя телефон към аудио системата, свалил и инсталирал нарочното приложение. Винаги слушам музика от телефона в колата. Когато започна нов проект за видеоклип например, слушам песента непрекъснато, докато я опозная наизуст и мога да си представя как трябва да изглежда всеки момент от видеото. Говоря доста и по телефона, така че ми е важно да мога да го ползвам през системата на автомобила. Действително, през голяма част от съвместната ни обиколка, Бойко не се отделя от телефона. Говори основно по работа, докато аз продължавам да се оглеждам. За щастие, купето не създава чувство са клаустрофобия и липса на пространство дори и при окупацията му от двама дългучи като нас, поне засега. Воланът има луксозно метално лого в средата, а светлинната ивица по продължението на компактното табло напомня за последния Tрон.

Първата спирка е за бърз обяд. Бойко паркира лесно и с половин маневра пред заведението на улица Веслец, но не и без включване от задният парк-пилот. Щонов тъкмо е започнал да ми обяснява как понастоящем преговаря за два клипа за чужди изпълнители. Обича да снима, откакто се помни. Преломният момент за бъдещата му кариера най-вероятно е едно пътуване до Копривщица в пети клас, преди което получава еднократен фотоапарат като подарък от своя дядо. С минаването на годините, страстта на Бойко се прехвърля от фотография към снимане на видео, което определя и насоката за академично образование. Бях авантюристично настроен след гимназията и реших да си пробвам късмета навън. Не осъзнавах, че изборът ми да уча в Барселона ще ме формира толкова силно като личност, но именно времето ми там ме отвори към много различни аспекти на живота и ме научи много за света, главно заради мултикултурния дух на каталунската столица и нейните хора. Едно от най-добрите решения, които съм взимал, определено.

Бойко се връща в България преди четири години. Един ден се буди и съвсем спонтанно усеща, че е време да се прибере. Завършил е магистърска степен Design and Art Direction в небезизвестния университет Elisava. Натрупал е достатъчно опит по агенции и продуцентски къщи, но креативната индустрия в страната по онова време е буквално парализирана от икономическата криза и не предоставя много възможности за развитие. Моментната демотивация го подтиква да направи кратко проучване на пазара в България, за да открие тук не без липса на изненада много по-добри възможности за професионално развитие на типове като него. Все още тъгувам по целогодишно хубавото барселонско време и палмите на града, но не съжалявам за своя избор. Всяко нещо в живота си има цена.

В България, Щонов започва да работи по специалността и да се доказва постепенно с проекти за брандове като L’Oreal и Microsoft и медии като The Voice и Under The Line. Най-голямата му слабост (в добрия смисъл) обаче са музикалните видеоклипове за поп артисти като Прея, Михаела Филева и Белослава. Последният му голям проект е видеото към Инстинкт на Графа. Радвам се, че работя с хора, които са много креативни и от които имам какво да науча. Най-приятно е, когато всички се почувстват като част от един екип – именно това превръша всеки проект в готино изживяване и ценен спомен. Следващите му проекти са още под въпрос, затова предпочита да не говори много-много за тях, но обещава да ми пусне едната песен малко по-късно в колата. Стискам му палци наум и тръгваме към другите дестинации – преди това ще трябва да измъкне turbo up! с повишено внимание, защото междувременно е бил притиснат дискретно от две съмнителни лимузини.

Съдейки по дизайна и характеристиките на двигателя, Volkswagen има нескрити амбиции да позиционира turbo up! като кола за, ако цитираме прес агентите на марката, малкото лошо момче – демек мислете за комфортния мъник като градски автомобил за млади мъже, които още не мислят за голeми семейства и детски седалки, а по-скоро имат нужда от бързо придвижване, лесно маневриране из тесните улици и удобно шмугване на някое паркомясто за час-два. Животът на фрийлансърите като Бойко може да изглежда като безгрижна песен, но като всяко едно нещо, и той си има и предимства, и недостатъци. Трябва да си много дисциплиниран, да правиш нещата с любов и да си самоуверен. Губиш доста време в пътуване по срещи, а работният ден често няма краен час.

Следващата ни спирка е Софийска община – трябва да пусна една молба за разрешително за снимки. Докато Бойко търси място за паркиране около катедралата Александър Невски, слънцето вече се е показало и подчертава безупречно лъснатото возило. Покривът и малката задница отразяват храма и синьото небе, а комбинацията с геометричните стопове му придава леко футуристичен вид, погледнат отстрани, поне за момент. Up излиза на пазара за пръв път още през 2011 и очевидно се продава доста добре, за да подтикне Volkswagen да го напомпа с повече екстри и повече мощ под капака. Както пише в техническата спецификация, автомобилчето се гордее със своя турбокомпресор и директно впръскване на горивото към трицилиндров TSI двигател с близо един литър обем, за да може да се впуска пъргаво със своите 90 конски сили и 160 Hм въртящ момент. Ще попитате какво е физическото изражение на тези цифри? Еми… ускорение от нула до 100 км/ч за по-малко от 10 секунди, което си е екстра за светофари и бързо изпреварване в града.

Половин час след успешната мисия в общината вече сме на път, за да осъществим следващата точка в програмата на Бойко за деня – набелязване на външни локации за предстоящи снимки. Щонов има нужда от суров, градски пейзаж и е набелязал мост още предишния ден, но иска да го разгледа подробно и да го отснеме. Самото набелязване на локацията става по следния начин: Бойко паркира, слиза и започва да обикаля съсредоточено и да снима бързи общи кадри за муудборда, без да гледа въобще в камерата. Винаги действам така, защото след като съм измислил самата композиция на снимката, се старая да видя и запомня детайли, които трудно се улавят на екран. Правя си една бележка в мозъка да пробвам тази стратегия някой път и продължавам да не му преча, докато чета за екстрите на turbo up! като темпомат, фарове за мъгла, радио Composition и климатична инсталация с поленов филтър против прах, бактерии, така модерните напоследък твърди частици и отработени газове.

Малко по-късно вече правим две обиколки в преките около улица Шипка, докато намерим свободно място за паркиране. Май се заглеждат хората, казва Бойко точно след като и аз съм забелязал поредния поглед към колата на кръстовището на Дондуков и Раковски. Дали заради специфичния жълто-оранжев сигнален цвят, малък размер или супер лъскавия завършек, който отразява целия град – няма как да разберем, но е факт, че сме хванали хорските очи на няколко пъти. Неусетно сме започнали да си говорим за бъдещето на автомобилната индустрия и транспорта въобще. Трябва да мислим повече за околната среда. Докато не стигнем момента, в който всички автомобили се захранват от екологично чисти източници на енергия, при това достъпни като цена, и адекватни към инфраструктурата на мястото, на което живеем, най-малкото трябва да избираме такива, които замърсяват минимално.

Най-накрая намираме място за паркиране и се отправяме към близко кафене. Работата на Бойко му позволява да работи основно от дома си, затова няма офис. Често прави срещите си точно тук или сяда между задачи, за да свърши малко работа на компютъра. Сега трябва да отскочи пеша до съседното посолство на ЮАР, за да си вземе визата – планира пътуване до Кейптаун при приятели и определено се вълнува от първото си пътешествие в Африка и екзотичното обаяние на този сексапилен (по думите на няколко наши приятели като фотографа Борисов – бел.ред.) южноафриканския град.

Последната спирка за деня е през Московска, където минаваме набързо през банката и след това подхващаме по-прагматични теми. Време е за равносметка, затова го питам каква е оценката му за тази играчка. Колата е малка, но достатъчно голяма,за да се чувстваш удобно в нея. Ускорява бързо и е маневрена, което те кара да се чувстваш сигурен на пътя. Харесвам лесния начин за свързване на мобилен телефон, без това да отнема от вниманието ми, когато карам и го използвам. Налага се да изпратим жълтия автомобил до Порше София Изток на Околовръстното. По пътя Бойко изпреварва един джип с леко скоростна за моите ултра консервативни представи маневра. Извинявай, за момент забравих, че не съм с моята кола.

Филмографията на Бойко Щонов е тук. Публикацията излиза с подкрепата на Volkswagen turbo up! – бърза и наистина малка градска бегачка с 90 конски сили и TSI. Цената на базовия модел с две врати, 5-степенна ръчна скоростна кутия, темпомат, заден парк-пилот, климатична инсталация, радио Composition, високоговорители и други екстри започва от 22 420 лева.