© Петър Драганов МЕМ Студио
Свободното време и чистият въздух се превръщат във все по-голяма необходимост за всеки млад и сериозно работещ човек в този мръсен и любим малък Лондон на име София. Именно поради тази причина използваме всяка възможност да излезем извън града поне за няколко часа с уверено изключен трансфер на данни към мобилния телефон ей така, да видим какво ще стане. Предложението на BMW Group България да прекараме един ден с новия MINI Countryman където си поискаме идва точно навреме. Второто поколение на представения през 2010 компактен (да се чете малък и стегнат) кросоувър на легендарната британска марка се е появил току-що на пазара и си плаче за пътуване до конната база Адгор в приятната компания на фотографа и скрит автомобилен маниак Петър Драганов и една симпатична млада двойка, която тепърва ще опознаем по-добре. Два дни по-късно вече пердашим с Християна Иванова и Димитър Браянов по посока избраната дестинация с лъснат син MINI с бели тиранти и гордия надпис Countryman над задната си броня. Официално най-голямото Mini в гаража на британската компания, колата е вторият опит на BMW да създаде малко и луксозно SUV за двойки или малки семейства с активен начин на живот.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Познаваме Християна и Димитър покрай съвместната им работа върху комуникациите и концепцията на V Bar – оказват се една от онези млади двойки, с които делим неимоверно много общи познати, и първоначално впечатляват с хармоничния начин, по който се движат заедно. Двамата си довършват изреченията и не пестят физически контакт на публични места. Оказва се, че Димитър има роднини в Самоков и познава добре района, затова можем да караме и без сателитната навигация на големия тъчскрийн дисплей в средата на таблото да се потопим в сериозни разговора по пътя към Белчин. Задвижването на четирите колела и автоматичната скоростна кутия ни изстрелват бързо и стегнато натам. MINI Countryman тежи почти тон и половина и вози стабилно и спокойно – не чувстваме нито скоростта, нито кърпения път, който кара Драганов да ни разкаже за мечтата си да участва в Mongol Rally. Инженерите са се вслушали в изискванията на клиентите на предишната генерация, пипнали са леко странния дизайн на предшественика и са внесли още доста елементи. Въпреки първоначалните опасения, че може да е леко притеснено за четирима човека и едно куче (останало заключено от дома – уви нямаше как да го вземем), вътре е просторно и достатъчно широко.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Не минава много време преди събеседниците ни да се окажат приятно приказлива компания със сериозно отношение към автомобилите и дълъг запас от теми, които оставят мощната озвучителна система на втори план. Тримата отделят десетина минути за анализ и аналогии на звука от двулитровия двигател на MINI Countryman. И докато за Драганов и Браянов това би било нещо съвсем нормално, Християна успява да смае с подробни знания по темата за ръмженето на двигателя и лекотата, с която разиграва автомобилна терминолгия напред-назад в диалога с останалите. Надигащите се подозрения, че е изчела техническите спецификации на автомобила предварително, се разсейват с обезоръжаващото и небрежно: Винаги съм обичала да чета много за всякакви технологии и джаджи. Няма как да не й вярваме облечена в пилотски бомбър на Alpha Industries от колекцията им, посветена на NASA. Разговорът с подобни жадни за информация млади момчета и момичета винаги е способен да препуска приятно от Horacio Pagani до Steve Jobs, Tim Cook, Еlon Musk и всички останали имена от авангарда на технологичната и дизайн революция. Християна разказва енергично и за младежките си години, откогато датират първите й опити с писане на html, фотография и маркетинг. Разменяме носталгично спомени за MySpace и CorelDraw, преди другите да се включват в темата и да се завърти шега околко това кой е работил на най-старата версия на Photoshop.
Съвсем логично следва бърз поглед към интериора с неговата приятна на пипане изкуствена кожа с готина контрастна синьо-зелена обшивка, секси бутони и ръчки и очевидният стремеж на инженерите на MINI да впечатлят с дизайн дори с опасност да предобрят нещата. Акцент в купето е светлината – обръчът около инфотейнмънт и навигационната система променя амбиентните цветове без никакви скрупули, краката на пътниците на задната седалка също са ефектно осветени от диоди в долната част на предните седалки. Допълнително повдигащият се хед-ъп дисплей на таблото отразява най-важната информация за шофьора като скорост, обороти и навигационни данни – хитър пиниз, колкото за гъзария, толкова и за улеснение на човека зад волана. И не е единственият. В багажинка, който може да се отвори с нежен ритник, намираме така наречения пикник бенч, който ни чака в случай че решим да поседнем удобно за малко на багажника. MINI Countryman е снабден и с достатъчно други удобства като USB портове и док за зареждане на телефон, а различните пакети оборудване носят любопитни наименования като Salt, Pepper, Chili, Wired и City.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Разговорите за дизайн са прекъснати от достигането на първата спирка за деня крепостта Цари Мали град, която гледа над Белчин. Пътеката от малкия паркинг в подножието на хълма до бутафорната крепост е прекалено кална, затова избираме да се качим мързеливо с малката лифт кабинка. Цари Мали град е истински капан за туристи, който напомня реставрираните римски останки пред ЦУМ. Бонус са изсечените дървени декоративни елементи, сред които индианска глава тотем, но нищо – гледката към Витоша е величествена, а пътеките около крепостта са приятни за разходка и достатъчно дълги за напоителен разговор за нощен живот и най-голямата страст на Димитър след девойката с NASA бомбъра. 197- сантиметровият рекламист е запален уиски ентусиаст с приятелски дегустационен клуб, който има поглед върху баровата и ресторантската култура в Щатите и Шотландия покрай един нарочен тур на островните дестилерии и работата в два американски хотела от веригата Hyatt преди време. Много искам в София да има заведение, където да отидеш за едно уиски, но да получиш истинско изживяване. По негова препоръка се насочваме за обяд към Каймакановата къща в Самоков. Въпреки незабележителния интериор, механата е супер попадение заради вкусната храна (миш-машът е един път) и симпатичен персонал.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Конната база Адгор ни посреща в ранния следобед с лек вятър и минимално количество слънчеви лъчи, които пробиват гъстите облаци от време на време, колкото да огреят за момент малката къщичка, конюшните, манежа, пасището с небрежно разхождащи се кончета и белите върхове на планината Витоша в далечината. Табелата с името на комплекса призовава за естествени отношения между човека и коня, което дава гориво за няколко шеги, но просто се оказва българският еквивалент на понятието natural horsemanship. Историята на Адгор започва преди десетина години, когато създателите му Ани и Веско решават да напуснат работните си места съответно в спедиторска фирма на летището и фирма за поправка на климатици, зарязват града и се отдават на коне и езда. Двамата успяват да намерят подходящо място за мечтаната конна база и понастоящем отглеждат един тестов Ноев ковчег с петдесетина кончета, дузина агнета, две кучета и поне четири котарака на по-малко от трийсетина километра от София. В началото всичко това беше тръни и пущинак. Един ден просто дойдохме, опънахме една монголска юрта и почнахме малко по малко да разчистваме земята, спомня си Ани. Трябва да сме били луди.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Християна и Димитър също се запознават преди десетина годинипокрай общи приятели. Обстоятелствата тогава са други и трябва да минат близо още осем, преди двамата да се преоткрият и романтично. В момента обаче се забавляваме с неподправеното вълнение на Християна от това, че ще се качи на кон за пръв път в живота си. От снощи само за това говори, смее се Димитър, а докато ние продължаваме да се суетим, инструкторите от Адгор разхождат Забежка и Дулон около паркирания MINI Countryman, за да му свикнат. Краткият инструктаж за начинаещи ездачи е последван от няколко неловки погледи между дневните туристи от MINI-то, които може да нямат нищо общо с дрескода на всички останали в базата, а именно онази неписано добра каубойска комбинация от деним, каре и червени грейки, но безпроблемно се качват върху конете. Християна и Димитър имат куче и очевидно обичат животните, което със сигурност предразполага двете кончета да се чувстват спокойни с новите си ученици.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Извънградската идилия в стил Повелителят на конете е приятен и зареждащ ескапизъм, от който всеки има нужда, но рядко си позволява. Напускаме Адгор с ясното съзнание, че скоро ще дойдем отново. На връщане към столицата компанията е уморена и в настроение за равносметки. Не е лоша количката, вмята Димитър, който звучи по-малко скептичен, отколкото на тръгване. Колата е предимно за возене и дава добро усещане за комфорт, а по-високата позиция на седалките позволява на водача да се чувства по-сигурно в трафика, презентира като професионален разбирач фотографът Драганов. Определено е ориентирана към млади хора, които ще харесат дизайна, мултимедията и озвучаването. Влизаме в София точно навреме за вечерния тежък трафик и се придвижваме бавно към домовете си в различните краища на града. Оказва се, че и четиримата се прибираме с мисълта да поработим малко. Не успяхме да изключим мобилните си телефони, но поне подишахме малко чист въздух.
© Петър Драганов МЕМ Студио
Тази публикация излиза с подкрепата на MINI Countryman. Научете повече информация за модела и запазете тестово шофиране ето тук.
