Women Bathing © Розалина Буркова
Първото, с което илюстрациите на Розалина Буркова впечатляват, е нешлифованите си, органични форми, спокойното отношение към голотата и физическите несъвършенства, характерната цветова палитра и една блажена хармония от взаимодействието на човека с природата и заобикалящата го среда. Макар самата Розалина да описва стила си като цветен, белязан от несъвършени форми и тeкстури и feel good вайб, в работите й измежду любимите йога пози, запечатани моменти от живота на компании жени и житейски епизоди сред красиви пейзажи, често се мяркат и ненатрапчиви социални коментари с политически заряд. Възпитаник на лондонския Central Saint Martins College, там Розалина учи моден дизайн, но в течение на обучението й рисуването излиза на преден план и постепенно се превръща в предпочитаното изразно средство на лаконичната, скромна, леко срамежлива и красноречива млада жена. Днес вече инвестира цялата си енергия в илюстриране, а специфичният й стил и кохерентните теми на рисунките й разкриват приятния свят на мислещ, модерен млад човек. Напоследък Розалина все по-често се заиграва с анимация и наскоро се разписа с видео за Promises на калифорнийската банда Entrance, а преди седмици направи и първата си самостоятелна изложба в българския културен център в Лондон. Докато чакаме да покаже някои от най-добрите си работи в София, говорим набързо с Рози, както я наричат приятелите й, за рисуването, за модната индустрия и за нуждата от малко повече търпение и добронамереност в света.
Ляво – Room with a View; дясно: Landscapes © Розалина Буркова
Кога и как започна да рисуваш? За разлика от повечето илюстратори, моят старт с рисуването беше съвсем прагматичнен. Не помня да съм рисувала особено като малка, започнах на около 18, когато реших, че ще уча моден дизайн и портфолио с изображения беше едно от изискванията. Винаги съм била добра ученичка и на този принцип си казах, щом това ми трябва, ще се науча да го правя и до ден днешен използвам този подход.
Защо замина за Лондон? Модният дизайн си има репутация на нестабилно поприще в България, така че реших да си увелича шансовете като се пробвам в университета с най-добра модна репутация в света и след като ме приеха в Central Saint Martins College, заминах.
Ляво: Young Love; дясно: Road Trip © Розалина Буркова
Защо изостави модата? Започна с това, че имах морални разминавания със стандартните разбирания в индустрията – свързани с околната среда най-вече, но в последствие се появиха и социални, и културни. Установих, че илюстрацията и анимацията ми пасват много повече на начина на работа и като свободата на изразяване и съвсем смених пътеката. Не знам дали съм я изоставила завинаги, според мен индустрията върви в правилната посока, но засега не е моето място.
Промени ли се отношението ти към модата в процеса на обучение? Сташно много, аз гледах изключително наивно на дизайна, когато започвах… звучеше ми като работа тип развлечение.
Ляво – личен проект; дясно – United Communities за Move.bg © Розалина Буркова
В работата ти често има коментарен елемент: чувсташ ли се политически и социално aнгажирана? Винаги съм имала вродено чувство за справедливост, но Лондон и арт обучението ме научиха как да му давам гластност и визуализация. Според мен на всеки от нас, хората, малко повече добронамереност и търпение няма да ни навредят, а това в глобален мащаб би имало страхотен ефект.
Коя част от работния процес ти доставя най-голямо удоволствие? Създаването на изображенията – това, което наричам от нищо, нещо, ми е като наркотик. Много е удовлетворяващо да пуснеш нещо на бял свят, на което хората реагират позитивно и което не е съществувало до вчера и което в случая с дигиталната илюстрация и анимация дори не същестува във физическа форма, не заема място (освен памет), не използва материя. Има нещо много ефирно и поетично в това.
Проектът мечта? О, това е лесно – музикално видео за The Growlers.
