Вече девет години Арт Старт ни отваря очите за младите български художници, които трябва да следим изкъсо и (по възможност) да колекционираме още сега, преди да са станали прекалено известни и скъпи. Груповата изложба на Credo Bonum и Гьоте-институт винаги е била насочена именно към най-новите имена в родното съвременно изкуство или млади момичета и момчета, които току-що са завършили своето образование и тепърва търсят възможности за изява.
Очаквано, за близо десетилетие доста неща са се променили – сцената е по-подкрепяща, образованието по изкуство дърпа напред, а пазарът съвсем не е в будна кома, а осезаемо по-раздвижен. Или поне такива са наблюденията на куратора Весела Ножарова, която описва Арт Старт като стимул за млади артисти и още една възможност за артистично развитие.
И докато последните няколко години курирането на експозицията е поверено на млади и изявени български художници, нерядко завършили и практикуващи навън, тазгодишният Арт Старт е обърнат най-вече към локалната сцена. Груповата изложба Центробежни сили посочва онези обещаващи млади художници, които учат, живеят и работят у нас въпреки локалните дефицити.
Тази година проектът включва и образователен модул за художници с лекции (на кураторите Снежана Кръстева и Станимир Стоянов) и майсторски класове (на унгарската дизайнерка на бижута Flóra Vági и германския артист Gregor HIldebrandt). A сега eто кого следим:
Думисани Карамански и Драгана Павловска влизат в един бар… и останалото е ясно. Споделяме подобни хипотетични ситуации не само заради следи в Instagram-а на художничката от Северна Македония, но и заради общите мотиви между двамата, които доминират експресивната им живопис. Творческата практика на Драгана е насочена основно към боравенето с комбинация от реалистичен подход (бенгалски тигър) и фантастични елементи (чудовищата зад него), акцентираща върху образа в изследването на човешкото състояние. Павловска се дипломира с Живопис в НХА преди петилетка в класа на Андрей Даниел, а понастоящем живее и работи в София.
Независимо дали говорим заедно или поотделно за неговата (лоша) поезия, (смел) пърформанс или (интересни) рисунки, Александър Габровски e истински фина прахова частица. Роденият във Варна интерсловесен артист е автор на нещо, което нарича теория за невидимите машини. Иначе учи във виенския университет по приложни изкуства, където интегрира свои стихотворения във визуален формат (ала нашият колаж по-горе и страниците му в Instagram) и експериментира с живо и въплътено слово в различни пърформанси. Творческият свят на Габровски се върти около разнолики теми като магията, конспирацията и космологията, а обитателите му често са призраци, хвърчипляски и ангели без лица. Първата му стихосбирка (И скакалците сънуват) е издадена от Жанет 45 през 2021.
Родената в Пловдив Антония Аврамова се интересува от традиционен колаж вече близо петилетка. Най-новата ѝ страст обаче са асамблажите като горния, с които иска да развива своята артистична практика извън следването на графичен дизайн. Защо я привличат? Както споделя за една от другите си творби Очи, асамблажът е създаден от материали, опознавани през годините. Водили собствен таен живот, те ни разказват за отминалото време с всеки свой недостатък. Белезите са видими, а споменът се чете през щорите или по самите тях. Факт.
Катрин Кочорапова е илюстратор и графичен дизайнер на свободна практика, който не се затруднява да превзема цели стени с монументални картинки. Работата ѝ е фокусирана основно върху едиториалните илюстрации и независимите издания, но Катрин обича да експериментира и с разнообразни медии като стенописи и анимация. Ще я познаете по иронията, хумора и цветността на живота, а и по последователните авторски книги в бъдеще. Освен величествено име и фамилия, Катрин има бакалавърска степен по дизайн на порцелан и стъкло от НХА, а понастоящем се е засилила да завърши магистърската програма по илюстрация на същото място.
Софиянката Ира Живкова е дипломиран текстилен художник, който споделя страхотните си колажи в Instagram. Освен да владее техническите тънкости на използваните от нея материи, Ира проявява изострена чувствителност към историите, вплетени в текстури и цветове. Основните вдъхновения на Живкова произлизат от ежедневието, личните преживявания, природата и богатството на човешките взаимоотношения, а участието ѝ в Арт Старт е с така наречената мека скулптура Connections – oбект за споделени прегръдки. Девойката им силен нюх към създаването на иновативни наративи, няма спор.
Родената преди трийсетина години в Пловдив Миа Новакова е от онези независими визуални артист, към които посягаме мигновено заради подривната еротика, наситени цветове и характерен поглед към съвремения колаж. Последното важи особено силно за фотографиите от серията Porch Collapse (2020-2023), представена за пръв път преди година в независимото пространство Галерията. Изложените тогава широкоформатни фотографии на Миа провокират асоциации с цветната самота на Блейд Рънър, а и с макабреното настроение на Liars, Roxy Music и Scribble като саундтрак в ушите, докато не можем да вземем решения за коя от всичките творби да разпитаме по-подробно. Работата на Новакова резонира силно заради техниката със слоеве и прозрачности, наподобяваща начина, по който спомени и сънища се наслагват и взаимодействат в човешкото съзнание. Връзката между зрителя и тези привидно невидими, но ужасно привлекателни измерения е повече от ефимерна.
Панелни блокове, препълнени кофи, прасета и мрачни квартали: произведенията на Петра Димитрова имат силна социална насоченост и често представят сюжети и проблематики от действителността. Варненската художничка се вълнува силно от (пост)апокалиптичния сюрреализъм и има участия в пленер и изложби в Германия, а също и няколко награди.
Радослав Ангелов е следващият човек, който ще ни фалира с маслена живопис без да му мигне окото. Роденият през 1996 художник печели най-вече с необикновения начин, по който обръща внимание към красотата на обикновените ежедневни сцени и моменти. Силно повлиян от Joaquín Sorolla, Alphonse Mucha и Lawrence Alma-Tadema, Радослав убива предимно с маслени бои, гваш и графит. Преди младежките години в Североизточна България и по крайбрежието на страната, теми като зимнината, бита и Черноморието са на почит в живописта на господина с тънкия мустак.
Ралица Георгиева работи с документални кадри, архивни материали и обекти. За магистърката по дигитални изкуства от НХА, изследването на човешката принадлежност е основна отправна точка. В практиката си Ралица работи чрез средствата на видео, фотография, обекти, звук и инсталация.
Следим Самуил Велев едва от няколко месеца покрай самостоятелната му изложба в Бобина през декември и участието му на Sofia Art Fair месец по-рано. Миналата година явно му е била доста натоварена, след като успява да завърши и Живопис в НХА. Фокусът на артистичната му практика е основно върху изследването на човешката същност чрез комбинирането на традиционни и съвременни елементи в творби като платната от серията Непознат – портрети, които разглеждат връзката между външния и вътрешния свят на изобразените личности.
Не знаем нищо друго за Стефан Домузов, освен че е роден в София през 1997, завършва Скулптура в НХА през 2024 и прилича на актьор. Основен проблем в неговото творчество е традиционното разбиране за скулптурна форма в контекста на съвременното фигуративно изкуство. Стефан използва комбинация между традиционни скулптурни техники и дигитални технологии.
Пловдивският художник Страхил Пенев се интересува от отрицанието, отнемането или скриването (negation) като функция в изграждането на наратив в изображението, както и от мястото на фигурата в съвременната живопис. Участвал е в резиденции и групови изложби, а може да сте го засичали и покрай самостоятелните му експозиции в софийската галерия Пунта (Бутам калта, 2024) и пловдивската L’union de Paris (Refrain, 2024).
Арт Старт 2025 е едновременно в Гьоте-институт (ул. Будапеща 1) и Credo Bonum (ул. Славянска 1) до 16 март. Повече за изложбата и участниците има тук, тук и тук.
