Последното заглавие в скромната филмография на Terrence Malick идва като логично продължение на разточителните космически и природни кадри, вплетени в противоречия Дървото на живота (и онази сцена с динозаврите). Едва осмия му филм след класическия дебют от 1973 Badlands, Malick има славата на човек, който внимателно подбира проектите си и ги реализира бавно, старателно и с много мисъл. Работата по Пътуване във времето върви от 40 години и по думите на режисьора е една от най-големите му мечти, реализирана в партньорство с IMAX в два формата – 40-минутен IMAX филм, озвучен от Brad Pitt, и фестивалната 90-минутна версия, записана на 35-милиметрова лента с гласа на Cate Blanchett, която участва и в тазгодишното издание на Киномания.
С напредването на годините Malick все по-често обръща поглед назад и навътре в откровено търсене на равносметка и отговори на големите екзистенциални въпроси. Вълнува се повече от съзидателната сила и смисъла зад нещата, отколкото от бъдещото им развитие. Пътуване във времето изследва генезиса на нашия свят, като започва от самото начало – от Големия взрив и създаването на планетите, през зараждането на живота на Земята, еволюцията му от прашинки вулканична лава до комплексни организми, през опустошителната ледена епоха, възникването на нов живот и появата на човешкия вид. Malick си спестява спекулациите за бъдещето, като скача направо до неизбежния, катаклизмичен край на нашия свят.
Филмът на американеца е нещо средно между документален филм и натурка по National Georgraphic през естетската призма на европейското кино. Режисьорът е използвал същия набор специални ефекти като в Дървото на живота – компютърна анимация, визуализации – плод на лабораторни експерименти, и спиращи дъха реални топографски образи, и дори рециклира част от кадрите в Дървото. Епизодите от епични природни феномени от раждането на вселената се редуват с трогателни сцени от развитието на живите организми, в които виждаме наченки на фини емоции като самоосъзнаване, майчина любов, самота. Цялата тази натуралистична красота е в пълен контраст с аматьорските кадри на бедност, религиозни обичаи, нежност, война, бедствия, суматоха, жестокост, отчаяние или безметежно съществуване от различни точки на света. Искрено въодушевление в притихналата зала предизвикват кадрите от България, които разбуждат очаквалите игрален филм и придават странна достоверност на случващото се на екрана.
Феноменално красивите гледки на фона на въздействаща музика, минаваща от синтезаторни рефрени до оперно пеене, се разгръщат особено бавно въпреки амбицията си в рамките на час и половина да разкажат за десетте милиарда години досегашно съществуване на вселената и кой знае колко още до умирането на слънцето и вероятния рестарт на същия този цикъл. Пътуване във времето е работа на човек, който се удивлява с пълна сила на величието, гения и суровия характер на природа, родила умопомрачително биологично многообразие и сложната човешка емоционалност. Malick задава своите въпроси за съществуването и смисъла на живота поетично и с невъзмутим патос, демонстрирайки още веднъж нашата незначителност и едновременно с това скъпоценността на всеки миг. Както и една тиха, мракобесна утеха, че напук на всичките ни издевателства над нея, природата все пак ще ни надживее.
Пътуване във времето е в програмата на Киномания 2016 на 24 ноември в G8 и на 1 декември в Люмиер.
