Интервю: Христо Станкушев

Христо Станкушев

© Любомир Атанасов

Христо Станкушев е основна част от архитектурното студио dontdiy и дизайн колектива Almost, но го познаваме и като разбирач с принос в годишните Boyscout класации за най-добрата музика напоследък. Тази година, бившият член на кураторския екип на One Architecture Week влиза в организацията на фестивала като модератор на любопитния форум, за който в Пловдив пристигат някои от най-големите международни авторитети в областта на архитектурата и развитието на градската среда.

Защо трябва да имаме отношение към архитектурата и да изискваме повече от отговорните лица? По сходни причини на това защо подбираме какво ядем, каква музика слушаме или какви книги четем. Както казва датският архитект Jan Gehl, който ще говори по темата на форума на фестивала, първо ние създаваме градовете, после те нас. Градската среда е всичко около нас, всеки ден – домът, в който спим, метрото, с което стигаме до офиса, пейката пред блока и паркът, в който се разхождаме. Всяко едно от тези пространства създава преживяване, може да вдъхновява, възпитава, натъжава, пречи или помага. Важно е заедно, хората в градовете, да изграждаме среда, която да не ни е срам да оставим на децата си.

One Architecture Week тази година разглежда участието на гражданите в оформянето на градската среда. Къде виждаш нашата роля и защо просто да не оставим тази работа на професионалистите? Преди всичко, и архитектите са граждани и могат да изразяват своя гражданската позиция по редица важни за обществото въпроси. За щастие, вече има няколко примери за архитектурни групи, които осъзнават новата роля на архитекта отвъд строго професионалните умения: Трансформатори, Хамалогика, Кино Космос, ПроЖектиране, Група Град. Наред с това от другата страна се появят и множество граждански сдружения, които се вълнуват от развитието на града. Така постепенно се създава един здравословен диалог, който не може да бъде подминат, вследствие на което все по-често се налага на властовите структури да трябва да се съобразяват с гражданското мнение. Намирам го за изключително полезно нещо, първа и основна предпоставка да не могат да бъдат провеждани политики в ущърб на хората.

Модерираш форум с доста силно международно участие. Кой лектор си най-любопитен да чуеш? Форумът е много наситен: 16 лектори, които ще говорят в рамките на два дни, разделени в 4 панела. За разлика от предишни години, презентациите ще бъдат по-кратки за сметка на по-дълги дискусии между самите участници, както и между тях и публиката. Надявам се по този начин добрите примери, които имена като Bow-Wow, Jan Gehl и Stealth Unlimited ще покажат, да бъдат поставени в контекста на Тракия, Пловдив и България като цяло. Ще видим работата на хора от Молдова, Румъния, Чехия, Сърбия. Ще чуем не само архитекти, но и социолози, артисти, куратори, които ще разкажат за един различен поглед към проблемите на градската среда. И макар безспорно най-големите звезди тази година да са Momoyo Kaijima и Jan Gehl, аз очаквам с най-голям интерес да чуя как вижда България Michelle Provoost – холандски архитект с многогодишен опит в изследването на развитието на градове от цял свят.

Фестивалът се провежда в Пловдив за четвърта поредна година. Можем ли вече да говорим за практични ползи от него за самия град? Работата, която екипът на Любо Георгиев е свършил, е пример за анализ, изследване и взимане на решения за развитието на всеки един български, а защо не и е чужд град. Постепенната промяна на фестивала от лекционно-обучителен в практически и трансформиращ е резултат от работата през тези четири години и е безценен опит, който от лабораторната среда на фестивала е време да бъде разгърнат в по-голям мащаб. Архитектурата е бавна и тромава машина, която ако бъде поставена в правилните коловози, може да доведе до впечатляващи резултати. За съжаление в момента не е така и преместването и на мускули в коренно различна посока е продължително и енергоемко занимание.

Базата на фестивала тази година е изоставен супермаркет. Какво е най-доброто решение за всички изоставени сгради, които виждаме и в Пловдив, и в София? Проблемите на изоставените сгради не бива да бъдат решавани на едро, а с внимание и отношение към тяхната стойност. Не се малко добрите примери – betahaus, Derida Dance, завод Витоша, Баня Старинна, Топлоцентрала, Капана, но за съжаление те остават в сянката на големите новини със запалвания, разрушавания и надстроявания на паметници на културата. В тази обстановка е важно да се търсят съвременни начини на обживяване на тези пространства през иновативни културни или бизнес модели. Време е да спрем за малко недоверието си, че всичко  е тъмна схема и да положим усилия да променим средата.

Какви са тенденциите в българската архитектура напоследък? Радвам се, че все повече отшумява възприятието за архитекта като мистичен артист от роман на Ayn Rand и бива заместено от прагматичния и хуманен професионалист, който дава пространство и на други хора около себе си, който създава системи и платформи и който е полезен повече на обществото, отколкото на себе си.

Препоръчай пет задължителни събития от фестивалната програма. Всеки, който отдели време да посети Тракия по време на фестивала, ще разбере, че градската среда може да бъде секси. Ще може да види филм за авторите на комплекса. Ще може да се срещне с Jan Gehl, чиято книга Градове за хората неуморният Манол Пейков издава и която може да бъде учебник за това как да планираме градовете си. Ще може да види една истинска контекстуална архитектурна изложба – на Megan Lueneburg в изоставния супермаркет. Ще може да прочете за изследването на квартала на Нина Толева в нейната книга Алманах на панелна Тракия. И, разбира се, ще може да поговори с всеки един от лектори по време на форума на 8 и 9 октомври.

One Architecture Week е в Пловдив до 9 октомври. Пълната програма на фестивала е тук.