
© Krousky Peutebatre Pictures
Атмосферата в първия сезон на Истински детектив отвори дори и най-скептично и консервативно настроениете пуритани за южняшка готика и прелестно депресивното мъртвешко кънтри (death country). Можем да научим повече за този жанр от базирания в Берлин копитайтър на свободна практика Георги Койнов, който вършее в немската столица през последните пет години лежерно, без да се определя като работохолик. Освен мъртвешкото кънтри, най-голямата му страст е онова кино, което казва истински неща за реалния свят и реалните хора в него. Реализмът в изказването го кара да посяга към филмите на шведския режисьор Ruben Östlund и да се кълне във вечния си фаворит Stanley Kubrick и 2001: Космическа одисея, цитираме, може би най-доброто произведение на изкуството, създадено от човечеството до момента. Напълно възможно, но по-добре да си поговорим малко за музика и да изслушаме тематичния подкаст преди двете поредни партита на Койнов този уикенд.
Какво трябва да знаем за мъртвешкото кънтри? С напредването на възрастта забелязвам, че любима ми остава музиката, притежаваща известна кинематографична атмосфера. Особено правена от музиканти, които имат какво да кажат. Не самата музика, а посланието е крайната цел. Музиката трябва да е само инструмента за стигането на целта. Именно поради това харесвам разни британски и американски пост-пънк банди от края на 70-те и началото на 80-те. Мъртвешкото (death или gothic) кънтри ме грабна веднага, защото отговаря на критериите ми. Не понасям мейнстрийм или така нареченото honky tonk кънтри, но има нещо доста кинематографично в първичния мрак и в южняшката готик атмосфера на ъндърграунд кънтри и блуграс артистите. Това е музика с много по-стари корени от рокендрола и въобще жанр за разказвачи на някакви брутални истории. Другото, което ме грабна e, че няма формула или определена структура. Да вземем за сравнение нещо по-познато като големите британски китарни пост-пънк банди като Wire, Joy Division, PiL, Gang of Four, Magazine, Bauhaus, Siouxsie & the Banshees – музиката им се различава не само като структура и звук, но и самите им албуми не си приличат един с друг. Добавяме и синтезаторните банди и онези, хм, по-странните и самият пост-пънк придобива едни доста флуидни рамки, обединяващи артистите по-скоро откъм атмосфера и смисъл, отколкото откъм звучене. Същото го има и в мъртвешкото кънтри.
Сподели няколко албума за преслушване в Spotify? Повечето банди в жанра не просъществуват достатъчно дълго, че да запишат повече от един албум, още по-малко да бъдат следени. Препоръчвам като за начало първите два-три албума на 16 Horsepower, Through the Trees на The Handsome Family, първите три албума на William Elliott Whitmore, перфектното едно-единствено EP на Black River Brethren, Those Poor Bastards и страничните проекти на Lonesome Wyatt, Slim Cessna‘s Auto Club, Uncle Sinner, Barbeque of Souls на Hank Ray, Shovel vs the Howling Bones на Lincoln Durham, Mazzy Star и Firstborn is Dead на Nick Cave & the Bad Seeds. Има и разни разнообразни лейбъл компилации, но са доста hit-or-miss откъм качество – на всяко зверски добро парче се падат по пет тъпи.
Траклистът в последния ти микстейп е доста мракобесен. Някакви мрачни истории, свързани с артистите в него? Подбрал съм го така, че да се получи едно (изненада!) кинематографично преживяване. Микстейпът разказва история, която става ясна дори само при прочитането на заглавията на парчетата. Въпросната история е толкова кошмарна, че дори ако знаех мрачни истории за артистите в траклиста (освен тази на Johnny Cash, която всички знаем), щяха да бледнеят пред апокалипсиса, описан вътре. Между другото, темпото на микстейпа е няколко идеи по-погребално от това, което обикновено пускам по партита. Оказва се, че няма много ритмични дарк кънтри парчета за края на света. Повечето са така наречените downers. Е, имам едно любимо ритмично апокалиптично парче (The Future на Leonard Cohen), но не съм го включил в траклиста, защото щеше да е стои малко не на място откъм звучене.
Правиш такива партита в Берлин. Как е там? Правя чат-пат, получава се окей. Тази година пусках в разни cool-as-fuck места като 8mm и NEU! Bar, но през лятото дори в Берлин хората предпочитат да са на открито и да не дишат цигарен дим (във всички яки барове в Берлин се пуши и то много). Смятам да се завърна на берлинската бар сцена като застуди. Следващите ми дати в NEU! Bar са 10 септември и 7 октомври, но преди това в София този петък и събота.
Георги Койнов ще пуска мъртвешко кънтри на 10 юни в Ателието и на 11 юни в Жул Верн.