© Reach Visuals
Четвъртото издание на техно фестивала Solar Easter Trinity е още един приятен повод за млади и по-възрастни фенове на интелигентната електроника да се размърдат до Интер Експо Център с новите мотриси на метрото до летището най-вече заради интересните артисти, които присъстват в лайн-ъпа на събитието. Има и друго:
1. Мащабът. Поне за момента, Yalta Club са единствените ентусиасти, които умеят да си направят добре сметката и организират все по-амбициозни събития на електронната сцена в България като мащаб, размах и отношение. Любо Урсини определя Solar Easter Trinity като алтернативно и бутиково издание за няколко хиляди души, ценители на техно музиката, които освен това са любопитни и отворени към новото (с други думи, сравнително малко хора – бел.ред.). Макар определение техно фестивалът на Балканите без аналог да звучи леко високопарно, реалността всъщност е доста близо до него – две зали и осем (чуждестранни) артисти от по-предните места в класацията на Resident Advisor, които иначе можем да гледаме накуп само на събития като Тime Warp и големите техно фестивали в Западна Европа и Северна Америка.
© Reach Visuals
2. Локацията. Залите на Интер Експо Център са добро решение поради няколко основни причини. Първо, просторът, който позволява на всеки да танцува сравнително необезпокоявано и без настъпване на твърда повърхността (различна от кал или трева) е абсолютно невъзможен за която и да било от залите на Yalta Club. Освен това складовата атмосфера винаги е била подходяща за подобно събитие, което акцентира предимно на добрия звук, визуалните ефекти и осветление, бързото обслужване по баровете (доколкото е възможно), черните акустични завеси за техно Туин пийкс елемент и възможността да преминаваш безпрепятствено между двете зали в зависимост от артистите, които искаш да гледаш.
3. Имената в лайн-ъпа. Все интересни артисти, които дебютират на сериозна сцена в София (Tale of Us, Matthew Dear, Andrea Oliva, Paul Ritch и Seth Troxler, ако не броим едно злополучно гостуване на последния в Червило преди доста години и пред обидно малко публика за статута и таланта му на диджей и продуцент) и представят последните си лайв проекти (Audion, Gaiser и Paul Ritch отново). Boyscout се е засилил към сетовете на следните момчета:
Голямата уста и безкомпромисно отношение на Seth Troxler му помагат непрекъснато да е в центъра на вниманието на електронната преса не само заради изключителната си продукция и разнообразни сетове, но и заради страстта, с която защитава убежденията си за нуждата от повече автентичност на съвременната сцена. Момчето от Детройт има сериозно чувство за хумор на комиксов герой, огромно чувство за самоирония, свободно и открито отношение към наркотиците и избухлив нрав, особено когато трябва да постави на мястото им други противоречиви герои като Steve Aoki например. Историята за него започва в легендарния за тази култура американски град Детройт, където Seth се запознава с колегите си Shaun Reeves, Ryan Crosson и Lee Curtiss още в тинейджърските си години и заедно започват да правят нелегални рейвове много преди да се обединят под името Visionquest.
Истинското му израстване като продуцент и диджей обаче се случва след преместването му в Берлин и резидентството в Club der Visionäre, което бързо му помага да стигне до Fabric (Лондон), Watergate (Берлин), Output (Ню Йорк), Warung (Бразилия), Womb (Токио) и други сериозни места като фестивалите Detroit Electronic Music Festival, Sonar и Burning Man. Студийното му време е уплътнено с колаборации с такива имена като Matthew Dear, Art Department, Tiefschwarz, Deetron, dOP и Subb-an.
Хубавата музика обикновено разказва красиви и не толкова красиви истории за живота и любовта, а музикалното партньорство на базираните в Берлин продуценти и диджеи Karm и Matteo (Tale of Us) е синоним на дълбока, чувствена и много емоционална електроника, която лавира много бавно и напоително между хаус, техно, поп, ню диско и дори рок музиката в отделни моменти. Собствената им мигновенно разпознаваема продукция варира от типични текхаус клубни тракове до по бавни ембиънт и абстрактни композиции, които са сериозно застъпени и в диджейските им сетове. Макар понастоящем да са постоянни участници в програмата на берлинските клубове Watergate и Weekend in Berlin, а също и в Tenax (Флоренция), Barraca (Валенсия) и DC10 (Ибиза), Tale of Us започват кариерата си с непретенциозни домашни партита в родния си град Милано (казваме роден, макар технически да са родени в Северна Америка и Канада).
Животът в Берлин свързва Karm и Matteo с други сродни продуценти като споменатия вече Seth Troxler и другите трима от Visionquest, които подкрепят Tale of Us още от самото начало и дори издават дебютното EP на дуото. Иначе Karm и Matteo записват за супер лейбъла Life & Death и имат много успешни ремикси за артисти като Thugfucker WhoMadeWho. След Solar Easter Trinity, Tale of Us са се засилили да пускат на Time Warp в Манхайм, Coachella в Индио и We Are Fstvl във Великобритания.
Marcel Dettmann е исусхристосоподобен харизматичен диджей и продуцент със забележителна колекция от винили, който е бил резидент на стария клуб Ostgut и свири в Berghain от самото му начало. Независимо дали говорим за дългите му диджей сетове, собствената продукция за личния лейбъл MDR, ремиксите за Fever Ray, Junior Boys, Modeselektor и Scuba или дебютния му албум за Ostgut Ton, Dettmann винаги демонстрира изключително чувство и визия за електронната музика такава, каквато трябва да бъде.
За Dettmann, техното не е нито движение без никаква история зад гърба си, нито пък някаква непрекъсната носталгия и именно заради това стила му съчетава познатите елементи на жанра, интерпретирани (да се чете реформирани и преработени) по съвсем нов начин от истински берлинчанин.
Matthew Dear e диджей, продуцент, експериментален поп артист и харизматичен фронтмен в добрите традиции на Bryan Ferry и David Byrne, един от създателите на Ghostly International и Spectral Sound, талантлив ремиксатор на The XX, Charlotte Gainsbourg, Hot Chip, The Postal Service и The Chemical Brothers, селекционер на супер компилации за Body Language серията на Get Physical и тази на Fabric, въобще наистина много зает и продуктивен човек, който поддържа още три псевдонима с ясна идентичност и музикална насока: Audion, False и Jabberjaw.
Dear e истински музикант и визионер, чийто дебютен изкривен фънки хаус албум Leave Luck to Heaven излиза през 2003 и поставя началото на забележителна дискография от много мрачни и едновременно с това оптимистични поп шедьоври. Диджей сетовете му отразяват именно този подход към съвременното техно, интерпретирано през съзнанието на американец, който се справя много добре и с концертите с жива група.
Audion e най-разпознаваемото алтер его на Matthew Dear с десетгодишна история, което случи за прогонване на най-тъмните демони в обладаната му душа. доказателство за последната алегория е гигантския трак Mouth to Mouth от 2006, който звучи като високо скоростно влакче на ужасите с неясна последна спирка. Проектът се появява за пръв път на електронната сцена две години по-рано през 2004 с двете EP-та Kisses и The Pong, а само години по-късно излиза и жестокия албум Suckfish със задължилжителните тракове с подканващи и агресивни заглавия като Just Fucking и Your Place or Mine. Временното затишие след 2009 заради непрекъснатите турнета на Matthew Dear и неговата група e прекъснато през 2013 от ретроспективния албум Audion X и чисто новото аудиовизуално шоу Subverticul, продължение на турнето Hecatomb от 2009.
Solar Easter Trinity е утре вечер, 2 април, в две от залите на столичния Интер Експо Център след 22:00. Билетите струват 50 лева в мрежата на Eventim и 60 лева на входа. Пълната програма и разписанието на сетовете: тук.
