Malin Dahlström и Gustaf Karlöf бяха на път да покорят музикалната индустрия преди четири години с дебюта Instinct – флирт между електронна инди музика и гаргантюански поп за слушалки или за огромен дансинг. Шведското дуо успя да си спечели симпатиите на критика и публика и дори може да се похвали със съмнителната чест да бъдат семплирани от EDM титана Skrillex (много преди последният да се хване с Diplo и да почне да продуцира разчупени поп парчета за Justin Bieber – бел.ред). В годините след дебюта обаче, за Niki & the Dove не се чуваше много-много до появата на Play It On My Radio. Излезлият без много шум първи сингъл от втория албум на групата от Гьотеборг подсказа известно преподреждане на приоритетите в звученето. За щастие, изкушението да скочат с двата крака в EDM морето не е сред тях. Вместо това, двамата са решили да свалят малко темпото, да се заиграят със синтезаторите и да се потопят в малко меланхолия.
Резултатът си струва. Play It On My Heart (Glass Candy по изгрев, а не по залез слънце) забавя иконичните синтезаторни акорди на Warm In The Winter в носталгична ода за времето, в което поп музиката беше истински иновативна и музикантска, а не пренаселена от безличен асансьорен хаус, предобрени генерични кавъри на стари парчета и румънско. Голяма част от песните във втория албум на Niki & The Dove звучат като стари класики, които чуваш за пръв път: в едни емоционалният вокал на Malin Dahlström напомня на Stevie Knicks, без да губи от онзи лек и характерен скандинавски стил, а в други напомня за невъздържаната електризираща емоция на Ida No. Копнежът по миналото и по-безгрижни времена почти може да бъде докоснат в песни като So Much It Hurts (с препратките към Prince) или в намигването към Bowie в Pretty Babies, преди да стигне до кулминацията в закриващата Ode To Dancefloor – едно от онези епични, зубрачески обяснения в любов към пречистваща сила на музиката.
Заглавието красноречиво загатва какво можем да очакваме като съдържание, но отвъд прозаично-романтичния поглед към темата за разбитите сърца обаче, целият запис е подвластен на една много по-сериозна нишка. Двамата споделят, че са повлияни от наболялата тема за емигрантите в Швеция и разделителните линии в обществото в нейната сянка – от човешкото отчуждение и намаления капацитет на хората да ги е истински грижа за нещо. Като уважаващи себе си музиканти, в Everybody’s Heart Is Broken Now Dahlström и Karlöf търсят решение на проблемите в танците. Двамата инжектират приповдигнатите поп инструментали с фънк, диско и дори малко реге (неустоимата Coconut Kiss), смесват ги с вглъбени истории за любовни разочарования и болезнени сърцекрушения, поръсват ги с щипка идеализиране на миналото и здраво така докато не оставят никакво съмнение, че сладко-горчивият сос е сред най-важните съставки на добрата поп музика.
Everybody’s Heart Is Broken Now (Universal Music) е на пазара.
