Пионерите на съвременната електронна музика работят здраво още от края на 80-те и имат неподозирано влияние дори върху по-младото поколение, отраснало с EDM музиката на продуценти с лаптоп в спалнята. The Orb не спира да издава нови проекти, The Chemical Brothers и Primal Scream имат нови албуми, The Prodigy пък не спират да обикалят летните фестивали ежегодишно. Величествените легенди Rick Smith и Karl Hyde от Underworld пердашат смело и заедно вече почти четири десетилетия и въпреки това успяват да звучат едновременно модерно, актуално, важно за средата и все пак леко встрани от истинския комерс и за добро. Силата на английското дуо е в създаването на истинска емоционална и много танцувална музика, която звучи еднакво добре на стадион и в удобната параноя, уединение и интимност на всеки дом, автомобил или добри слушалки.
След последния си студиен опит от 2010, Hyde и Smith прекарват известно време далеч един от друг в издаване на самостоятелни албуми, филмови саундтраци, музика за откриващата церемония на олимпийските игри в Лондон през 2012 и преиздаване на най-добрите им албуми в сериозни боксетове. Съдейки го последната им продукция, доброволната почивка им се е отразила повече от добре. Макар Underworld да запазват характерните черти на стила, белязал най-забележителните им заглавия от 90-те години Dubnobasswithmyheadman и Second Toughest in the Infants, седмият студиен албум Barbara Barbara, We Face А Shining Future (девети, ако броим по-китарните/синт експерименти от края на 80-те) е изключително жив, многообразен, медитативен, космически и модерен албум на продуценти, които никога не са звучали ретроградно или извън своето време и засега нямат намерение да се отказват от вълнуващите си прогресивни симфонии.
Утопичното заглавие Barbara Barbara, We Face А Shining Future (назаем от последните думи на бащата на Smith преди да почине) говори достатъчно добре за общото настроение на албума, който започва с тежкия синтетичен бас на пилотния сингъл I Exhale, способен да пръсне всички стъкла в неприкосновена близост и да размърда няколко десетки хиляди души на голям стадион като Уембли. Още от самото начало става ясно, че Underworld не търсят нови начини да се преоткрият и това въобще не е проблем, дори напротив. Седемте песни в албума се развиват постепенно и звучат като носталгична и едновременно с това абсолютно недостижима и много напредничава космическа симфония от умерено ускорен препускащ ритъм, пулсиращи синтезатори и ембиънт хватки, които поразяват съзнанието с гигантския си мащаб. И докато I Exhale е сравнително праволинейно и походящо за ремиксиране клубно парче, то Low Burn например се разгръща постепенно и сърцераздирателно с грандиозни синтезатори, меланхолична духова секция и спотаен вокал. Семплираните близкоизточни мотиви от инструментала Santiago Cuatro пък са доразвити внимателно в последвалото ги даунтемпо Motorhome, преди да стигнем до масирания оргазъм в Ova Nova и Nylon Strung. Barbara Barbara, We Face a Shining Future много замечтан и спокоен за слушане албум, който обсебва съзнанието не със сила, а с богати и хипнотизиращи инструментални текстури и типичните за Hyde фрагментарни градски текстове и трудни за обяснение метафори. Танцувалната електроника трудно би могла да звучи по-смислено, просълзяващо, красиво, пречистващо и приповдигнато, отколкото във всеки един албум на Underworld. Бащата на Smith се оказва прав, мир на праха му.
Barbara Barbara, We Face a Shining Future (Caroline) е на пазара.
