© Guy Eppel
Не се подвеждайте по колажа от обложката на последния албум на Har Mar Superstar. Американецът е нов човек и изненадва неочаквано с личен и чувствен соул албум и типични Motown любовни мелодии. Многоцветният хипи шрифт на винтидж обложката и заглавието на новия му албум Bye Bye 17 подсказват ясно, че Sean Tillmann се е разделил за добро с вокодерите, снимките по ужасно изрязани слипове, сериозното парадиране с ненаситната си сексуална мощ и космати гърди, все характерни черти на арендби/хип-хоп алтер егото му Har Mar Superstar – музикална, визуална и поведенческа инкарнация на порно легендата Ron Jeremy.
Разбира се, запознатите с личната история и кариера на Tillmann няма да се съгласят с думите нов човек и изненадва неочаквано – Har Mar винаги си е бил добър композитор на песни с ясното съзнание, че макар и да не е красавец като R Kelly и Justin Timberlake, може да си пробие път в хип-хоп жанра със запомнящи се изпълнения на живо, оскъдни перденца върху задника и вулгарни текстове за най-застъпената тема в популярната и соул музиката: Хайде да се чукаме. Разликата между него и останалите изпълнители е единствено думите, които използват и начинът, по който го казват.
13 години след дебюта си, Har Mar издава Bye Bye 17 за лейбъла на Julian Casablancas (Cult Records) като доказателство за факта, че винаги е имал влиятелни приятели и се ориентира добре на инди сцената – записвал е с Beth Ditto, близък е с Yeah Yeah Yeahs, подгрявал е The Strokes и дори е композирал (неуспешно) за Britney. Десетте песни в албума са записани в Ню Йорк цяла група и духов оркестър, което обяснява и голямото старание на Har Mar да не се изложи като певец. По време на звукозаписните сесии Tillmann слуша предимно Otis Redding и Sam Cooke. Именно заради това заглавието на първия сингъл Lady You Shot Me съдържа предполагаемите последни думи на Cooke и започва с обвинителен монолог и величествен инструментал от орган и духови инструменти, преди Har Mar да вдигне темпото и да помоли за прошка. I’ll get back in line behind the other guys. If there’s a chance you’ll let me back into your heart.
От началото до края на 30-те си (недостатъчни) минути, Bye Bye 17 заменя иронията и директните сексуални намеци с доброто старо писане на соул музика и искрени текстове с добър резултат. Prisoner, Restless Leg (която напомня смътно на You Can’t Hurry Love на Phil Collins) и Rhythm Bruises са не просто нова интерпретация на добре забравени соул класики, а собствени отлични песни, които изпепеляват неверниците със силата на напалм и помагат за преосмислянето на сериозността му като музикант.
Със сигурност това е най-добрият албум на Har Mar Superstar досега и макар да има какво да се желае от текстовете, най-голямото му постижение в Bye Bye 17 (освен прекрасните инструментали) е явното доказателство, че може да пише нормални песни за садо-мазо секс например, без изключителната му сексуалност да взима превес. Стегнатият аранжимент на 10-те парчета и страхотните вокали са истинска наслада за пораснали перверзници, които искат да се сбогуват с идеята за 17-годишни нимфетки и недостъпни жени и предпочитат олд-скуул прелъстяването.
Bye Bye 17 е на пазара. Повече за Har Mar Superstar – на официалната му страница и във Facebook.
