Петте любими песни на Frank McComb

Познаваме американският вокалист и страшно добър пианист Frank McComb покрай готиния концерт в Докторската градина преди четири години като част от многократно разширилия се фестивал A to Jazz и можем да се подпишем твърдението за истинското яление в музиката. Скромният музикант от Охайо е работил с най-добрите в бизнеса като Prince, Chaka Khan, George Duke и може да се похвали свенливо с изключително дълга кариера, която започва още от детските години в родния щат и преминава през звукозаписния договор с MoJazz от 1992, участието в Buckshot LeFonque на Branford Marsalis, преминаването към Columbia Records и издаването на дебютния си албум Love Stories през 2000, за да се стигне до отделянето му като независим артист и излизането на Straight From The Vault и още две дузини издания за периода до 2014. И докато репетира за предстояшия си концерт в София с басиста Радослав Славчев – Riverman, барабаниста Васил Вутев, перкусионистката Лили Йончева и певицата Лина Никол и говори за въздействащите концерти на Herbie Hancock, Gregory Porter и Robert Glasper в Холивуд Боул в Лос Анджелис, McComb се съгласява да сподели петте (+ един бонус) вечни пиано класики, накарали го да стане истински музикант.

Bird of Beauty на Stevie Wonder (1974)

Първото арендби парче, което се научих да свиря на пиано. Бях на 12, когато на моята учителка и леля Evelin Palmer и се наложи да започне нова работа. Нямаше как да отдели време за моите уроци и трябваше да завися от разчитам на музиката, с която съм израснал. Като малък семейството ми слушаше ВСИЧКО, така че имах възможност да се докопам до колекцията с плочи на моята майка и да ги унищожа от постоянно и многократно слушане на едни и същи моменти, само и само за да науча как точно звучат.

Chameleon & Sly на Herbie Hancock (1973)

Първата джаз мелодия, която се научих да свиря на пиано. Имам предвид цялата композиция – музикантите от моето обкръжение, с които израснах и свирех често, не искаха да я научат цялата. Първата част (Chameleon) им се струваше по-интересна и фънки и предпочитаха да изпускат втората част (Sly), защото им се струваше прекалено сложна. Честно казано, доста по-простичка е от толкова много от другите парчета на Herbie. Sly ме научи на свобода и да не се ограничавам в музикалното изразяване.

This Christmas на Donny Hathaway (1971)

Израснал съм в Кливланд, щата Охайо, където Коледата не беше Коледа, без да чуя тази песен. И сега ми действа по един и същи начин. Не питайте откъде знам, но още съвсем малък, дори преди да започна да се уча да свиря, знаех, че Donny използва пиано Fender Rhodes Bass в парчето – любимият ми музикален инструмент и до днес.

The Hump & Yolon на Patrice Rushen (1977)

Тези две парчета ми позволиха да оформя стила си на свирене – Patrice Rushen има един такъв мек, женски подход към пианото, без да губи своята чувственост. Изучаването на нейната музика ми помогна да бъда по-чувствителен и прецизен с пианото. Освен това обожавам факта, че жените могат да свирят на инструменти също толкова добре, колкото и мъжете.

The Embrace (1980) Estancia (1982) на Chick Corea

Две невероятни и много добре композирани и изсвирени песни. Обичам тона на електрическото му пиано Fender Rhodes и начина, по който използва синтезаторите. Излишно е споменавам, че по-акустичното му свирене на пиано също е абсолютно безпогрешно.

Frank McComb е в Sofia Live Club този четвъртък, 24 март, след 22:00. Билетите струват 35 лева в мрежата на Eventim и 40 лева на входа на клуба.