Освен чудесно заглавие за миналогодишния Григовор-ов албум, Цех Депресия е добро определение и за последния мрачен опит за преоткриване на маскирания супербогат отмъстител в ерата на разточителни, но смертелно тъповати Marvel блокбъстъри и сравнително прилични, но леко плоски DC Comics сателити като Жокера.
Robert Pattinson-овите Bruce Wayne и Batman са две изтерзани страни на една и съща нихилистична монета. Oсвен да морализаторства с минорен глас зад кадър, най-мудният вампир в историята (14 години от вампир до прилеп, както го бъзикат с миймове), човекът-прилеп във филма на режисьора Matt Reeves (съавтор и на сценария с Peter Craig) постига окончателна симбиозна с постоянния мрак и духовна нищета на Готъм.
Действието се развива една седмица след Хелоуин, когато градът е все така подтискаща септична яма с мъждукащо улично осветление, напоителен дъжд, улични банди и колоритна смесица от нощни животни, корумпирани политици, дребни гангстери и едри мафиоти с животински прякори, на които би завидял всеки уважаващ се престъпен мегаполис.
Продължавайки традицията на Nolan-овата трилогия с постоянно начумерен и винаги сериозен главен герой, Батман-ът на Reeves и Pattinson е нощен отмъстител, който работи в тясно сътрудничество с детектив Jim Gordon (Jeffrey Wright, Западен свят) по разкриването на заплетени убийства в моментите, когато не пребива улична банди и охранители на клубове, процеждайки Аз съм възмездието през зъби или с глас зад кадър.
Последното ключово изречение е нещо като мото и рационално обяснение защо дори жертвите на гореописаните банди изпитват истински страх от новия Батман и гледат да не му се мяркат много-много пред очите. Bruce Wayne изпитва сериозни затруднения с ролята си на маскиран отмъстител и има откровени проблеми с емоционалната стабилност и справянето с дълбоките семейни травми от миналото.
И докато продължава да описва жокер-ския си психопрофил (с глас зад кадър), Батман затъва все повече в заплетена конспирация на градски велможи, корумпирани общински служители, страховит мафиот на име Carmine Falcone (John Turturro) и гангстер на име Oz, по прякор Пингвина (неузнаваем Colin Farrell), в чийто клуб работи и Selina Kyle (Zoë Kravitz) – другата прословута маскирана отмъстителка с фетиш към латекс, мляко, високи токове и покривителство на онеправдани жени.
Разплитането на тази корумпирана мрежа е в основите на стабилната драматургична арка, която страни от прекомерен супергеройски екшън за сметка на по-овладяни каскади: ръкопашен бой с неяснен победител, леко скучновато преследване с автомобили (и новия мускулест батмобил) и престрелки в пълен мрак и затворени помещения, които са маркирани с хореография от пламъка на летящите куршуми и нажежени дула.
Богатият откъм сюжетни линии, но иначе беден откъм съдържание филм на Reeves се разгръща бавно и напоително като класически нео ноар крими трилър, в центъра на който е маскиран инсел (Paul Dano), тормозещ елита на Готъм със садистични гатанки, за да подскаже кой всъщност е виновен за всеобщата липса на надежда. Освен да подсказва кой (и защо) е следващият в списъка за отстраняване, Гатанката демонстрира и необичаен фетиш към човека-прилеп, опитвайки се да го направи свой съучастник в раздаването на възмездие кой както си го разбира. Без да разкриваме повече от сюжета, можем само да кажем, че въпросната игра на котка и мишка ескалира до апокалиптичен хаос.
Близо тричасовият епос на Reeves е сравнително добре балансиран като темпо, за да не доскучава смъртоносно след първите два часа. Уви, цялата тягостна атмосфера и появата на наистина емблематични за поредицата герои колкото да служат за движението на сюжета, без значение от лична мотивация и история, подчертава липсата на сериозна същина. Батман е цех депресия без никакъв хумор, никакъв секс (въпреки неустоимите скули на Pattinson и Kravitz, очевидното сексуално напрежение помежду им и тук-таме някоя целувка) и никакво сърце.
Макар и не е тотално изпразнен от съдържание, Батман разчита предимно на мрачната си стилистика и атмосфера с нищожна естествена светлина (дело на оператора Greig Fraser, Дюн) и не успява да ангажира емоционално въпреки силната харизма на Pattinson и Kravitz (самата тя с неочаквано голям диапазон на превъплъщението.
Въпреки всичко, целият нихилизъм на Батман е класа над почти всеки комиксов блокбъстър от последните години, но няма как да подтиснем впечатлението, че е просто един стандартно добър и приятен за гледане филм, а не за някакво оригинално пиршество и знаменито филмово постижение. За щастие, заявките са достойно продължение със същия състав не са никак малко.
Батман е в кината и IMAX.
