Ревю: The Ooz на King Krule

Сещам се как преди няколко години чух Archy Marshall за пръв път и бях тотално стъписана и безвъзвратно очарована от майсторството и целеустремеността на онзи 18-годишен хлапак от Южен Лондон. Десетките слушания на 6 Feet Beneath The Moon бяха съпроводени от мисли как ли ще се развие като творец – дали ще го подбере някой голям лейбъл, кои известни артисти ще го открият и вземат за съвместни парчета, какъв комерсиален успех ще има. Някои от тези неща се случиха, а други – не. King Krule все още е артист на True Panther Sounds (подслоняваща и други интересни артисти като Abra и Tanlines), г-н Kanye го кани да работят заедно, макар не всяка негова покана да води до нещо смислено (питайте Ninja от Die Antwoord). Г-н Маршал отказва, защото, по собствените му думи, не му се е занимава. Това едва ли помага за комерсиалния успех, но води до други, по-важни такива. И така, понастоящем 23-годишният Archy Marshall все още е ъндърграунд име, запазило своята креативна свобода и интегритет – неща, които малко хора избират съзнателно и то в професионална възраст, в която най-лесното нещо е да кривнеш към пачките.

Това е и най-голямата изненада в The Ooz – тоталният отказ да се прави нещо лесно достъпно и потенциално масово. Албумът е пълно музикално чревоугодничество, от онези, които музикантите правят, за да впечатлят себе си след няколко години. В случая обаче, обектът на впечатляване е жена. Направих го, за да я впечатля, признава Archy в едно от последните си интервюта. Въпросната девойка е вече отлетялата към Барселона муза на младежа, копнежа по която крепи албума като арматура. Естествено, налице са и обичайните кинематографични епизоди със странни истории – Dum Surfer е същински халюциногенен градски трилър със завършен сюжет, но всичко друго е добре забъркана каша от разбито сърце, психологични проблеми и лечение с медикаменти. Депресията крещи от всяко парче в албума и слушайки текстовете ти се доревава: Why’d you leave me? Because of my depression?/ You used to complete me but I guess I learnt a lesson/ Things are even/ But don’t even out.

Сякаш сърцераздирателните текстове на 19-траковата елегия за изгубената любов не са достатъчни, ами и един обезоръжаващ саксофон допълнително бърка с пръст в раната. Виновникът e аржентинското ново попълнение в бенда Ignacio Salvadores, поканен веднага след като Archy вижда негово видео как свири под някакъв мост в Лондон. Получило се е повече от добре – характерният дълбок звук на саксофона придава допълнителни пластове и сюрреализъм към всички композиции, но преди всичко е глътка свеж въздух, която насочва King Krulе към по-зрелия звук и разгръща последния му албум извън обичайните влияния от напоителното младежко слушане на хип-хоп, хаус, ту степ, геридж и електроника.

The Ooz наистина е доста различен от последните експерименти на г-н Marshall като издадения под истинското му име A New Place 2 Drown през 2015 – отражение на споменатите музикални влияния, но лишен от обаяние и дълбочина. За щастие, от този този недостатък няма и помен в The Ooz, който наваксва откъм музикални достойнства. Композиционното съзряване се усеща навсякъде – от деликатната боса нова на Logos до агресивния пънк джаз на Half Man Half Shark и всичко, случващо се по средата. На първо слушане, последният албум на King Krule всъщност изглежда разхвърлян и недомислен. Със сигурност има композиции, които спокойно биха могли да бъдат изключени, за да смекчат малко тежестта от броя на парчетата, но това са бели кахъри. С течение на времето, всяка част от саундтрака на поредния епизод от живота на Archy Marshall започва да си тежи на мястото и да добавя своя принос към книгата – странна, сладко-горчива любовна история на един нетипичен персонаж, написана с удивителен стил. По-добре да я прочетете сами.

The Ooz (XL) е на пазара.