Интервю: Travis Johnson от Grooms

© Ebru Yildiz

© Ebru Yildiz

Grooms от Бруклин са една от тези групи, за които най-големите музикални медии пишат вдъхновено, но въпреки това остават дълбоко извън мейстрийма и близо до своята отдадена публика. Pitchfork определя последния им албум с поетичното заглавие Comb The Feelings Through Your Hair като огромно израстване на група, която решава да не бъде поредната инди група. Allmusic отива по-далеч и сравнява развитието в четвъртия им албум като толкова значимо, колкото е Daydream Nation в историята на Sonic Youth. Comb The Feelings Through Your Hair e записан в нюйоркското студио на A Place To Bury Strangers и в апартамента на вокалиста, основна движеща сила (и ко-режисьор на някой от клиповете на групата) Travis Johnson младежът създава Grooms след като се мести от Тексас в Голямата ябълка и вече десет години утвърждава трудно определимия им стил, в който нойз и дрийм поп не са себеизключващи се понятия. Наскоро Grooms получи и допълнителна слава и по един малко нестандартен начин – барабанистът Steve Levine и неговият брат близнак бяха част от актьорския състав в първия сезон на Better Call Saul, spin-off сериала на Breaking Bad. Говорим с Johnson три дни преди първия софийски концерт на енигматичната му група на една сцена с A Place to Bury Strangers по покана на Indioteque.

Групата е била на път да се разпадне на няколко пъти в хода на записите на предишния албум. Новият по-позитивно преживяване ли беше? Беше най-вече процес на самоусъвършенстване. Не бях работил досега с новите членове на групата, Steve и Jay, така че до известна степен беше като да започнеш чисто нов проект. Принос за атмосферата имаше факта, че подписахме с компания, която харесваме (Western Vinyl), още преди да започнем да пишем. Така че имахме достатъчно време и спокойствие да изчистим всички детайли. Нямаше кризисни моменти.

Като цяло не сте от музикантите, които обикалят света с месеци, въпреки че сте много по-ангажирани покрай новия албум… Едно шестседмично турне ми стига, за да се почувствам психически нестабилен, но като цяло обожавам усещането да си на път и да свириш на живо. Със сигурност пречи на нормалното ежедневие и по-честото композиране на музика, но те зарежда по друг начин. Kолкото по-често съм на сцена, толкова повече ми се изяснява какво искам да постигна със следващия албум. Мисля, че е същото и с другите в Grooms. Когато настъпи по-стресова ситуация, решението е просто да остана за малко сам със себе си, далеч от всички. Прости неща като четенето или разходките помагат. Както и голфа, и играенето на шах на телефона. Всичко, което може да те вкара в илюзията, че другите не съществуват.

Музиката помага ли за това или предпочитате тишината, когато не сте на сцена? По някаква причина, когато пътуваме из Европа, се отдаваме на тишина, а из Америка слушаме музика постоянно. Вероятно трябва да слушаме още по-малко музика в буса, тъй като тишината е нещо, за което рядко имам време.

Какво да чуем от албумите на 2015? До този момент съм впечатлен от The Agent Intellect на Protomarty, Expanding Flower Planet на Deradoorian, To Pimp a Butterfly на Kendrick Lamar и Transfixiation на A Place To Bury Strangers, разбира се. Мисля, че това е и най-добрият им албум.

Често сте били критичен към музикалните медии… Това, което ненавиждам, е изкуствено създаденият шум около някое име. Като че ли качеството, инвидуалността, експресивността и напредичавото мислене са изключително малка част от целия процес. Не че не се случва, но рядко тези фактори се засичат на едно ниво с hype-а. Все повече се старая да не се информирам от уебсайтове, а от лични препоръки. Например приятелката ми има страхотен вкус и благодарение на нея се запознах с много интересни ембиънт проекти.

За първи път сте на Балканите. Някакви очаквания и асоциации? През 90-те единствената информация за региона, която достигаше до САЩ, беше свързано с размириците в Югославия. Сега, когато имам възможност да съм тук, виждам колко красиво е всичко наоколо и просто искам да запазя този спомен.

Grooms, A Place To Bury Strangers и The Black Swells свирят в малката зала на Mixtape 5 на 12 ноември след 20:00. Билетите струват 25 лева в мрежата на Ticketlogic и 35 лева в деня на концерта.