За разлика от повечета артисти на съвременната електронна сцена, Trikk не обича да се натрапва. Португалският продуцент и диджей страни от досадното търсене на релевантност в социалните мрежи и предпочита да натиска там, където е най-силен – в създаването на много хипнотична и упойваща клубна музика без излишни фокуси, а само с дълбочината.
Базираният в Берлин младеж с минималистичен Instagram и потентна дискография от смислени хитове дълби репутацията си на част от следващата силна вълна в ъндърграунд хаус музиката не само покрай съвместната си работа с енигматичните пичове от Innervisions, но и с постоянна еволюция в стила и качеството вече повече от десетилетие.
Фокусирането върху продуктивността извън социалните мрежи не остава безнаказано – леките и много елегантни африкански перкусии в музиката на Bruno Deodato го съпровождат от родното Порто до клубната сцена в Лондон и издания за лейбълите Lossless и ManMakeMusic, преди да бъде забелязан от влиятелния колектив от предишния параграф (EP-то Florista) и да се премести окончателно в немската столица.
Именно близкото сътрудничество и влияние на Dixon и Âmе и отказът да се поддава на моментни тенденции и очаквания му позволяват да рафинира своята безупречна продукция със силна бас линия, споменатите хипнотични перкусии и внимателна употреба на тишината: все силни предпоставки за налагането на Trikk като един от най-интимните и интересни диджеи и продуценти в момента. Хващаме португалеца за бърз блиц преди първото му гостуване у нас в Yalta Club:
Как сте, къде сте и какво правите тези дни? Всичко е наред, благодаря. В момента съм в Берлин и работя върху дебютния си албум за Innervisions.
Как върви? Много бавно, но се уча да се наслаждавам на самото пътуване и да бъдеш някъде по средата. Знаех, че правенето на албум няма да е лесно, случват се много неочаквани неща, които забавят процеса и повличат креативността, но това е част от процеса – без тях не би било същото.
Какво научихте за себе си през последните 14 месеца? Как прекарахте пандемията, успяхте ли да опитате нещо тотално различно за пръв път? Преди пандемията беше много лесно просто да продължаваш на автопилот и да забравяш как да спираш или да мислиш – особено ако си музикант или диджей, който пътува непрекъснато в продължение на седмици и концепцията за дом всъщност няма особено голямо значение. Светът, какъвто го познавахме, ни стимулираше да сме такива човешки същества заради политически, културни и социални проблеми. Цялото това бързане и живот на скорост лесно могат да ви разсеят от най-значимото. Покоят и осъзнаването, че не е необходимо винаги да правиш или постигаш нещо, че можеш да растеш в спокойствие, да се чувстваш в хармония с настоящия момент, да бъдеш там, където си всъщност, са достатъчни (понякога).
Вероятно сте имал достатъчно свободно време да разсъждавате за клубната култура и музикалния бизнес като цяло. Какво очаквате от пост-ковид ерата на електронната музика? Всеки знаеше, че бизнес частта на музикалната индустрия не е устойчива още преди пандемията. Това не значи, че ще се промени и след нея, но определено се надявам някои социални проблеми да повлияят върху нейното устойчиво бъдеще. Дълголетието на клубната култура зависи от спешни промени като по-голямото разнообразие сред артистите и по-справедливото разпределение на благата, но и от много други неща. Тези проблеми засягат не само клубната култура, а и целия останал свят. Вече се случват някои дребни подобрения, но голямата промяна зависи от съвместната работа и сплотеност на цялата общност.
Често споменавате, че правите предимно клубна музика. Успяхте ли да се вдъхновите за по-различни експерименти по време на изолацията? Trikk ще продължава да прави основно клубна музика, това е същносттта на проекта все пак. Казвайки това, не бива да забравяме, че през годините съм издавал всевъзможна музика за всевъзможни проекти, от пост-пънк до индъстриъл и дори дъб (реге) – все посоки, в които съм експериментирал и продължавам и до днес.
Изглеждате като артист, който не се пали много по социалните медии. Как се научихте да се справяте с техния натиск? Никога не съм имал нещо против тях, като всичко друго и те си имат не само добри и лоши страни, но и много сиво поле помежду им. Просто не вярвам в тях като мерна единица за музика, стойност и профил не само на артист, но и на човек. Харесванията и други количествени форми на рейтинг сега са най-важният начин за сравняване и оценка на изкуство, но трябва ли то или самите хора да бъдат оценявани по такъв или какъвто и да било начин? Иска ми се с напредването на годините да участвам все по-малко и по-малко в подобно нещо. Комуникацията и общуването все още са ми важни, но когато имам нещо за казване. Не искам да съм натрапчив и не усещам никакво напрежение и натиск да участвам в социалните медии. Хората, които харесват моята музика и диджействане ще продължават да го правят независимо дали публикувам повече или по-малко (надявам се). Това имам предвид: не е важно какво публикувам и колко харесвания получавам, а какви на изживявания подлагам слушателите в истинския свят.
Говорейки за социални медии и визирайки вашия Instagram профил, очевидно сте много креативен, чувствителен и визуален човек. Кои са най-силните ви визуални провокатори? Просто обичам всички възможни форми на изкуство, независимо дали говорим за печатни или дигитални издания, картини, архитектура или музика. Наблюдавам света и го интерпретирам чрез своите преживявания, красотата е, че всеки прави същото, но резултатът винаги е различен. Ако съдържанието в моите социални канали се харесва на хората, мога само да бъда щастлив, че някой го оценява.
До Берлин през Порто и Лондон – чувствате ли носталгия по местата, които са били ваш дом преди? Не чувствам носталгията сама по себе си, но пазя спомените за преживяванията в тях завинаги. И понеже те са част от мен като личност, със сигурност са ми помогнали да израсна и да науча много не само като музикант, но и като личност.
Най-добрият урок от пичовете зад Innervisions? Гледай напред към бъдещето, натам отиват нещата.
Чувствате ли се на място? Струва ми се, че все още търся своето място в света, не съм сигурен дали някога ще го намеря, но за мен точно това е най-интересното – неизвестното.
Препоръчайте няколко неща, които да погълнем на един дъх. Книгата, която прочетох по време на карантината: Art Sex Music на Cosey Fanny Tutti, ако сте фенове на експериментална музика, индъстриъл и други такива работи. Гледах и документалния филм Industrial Accident: The Story of Wax Trax! Records, който е в същия дух като книгата. Иначе слушам много John Maus, King Krule и Yves Tumor.
Trikk e в Yalta Club на 21 май след 22:30. Входът е 30 лева. Повече информация за събитието има тук.
