Бургас определено е различен град в седмицата на BIFF. Липсата на адекватно кино в града (извън молове, безумни екшъни и меркантилни продължения на анимационни блокбъстъри) се запълва от страхотни къси и пълнометражни филми от цял свят, музикални, документални и оскарови заглавия, фантастична селекция от късометражни анимации и ретроспективи на филмови легенди. Прожекциите – безплатни както в модерната зала на Дома на културата, така и на откритата сцена Охлюва в морската градина – привличат публика от всички възрасти и все повече млади хора. Всяка (късна) вечер бар Barbossa се превръща в сборен пункт за зрителите и гостуващите родни и чуджестранни гости на фестивала. Открояваме 9 супер заглавия от деветия Burgas International Film Fest, докато чакаме датите за юбилейното десето издание на събитието догодина. Част от тях все още са достъпни за стрийминг в Neterra, за други трябва да се оглеждате по-усърдно.
Пълнометражният дебют на испанците Maria Gisèle Royo и Julia de Castro е хаотично и необуздано пътуване на двама приятели из южноиспанската провинция, вдъхновен от магически реализъм, движението La Movida и малко известния филм Corridas de alegría на Gonzalo García-Pelayo от 1982. Прочитът на двете испански на темата за бяството от-и-към е супер забавен, стегнат и актуален, с фокус върху темите за зачеване, секс и идентичност и с похвално чувство за мярка, ненатрапчив хумор и буйна младежка енергия. В движение (гледайте в Neterra) е филм за търсенето и знаците по пътя, в който с помощта на няколко цветисти спътника Milagros (de Castro) се бори с обратното броене на биологичния си часовник, а Jonathan (Omar Ayuso, Елит) опитва да запълни всякакви празнини с безразборен секс. Всичко това се случва на фона на вълшебните пейзажи и звуци на Андалусия. – Петър Грудов
Раят на италианеца Enrico Maria Artale (специална награда на журито) е наистина жив филм, в който се чете доверието в действителността по Andre Bazin с минимална фалшивост на образ и максимална страст за история. Mайка и 40-годишният ѝ син все още живеят заедно, припечелвайки като мулета на наркотрафиканти, в украсено от дребни скандали и комични случки ежедневие. Хармоничното им съжителство обаче се нарушава, когато при тях по необходимост се нанася младо момиче. Филмът на Artale умело изгражда интимност между главните герои на фона на живот, лишен от достойнство, под знака на насилие и винаги на ръба на физическото и духовното оцеляване. – Константин Кръстев
Селектираните от Теодор Ушев късометражни анимационни филми се утвърждават като една от най-силните секции на ежегодния BIFF, предлагайки изключително интересни и ценни заглавия, които трудно ще видите на голям екран другаде в България. Тук спокойно можеше да пише за португалското (Морски жълъди на Alexandra Ramires), естонското (Кучешки апартамент на Priit Tender) или хърватското предложение (Семеен портрет на Lea Vidakovic), но се спираме на японското Нещастно чудо на Ryo Orikasa заради зашеметяващата комбинация от текст, анимация и звук, вдъхновена от едноименната книга на големия френски писател и артист Henri Michaux. Едва осемминутната анимация кулминира в толкова трескав и сублимен синхрон между смисъл, форма и съдържание, че ще искате да го гледате отново и отново. – ПГ
Нидерландският Сладки сънища (големият победител в конкурсната програма за на-добър пълнометражен филм) е красив и мрачно хумористичен исторически епос за плантацията на холандско семейство в Индонезия след смъртта на патриарха на фамилията, оставил след себе си недоволни работници и невръстен наследник от една от младите слугини. Отвъд осезаемите влияния от Bergman и Lanthimos и добре познатите си визуални и структурни похвати, вторият пълнометражен филм на родената в Босна Ena Sendijarevic е важен и нюансиран коментар по темите за колониализма, расизма и експлоатацията, който успява искрено да разсмее, възмути и дори да изненада въпреки клишетата за сграбчилата се в миналото вдовица, кекавите наследници на семейния бизнес и големите теми за възмездието, справедливостта и баланса, който съдбата сякаш не спира да търси. – ПГ
Отсъствието на пълнометражни български филми в тазгодишното издание на фестивала е компенсирано от немалко обещаващи къси – морската халюцинация Ехо II на Йордан Михайловски, красивата битова драма По голите хълмове на Димитър Кутманов (с участието на пленителната Каталин Старейшинска), импресионисткия епизод за съзряването на Кристина Спасовска Днес всичко има странен вкус (специалната награда на Керван Фантазия) и победителят в секцията Огледално докосване на Роман Песаров. Впечатляващо заснет от Дамян Димитров, по сценарий на Елена Тончева и с хореография от Цвета Дойчева, късометражният дебют на Песаров е хиперстилизиран разказ за мъж (Леонид Йовчев), който не познава нито удоволствието, нито болката на физическия допир, докато не среща едно младо момиче (Славена Зайкова). – ПГ
Млада двойка се изправя пред невъзможността да създаде дете на фона на привидно безкраен локдаун, екзистенциалната заплаха на променящия се климат и едва доловимото разминаване в живота. Краткият филм на португалката Mónica Lima e много нежен, ужасно красив и прецизно премерен размисъл върху надеждите и импликациите на родителството и набиращия все по-голяма сериозност проблем със зачеването в най-развитите икономики. Освен Човешка природа, от секцията си заслужават още ливанската семейна драма Глухота на Roy Arida и шведската сатира за щекотливата тема за представителството (в случая расово) Филмът се усеща бял на Sebastian Johansson Micci. – ПГ
Излъчен веднага след прожекцията на голямата награда Сладки сънища, Ку Ли никога не плаче (гледайте в Neterra) остана в периферията на фестивала и не попадна в списъка с наградени филми (въпреки приза за дебют от последното Берлинале). Черно-белият филм развива две успоредни истории – едната за възрастна жена, опитваща да върне спомените от отдавна избледнялата си младост, и друга за сгодената ѝ племенница в невъзможен (и нежелан) опит да организира сватба. Дългите, ненакъсани от монтаж кадри, шумът на водата като силует на отминаващото без смисъл време и поетичните монолози на героите издават влиянието на Antonioni и Tarkovsky върху стила на младия виетнамски режисьор Pham Ngoc Lan. Ку Ли никога не плаче е успешен опит за филм със собствено усещане за време, доминиращо над останалите филми от конкурсната програма. – КК
След страхотни попадения от музикални документaлни филми последните години (Cesária Évora, итало диско и непреднамеренно навременният филм за Sinéad O’Connor дни преди нейната смърт миналата година), тазгодишният BIFF отдава почит и на The Birthday Party – първата група на Nick Cave. Режисираният от австралиежа Ian White Бунт в Рая: The Birthday Party (гледайте в Neterra) е потен и наелектризиращ поглед към възхода и падението на една банда, битката между гения и дисфункционалността и ценно свидетелство за дух и отдавна отминали времена. – ПГ
Макар да не може да се мери по популярност с другите два филма от BIFF ретроспективата на Wim Wenders (Криле на желанието и Париж, щата Тексас), Лисабонска история е абсолютно задължително заглавие за почитателите на жанра филм-за-правенето-на-филми. В случая звукоинженер заминава за Лисабон, за да помогне на свой приятел режисьор да завърши своя филм, но установява, че онзи е изчезнал безследно. Лисабонска история е филм за творенето на вечното и за улавянето на мига – филм, който умилява, влудява и вълнува, който показва една много различна Европа от началото на 90-те и докосва до текстове на една от най-добре пазените тайни на португалската литература, Fernando Pessoa. – ПГ
Повече за Международния филмов фестивал Бургас има тук.
