Boyscout подкаст – Николай Фениксов

© Златимир Араклиев

© Златимир Араклиев

По документи, Николай Фениксов е на 35, но по собственото му признание не е много сигурен, че му ги отброяват правилно. Младоликото му лице не е мръднало за дългите години, откакто го засичаме нощем на по-интересните събития в града. Темата за младостта е много дълга, но Николай я обобщава като комбинация от позитивно мислене, движение и билки, която правят чудеса. Азиатският му ген също помага. Роденото и отраснало в Монголия момче се озовава в България около 11-тата си година и оттогава се води софиянец, макар да се чувства като у дома си навсякъде. Занимавам се със съзерцание откакто се помня. В професионален план съм абсолютен номад – правя много и различни неща, така намирам себе си за щастлив. Чувствам се комфортно и зад бара, и зад плеърите. Сигурно затова обичам да го правя, макар че споделянето на музика ме завладява по различен, магичен начин.

Спомена, че само до второ коляно имаш шест националности в кръвта. Да, родовата линия е отрупана с разклонения и това си носи белег. Най-общо съм изкован от монголска, китайска, руска, българска и гръцка сплав, следствие на необясними причинно-следствени връзки. Съдба, дето вика народът. Харесвам многообразието на културите и се вдъхновявам от разнообразието, но не винаги ми допадат резултатите от тяхното омешването и начинът, по който си влияят.

Какво самосъзнание имаш? Такова на човек. Не обичам националните идеали, религиите и системите. Всички сме хора и сме равни в желанието да живеем щастливо – в мир, любов и благоденствие.

Сподели някоя интересна история от живота и пътуванията извън България? Живял съм навън и съм пътувал много, тепърва предстоят още много приключения. Всяко пътуване носи своите интересни истории и не мога да извадя една на преден план. Може би най-вълнуващото засега бе как се запознах с баща ми в Париж преди шест години.

Профилната ти снимка във Facebook е с космонавтски шлем, левитираш на друга. Очевидно нямаш страх от летене. Аз се рея, просто ми е в природата. Правя го, защото съм устроен така.

© Златимир Араклиев

© Златимир Араклиев

Кога започна да се интересуваш от музика? Тук връхлетя един детски спомен от предучилищна възраст: аз със касетофона, слушам касетките на баба ми, спомням си гласа на Васил Найденов. Както в повечето случаи, музиката почна да става много важна за емоционалния ми баланс в пубертета. Групата, която доминираше тогава, бе Queen. Много скоро след това през 93-та ми подариха касетка на Prodigy и всичко се промени. Така тръгнах по пътя на електронната музика до момента, в който не почнах да откривам повече вдъхновение в музиката от 70-те и 80-те. Сега ми е почти невъзможно да възприемам само електронни звуци, нужен ми е акустичният елемент, за да направя прехода от чуване към слушане.

Как се събрахте с останалите членове на диджейския колектив Disco Comrades? Любимата ми банда, хаха. Връзката ни с Clipper (Мартин Коевски – белр.ред.) датира от 2004-та година, когато се появи в тогавашния ми клуб и искаше дата. Почна да пуска всеки четвъртък и оттогава сме на една честота. Емо (Emil Doesn’t Drive – бел.ред.) се появи с идеата за Disco Comrades и станахме официално отбор. Много щастливи моменти, направо епични. Изживявах кефа да си част от банда на турне. Безценни спомени. Сега сме по-утихнали откъм събития. Вече сме заети, по-лениви, ако щеш, но когато се случва, не е за изпускане. Ще ви държим в течение за програмата.

Концепцията на твоя подкаст? Foreign affair – музика от света. Има арменски, афро, арабски, итало, реге и кънтри мотиви с щипка фънк и капка драма. На пръв поглед невъзможна комбинация, но в това му е чара. Слушам много и различна музика, пробвам се с всякакви жанрове от различни епохи. Гледам да експериментирам със себе си и в процеса попадам на парчета, които имат необходимото, за да бъдат споделяни и слушани в различни обстановки.

Целият сет звучи като саундтрак, можеш ли да си измислиш филм по него? Да, обичам филмова музика и понеже харесвам протагонистът да е леко прецакан от обстоятелствата и с постоянно променяща се нагласа към хода на събитията, но винаги готов за приключения, та сигурно и в избора на парчета може да се усети нещо такова. Леко драматично, но с ведър полъх от погледа на това изсечено от ветровете на съдбата лице. Ето ти го филма.

Спомена, че не се интересуваш много от съвременни артисти и течения. Защо така? Носталгия към миналото или? Давам шанс на всичко ново, но е голяма рядкост да ме грабне. Може би, защото прозира кофти версия на нещо вече отдавна направено. Има нещо в онези отминали епохи, което не може да бъде надминато. Както се казва, има някакъв feeling. А може би съм си просто past oriented. Моята музика е пътуване – най-дългото, което съм предприемал.

Какво мислиш да правиш през следващите няколко месеца? Надявам се да осъществя няколко сделки и да имам цялото си време да се насладя на нови дестинации и много контакт с природата.

Niki Phoenix свири тази събота във French 75.