Ревю: Камшичен удар

09.02.2015 Георги Налджиев Филми

Номинациите за тазгодишните американски филмови награди Оскар са по-стойностни, качествени и интригуващи от предходната година най-вече заради това, че историята и сюжетът в голяма част от заглавията са интровертен поглед към личността. Липсва отявленият патриотичен фаворит с политически коректното третиране на въпроса за най-великата нация. Сред номинациите за най-добър филм се открояват изключението от горната констатация Американски снайперист на Clint Eastwood и Селма на Christian Colson. Като фаворит на критиката е спряган Юношество, но не бива да подминаваме другия шедьовър в категорията, Камшичен удар – сравнително непознато заглавие за нашите ширини заради единичните прожекции по фестивали и във филмотечните кина в София, отличено с цели пет номинации, включително за най-добър филм, поддържаща мъжка роля и най-добър адаптиран сценарий. Камшичен удар е скромен филм, който започва интересния си път от филмовите фестивали и впоследствие стига до върха на филмовия бизнес, за да се утвърди като перфектна история за успешен и малък фестивален филм, която успява да прескочи границата между независимото кино и масовата публика. Режисьорът на лентата, 30-годишният слабо познат Damien Chazelle, има само един пълнометражен и един късометражен филм в кариерата си преди Камшичен удар. Интересното е, че късометражният от 2013 година носи същото заглавие и сюжет и реално играе ролята на генерална репетиция за последвалия го шедьовър.

J.K. Simmons © Daniel McFadden / Sony Pictures Classics

Камшичен удар проследява историята на 19-годишния първокурсник в престижна музикална консерватория Andrew Neyman (Miles Teller). Младежът мечтае да стане джаз барабанист и успява да се докопа до място в състава на уважавания преподавател Terence Fletcher (J.K. Simmons), където се сблъсква челно с проблемите и дерзанията, преследващи всеки млад и изпълнен с надежди артист, готов на всичко, за да демонстрира своя талант. В това състезание за доказване Andrew се въвлича в конфликт с всеки с ясното убеждение, че няма по-върховен идеал от изкуството. Обсебен от идеята да впечатли Fletcher, той репетира постоянно като подготовка за приближаващо джаз състезание и разкарва приятелката си (за да не го разсейва излишно). Заедно с момичето до себе си Andrew губи и здравия си разсъдък и връзката с реалния свят. Казано по друг начин, обикновеното и спокойно момче се превръща в маниакално отражение на своя ментор.

Историята на този камерен филм е изнесена на гърба на убийствените актьори Miles Teller и J.K. Simmons, които минават през впечатляваща подготовка за изграждането на своите персонажи. Изграждането и емоционалното пресъздаване на образа на истерично-психопатичния Fletcher говори за много дълбоко психологично ниво. Забележителната роля на обиграния ветеран с доказана класа Simmons е връх в неговата кариера. От друга страна, талантливият Miller се подготвя изключително практично с десетки часове пред барабаните, за да ги овладее (поне привидно) до подобно съвършенство. И макар ролята му да остава леко в сянката на забележителния Simmons, това момче наистина показва демонстрира сериозни качества, които бяха едва загатнати в предишните му филми.

Основата на Камшичен удар се върти около личността и нейната обикновена история, която се случва или може да се случи на милиони хора. Конфликтите между отделните образи, изправени един срещу друг или срещу света, системата, образованието, реализацията, любовта и изкуството са деликатни теми, които изискват вкус, усет и чувство, за да бъдат уловени и пресъздадени достоверно и затрогващо на кино. В Камшичен удар тази проблематика е докосната съвсем леко, без излишен прекомерен фокус върху тях и което е още по-интересно, без да се дава конкретен отговор. Финото отношение провокира въпроси за смисъла на живота, за свободата просто да бъдеш и за затвора, в който ни въвличат всички представи. Интелигентният начин на заснемане е в абсолютен унисон с камерната обстановка на филма. Последното не би било възможно и без изчистената кинематография, която се справя отлично с усилването на внушението на драматичната история. Топлите цветове контрастират на студеното отношение на всеки егоистичен персонаж, а близките кадри засилват още повече нарастващото напрежение и емоционалността на героите. Независимо дали ще ви хареса или не, Камшичен удар е от филмите, които трябва да бъдат изгледани заради различната перспектива, която дават или поне заради забележителния финал с отворен край и много въпросителни, който е едновременно триумф и контра триумф на персонажите. Накратко: изключително семпъл и лесен за проследяване сюжет, класна актьорска игра, никакви особени претенции от създателите, просто един филм за обикновения човек.