Двама най-добри приятели са на поредната си почивка в хотел, където богатите и известните отсядат, за да лекуват болежки със спорт и масажи, да се хранят на бели покривки, да си отдъхват сред кърпи във формата на лебеди и нощем да се наслаждават на угодническа развлeкателна програма. Fred (безупречно изигран от Michael Caine) е успял композитор, изоставил светската суета, който осмисля живота в ролята си на артист, съпруг и баща. Mick (Harvey Keitel) е филмов режисьор със затихваща слава, който тегли чертата на своето творческо съществуване. И двамата са далеч отвъд върховите си години, но ги свързва силно чувство за братство, солидарност и разбиране, датиращо от десетилетия.
Очаквано, новият филм на италианеца Paolo Sorrentino Младост е за равносметките и като такъв е изпълнен с дребни и големи житейски прозрения. Всички сме статисти в този живот. Паметта изневерява на нещата, които са ни са стрували най-ценни (семейство и работа), с мисли за юношески влюбвания. Най-ценното нещо, което имаме, са емоциите. Простатата не прощава. Великата ирония на живота е, че и да сме чели за всички неща на този свят, можем да ги разберем истински едва когато ни се случат. Филмът на Sorrentino преминава през много от вододелните моменти в живота – обещанието на младостта и оглушителната тишина на старостта, влюбването и раздялата, купуването и продаването на секс, разочарованието на децата от родителите им, разочарованието на родителите от децата им и какво ли още не.
Всичко това е поднесено с характерния поглед и безкомпромисния замах на един от най-големите съвременни европейски режисьори. Дългите декадентски кадри се редуват с магически моменти и изопачен реализъм. Прозаичното получава поетичен прочит и загатва неочаквани пластове. Петната и белезите на времето върху отпускаща се кожа са съпоставени с размечтаващото голо тяло на супер модел или крехката фигура на млада масажистка, която танцува сама в стаята си в игра на конзола. Мистериозни образи се появяват като мимолетни бъдещи спомени.
Свежият полъх на филма идва от чувството за реализъм и актуалност, внесено от присъствието на познати лица в преувеличени версии на самите себе си – в хотела се вясват пародиен вариант на Maradona с блондинка под ръка, кислородна бутилка, масивно шкембе и татуировка на Karl Marx на гърба, самата Paloma Faith като невзрачна поп старлетка, еднакво красивата и дълбокомислена Мис Вселена Madalina Ghenea и оперната звезда Sumi Jo. В друга от сцените звучи гласът на Sia. Sorrentino командва актьорски състав, който е почти Altman-ски по мащаб, но много по-разнороден. Освен Caine, Keitel и споменатите епизодични герои, участват още Rachel Weisz, която явно е абонирана за силни филми по европейски хотели, Paul Dano като млад холивудски актьор на кръстопът и Jane Fonda със силна роля на застаряваща кино икона, лишена от всякакъв филтър.
Макар на повърхността си Младост да е филм за артиста, темите, до които се докосва, са универсални. Историята е нежна и трогателна, дори когато диалогът е предсказуем или в моментите, в които залита към сантименталното или излишния буквализъм (затваряме си очите за епизодите с будистския монах и актрисите от филмографията на Mick). Без да се прави на твърде умен или забавен, Младост разказва увлекателно за миналото и бъдещето, за приятелството и любовта, за успехите и провалите, за значимото и забравеното, като през цялото време е истинска наслада за сетивата.
Младост е част от програмата на Киномания – можете да го гледате на 26 и 29 ноември в Euro Cinema или по кината в цялата страна от 4 декември.
