Обложките на стандартното (ляво) и делукс (дясно) издания на новия албум на Big Sean
Любимото протеже на Kanye West прави толкова добри и запомнящи се микстейпове (трилогията Finally Famous), че често му се налага да надскача себе си, особено след като има една от най-уважаваните, стряскащи, егоцентрични и талантливи личности в рап и хип-хоп индустрията за свои ментор и продуцент и реално може да си позволи да работи с когото поиска. Последното обаче често играe лоши шеги на Big Sean. Трябва само да си спомним за най-коментираната песен в бранша през 2013, Control, която остана в историята не заради него, а най-вече заради противоречивата рима на Kendrick Lamar, най-добрата експортна стока на Комптън напоследък. Друг подходящ пример за малшанс: някой случайно да помни, че Big Sean участва в Clique, супер успешния хит на Kanye West и Jay Z? За щастие, Dark Sky Paradise, неколкократно отлаганият и дългоочакван трети албум на момчето от Детройт, е уверена стъпка в правилната посока, която изпреварва като тайминг почти всички важни предстоящи заглавия в жанра за 2015.
Dark Sky Paradise е записан с впечатляващ списък от продуценти. Освен на дългата ръка на West, която пипа осезаемо навсякъде в албума, Big Sean се доверява на тежката артилерия Mike Will Made It, DJ Mustard, DJ Dahi, Thadeous Martin, Nate Fox, Vinylz, Travi$ Scott и канадеца Boi-1da. Албумът започва ударно с триминутното встъпително Dark Sky (Skyscrapers), което го играе Big Sean-овото Started From The Bottom (And I don’t owe nobody in the world no favors / I started from the basement, made it to the skyscrapers). Самият Drake се намесва веднага след това в мрачното Blessings, което би звучало на място и в последния му албум. Силният старт е затвърден с едно от най-доброто парче в албума, All Your Fault, със страхотната продукция и стряскащо добър текст и речитатив на Kanye. DJ Mustard и E-40 са отговорни за най-известния сингъл до момента I Don’t Fuck With You, а Chris Brown и Ty Dolla Sign отговарят за олдскуул арендби припевите и атмосферата в мазния тежкарски трак за прелъстяване Play No Games. Mike Will Made It пък вкарва гръмотевици и поредния си силен бийт в Paradise, защото, нали, няма как да има Dark Sky Paradise без нещо страшно.
И докато първата част на албума е почти безпогрешната, то втората забавя сериозно темпото и разкрива основните недостатъци, които отдалечават Dark Sky Paradise от определението за класически албум на млад артист в опасна близост до висшата лига на американския рап. Big Sean не се справя въобще с пеенето (колаборациите с Jhené Aiko Win Some, Lose Some и I Know) и трябва да остави последното за новите супер вокалисти като BJ The Chicago Kid. Дори Lil Wayne не успява да разкара скуката и еднообразието от Deep, но все пак нещата приключват добре с възвишената пиано мелодия на One Man Can Change The World, в която се включват John Legend и вездесъщият West.
Като цяло, Dark Sky Paradise е нахъсан, мрачен, меланхоличен, интровертен (ала Drake в If You’re Reading This…) и потентен микс от бързо и бясно рапиране и умна, запомняща се продукция с достатъчно заявки за успешни радио сингли като I Don’t Fuck With You и Dark Sky (Skyscrapers). Албумът страда и печели едновременно от типичните размисли за възхода и падението на всеки в позицията на Big Sean – дали въпреки целия потенциал, жестоки продуценти, хитови сингли, непрекъсната борба с вътрешни демони, куршуми от бивши приятелки и вдъхновение от нови любови (Ariana Grande в бонус трака Research), няма да успее да се наложи (и като репутация, и като комерсиален успех) като едно от най-добрите имена в своето поколение? Няма страшно. Само времето ще покаже дали е така.
Dark Sky Paradise е на пазара.
