Мигновената информираност и съпътстващата я невъзможност да окупираш вниманието на презадоволената от информация публика се отразява противоречиво върху поп музиката напоследък. Всички се опитват да изглеждат истински, но едва ли има друг такъв перфекционист като Beyonce, обсебена от идеята за близост, реалност, интимност и чувственост, без дори за миг да губи контрол върху публичния си имидж. Грозната истина за добре пресметнатото влияние върху общественото мнение и прожектирането на продаваема маркетингова идея за реалност никога не е била по-актуална. Все пак говорим за артист, възприел тактиката бъди красива и се усмихвай, докато издаваш албуми и съхранявай целия дигитален и аналогов отпечатък за своята кариера в специално построен, подреден и климатизиран архив. Няма смисъл да се заблуждаваме: най-популярните артисти днес продават имидж, музика и билети и в това няма нищо лошо, стига музиката да е добра.
Lemonade e вторият поред визуален албум на Beyonce, реализиран в пълна тайна по подобие на предишния едноименен опус от 2013, който обаче захвърля опиянението от любовта и щастливия семеен живот и се занимава с тегави проблеми като изневярата, помиряването и мястото на цветнокожите жени в раздвоеното американско общество. Дебютиралият заедно с албума едноименен 60-минутен филм на режисьорите Jonas Åkerlund, Kahlil Joseph, Melina Matsoukas, Dikayl Rimmasch, Mark Romanek и Todd Tourso е не просто визуална интерпретация, а напълно завършен кинематографичен подвиг с поразяващи метафори и директни внушения за темите във всяка една от 11-те песни. Lemonade е и филм, и албум, който звучи, изглежда и излиза като саундтрак на познат и откровен сценарий за гняв, съмнения, терзания и смирение, без виновникът за всичко това да е посочен по категоричен начин с име, колкото и да им се иска на феновете. Историята на повърхността се върти около типичните мъжки изневери и съпътстващите ги драми, съмнения и самоубийствени наклонности в предадените жени, които очевидно могат да бъдат превъзмогнати не само с раздяла, а с помирителната сила на универсалната прошка, но не преди да си го изкарат по най-бруталния възможен начин върху въпросния грешник.
Още първата строфа в продуцираното от Kevin Garrett откриващо Pray You Catch Me (You can taste the dishonesty, it’s all over you breath) разкрива основната причина за задаващата се помитаща буря и размахване на бухалки в първата половина на Lemonade. Опростеният до минимум бавен денсхол инструментал в Hold Up e съпроводен от брилянтно интерполиран семпъл от Soulja Boy и неочакван цитат от Ezra Koenig и Yeah Yeah Yeahs (What’s worse, looking jealous or crazy?). Великолепната fuck you песен Don’t Hurt Yourself e психеделичен и бурен блус рок джем сешън и дует с Jack White, семпъл от Led Zeppelin и впечатляващ ръмжащ Janis Joplin-ов вокал, преминаващ в рев (Watch my fat ass twist, boy, as I bounce to the next dick, boy/ This is your final warning). Апатично-агресивното Sorry се помни най-вече заради смелия текст (Suck on my balls/I’ve had enough/ Middle fingers up, I ain’t thinking about you), силния повтарящ се синтезатор, twerk-ващата Serena Williams и коспиративната самоличност на Becky with the good hair от последната строфа, а предсказуемият дует с The Weeknd се плъзва пренебрежимо по ретро стилистиката на канадския изпълнител и за нещастие бледнее пред останалите колаборации в албума, въпреки силните семпли.
Lemonade обаче не е изцяло агресивен и отмъстителен албум, а вместо това предпочита да следва плътно очертаната арка на престъпление, наказание и помирение. Паралелите с неверните съпрузи продължават и в сериозното стилово отклонение Daddy Lessons и неговата кънтри китара и нюорлеански джаз, преди Beyonce да се хвърли изцяло към трудното сдобряване с пиано баладите Sandcastles и Forward (oще една колаборация с James Blake) и праволинейния политически активизъм с Freedom и съпътстващата декларация на обичайния човек за подобни неща, Kendrick Lamar. Болезнените текстове са достатъчно, но не прекалено откровени, че да засенчат музиката в страхотната поредица от различни и все пак прилягащи една към друга мелодични колаборации, финиширащи с позитивната балада и край на емоционалното пътеществие All Night (Our love was stronger than your pride/ Beyond your darkness, I’m your light).
Съвсем очаквано, албум с подобен размах и реализация няма как да не бъде сравняван с другите амбициозни издания от началото на годината като Drake, Kanye West и Rihanna. И докато последните двама не успяват да намерят изцяло себе си за наистина напълно завършени шедьоври, Beyonce дърпа напред със силен поп албум от теми и музикални експерименти, каквито не си е позволявала досега. Lemonade е албум за изневярата и помирението: в света на Beyonce явно няма такова нешо като раздяла. Противно на очакванията, социалните коментари ала Black Lives Matter нито доминират, нито отсъстват от албума, просто защото са пречупени през призмата на личните теми в историята на Beyonce. Това обяснява и забутването на единствения предварителен сингъл от Lemonade (Formation) в края на албума като своеобразен бонус трак след закриващата кода All Night.
Въпреки добре развитата история между редовете в Lemonade обаче, би било наивно да мислим, че основният виновник за гнева на Beyonce е възможната изневяра на нейния съпруг Jay Z. Какво твърди нейният неофициален биограф J. Randy Taraborrelli, Beyonce не е жена, която ще си позволи да говори толкова открито за своя брак и да предизвика подобна полемика. Lemonade обаче предизвиква точно това и именно тук се крие целият гений на проекта – да реализира в абсолютна тайна и да експлоатира безмислостно интересна концепция, обречена на успех заради постоянно циркулиращите слухове за своя брак. От друга страна пък, защо не? И двата варианта са без значение при наличието на толкова добре продуциран албум от артист, експериментиращ успешно с нови и непривични досега посоки и музикални стилове. Ако решим да си затворим очите и да не сме прекалено предубедени, в края на деня остава само да се наслаждаваме на брилянтната продукция и запомнящи се мелодии и метафори, без да се депресираме за настоящето и бъдещето на света и липсата на откровени истини. Все пак, накъде без малко реална фантазия и болезнен ескапизъм и самоусъвършенстване?
Lemonade (Parkwood Entertainment) е на пазара.
