Tiga James Sontag – полиморфният канадски техно продуцент с декадентска естетика, саркастично чувство за хумор и добре премерени жестове, единственият изпълнител освен Iggy Pop, който може да носи сако на голо и да изглежда добре, любопитният диджей с близо 20-годишна кариера, който надскача останалите си колеги с прекомерно внимание към детайла и сериозно отношение към начина, по който го възприема публиката. Същият този човек вече е 41-годишен баща на две деца, който обаче не спира да насърчава образа си на много сексуален и леко развратен естет в търсене на още малко изискан хедонизъм. Последният му студиен албум No Fantasy Required e третата част от своеобразна трилогия (заедно със Sexor от 2006 и Ciao! от 2009)забавен, много танцувален, болезнено стилен и дори надменен електропоп без аналог. Псувайте го за това, че е прекалено маниерен, но Tiga всъщност е един крайно любопитен и много стилен трубадур, който владее тайната на танцувалното любовно електро с голяма душа.
Общото темпо на No Fantasy Required контрира хероиновата меланхолия на Bob Moses с мръснишки бас линии и ритъм, независимо дали говорим за откровени клубни бангъри или полиран електропоп за класации. Общото, което ги обединява, е непрекъснатото търсене и тълкуване на любовта. Забележителното при Tiga е как успява да лавира елегантно от праволинейния поп на Make Me Fall In Love (с вокалите на редовния му колаборатор Jake Shears) и изповедническото Tell Me Your Secret през романтичната представа за забравеното електро и асид в Always и бавния перверзен ритъм на познатите хитове Bugatti и Plush (най-старото парче в албума, записано преди повече от три години), течното техно в колаборацията с Hudson Mohawke (Planet E) и Matthew Dear-ската бомба (3 Rules), та чак до рамкиращата албума любовна одисея в космоса в No Fantasy Required с пианото на Clarian North и закриващото Blondes Have More Fun.
Независимо в кой стил решава да задълбае, Tiga никога не се изкушава да пише прекалено сериозни текстове и разчита предимно на запомнящи се носталгични клубни строфи (Make me fall in love with the music, make me fall in love) или първосигнални елементарни бисери (I don’t need a calculator, to know I’m going to see you later), изпяти без много драма и излишно напъване, което го прави едновременно здравословно дистанциран и все пак много личен артист с прекрасно чувство за хумор и стряскащ талант. No Fantasy Required е просто един 49-минутен кеф, който свършва по-бързо, отколкото ни се иска.
No Fantasy Required (Counter Records) е на пазара.
