© Елена Калпакчиева
Минути преди да се запознаем с Adam Katz Sinding, ни предупреждават, че той е едновременно добро и лошо момче. В Париж го познават като един от най-добрите и различни стрийт стайл фотографи, в Лондон се носят легенди за неговите тежки партита в Mansion House, а в Ню Йорк обикаля се движи в приятелските кръгове на списанията W и V. Роденият в Сан Франциско и базиран в Голямата ябълка фотограф споделя времето си между четирите модни столици в търсене на интересните и харизматични персонажи. Снимките му на добре облечени мъже и жени са публикувани в издания от ранга на Vogue, InStyle и Marie Claire. Онлайн го познават като човека зад известния блог Le 21ème, а офлайн е винаги в черно и с характерната добре поддържана брада, от които обикновено се открояват само цветовете на неговите обувки. Напук на За разлика от наситените тонове в своята работа, Sinding твърди, че черните тонове са най-комфортната липса на цвят и допълва, че е много, много срамежлив, но и егоцентричен. Срещаме се на откриването на първата му изложба по време на London Collections: Men в компанията на много господа, решили да пропуснат представянето на Sibling, за да разгледат черно-белите кадри на Sinding зад кулисите на Damir Doma, Yohji Yamamoto и David Koma.
Как започна да снимаш? Просто почнах. По онова време живеех в Сиатъл. Започнах да спирам непознати по улицата и да ги моля за снимка, което си беше и удобно извинение да заговарям нови хора. Винаги съм бил много срамежлив, вероятно съм търсил начин да го преодолея.
Още ли си срамежлив след толкова години снимане на познати и непознати? Да, абсолютно. Явно такъв ми е характерът. Винаги съм се страхувал от това, че някой може да ме отхвърли или да откаже да го снимам. Обикновено не разговарям с хората, срамувам се дори от контакта очи в очи. Ако се вгледаш добре в снимките ми, почти няма такива, в които хората гледат в обектива. В началото бе трудно да снимам хората, които просто вървяха по улиците на Сиатъл – повечето просто отказваха. По време на седмица на модата обаче снимките са най-естественото и очаквано нещо и хората са много по-отзивчиви. Така започнах.
Adam Katz Sinding | Le 21ème
Интересуваш ли се от мода? Честно казано, не се интересувам от тенденции. Модата ме впечатлява, когато има нещо красиво, нещо грациозно и нещо по-голямо от мен. Радвам се, когато виждам новите идеи в облеклото и начините, по които го носим. Париж е любимата ми модна столица. Френският стил е уникален – много точен, премерен, но и освободен.
А френските момичета? Френският стил олицетворява всички качества, които търся в жените. Френските жени са невероятно секси, защото са уверени в себе си. Не носят почти никакъв грим – чувстват се уверени, без да се крият зад маска. Бързината и походката им са много шик. Не се опитват да впечатляват мъжете, тяхното nonchalant отношение е невероятно секси.
Има ли хора, които ти помагат? За сесиите взимам асистенти, но през останалото време държа да бъда сам, особено когато снимам по улиците. Работата ми е прекалено лична. Харесва ми идеята сам да подбирам героите си, да измислям начина на снимане и ракурса, как да ги публикувам. Твърде съм егоцентричен, за да оставя някой друг да снима вместо мен, хаха.
Как избираш кого да снимаш? Не избирам. Аз просто виждам определена светлина, ъгъл, походка. Обикновено знам дали снимката ще изглежда добре, още преди да съм я направил. Походката наистина е от значение. Понякога виждам прекрасни и много добре облечени хора с походка, която просто не ми харесва и се отказвам. Често снимам и хора, които не ми допадат като облекло, но е важно да документираме различните представи за личен стил.
Adam Katz Sinding | Le 21ème
Разкажи за миналото си. Дълго време работих по хотели из Сиатъл като пиколо в продължение на шест години. С времето ме повишиха в иконом. Минаха много години оттогава, но съм си същия, въпреки че се занимавам с нещо много различно. Липсва ми възможността да посетя хотел и да не гледам с критично око. Днес съм много критичен, защото помня качеството на услугата, когато някога предлагах. Имаше един петгодишен период, когато снимането и тогаващната ми работа като пиколо се припокриваха и въобще не беше лесно. Преходът към настоящите ми занимания бе бавен, но се случи по естествен начин. Един ден няколко списания пожелаха да публикуват мои снимки. Имай предвид, че никога не съм писал на издание с молба да публикуват нещо мое. Бях решил да навляза в бранша по естествен начин, за да мога и до днес да вярвам, че работата ми е била оценена без излишен натиск от моя страна.
Как се роди идеята за Le 21ème? Бях наистина впечатлен от начина, по който се обличат хората в Париж. Френската столица има двадесет квартала и оттам ми хрумна да кръстя блога си на т.нар. двадесет и първи квартал в Париж – този, който искам да пренеса в Америка и да развия по целия свят. Днес ми се струва, че името може би е малко пресилено. Смешното е, че почти никой не може да го произнесе. Освен французите, хаха.
Замислял ли си се да се преместиш в Европа? Разбира се. Това е едно от нещата, за които винаги мисля и търся начини да направя. Не е толкова лесно обаче – голяма част от клиентите ми са базирани в Щатите, освен това Ню Йорк продължава да бъде водещ фактор в модната индустрия. Според мен, в момента в Америка се случват повече неща, дори ако погледнем само медийния пазар – много по-голям и всеобхватен от европейския такъв.
Adam Katz Sinding | Le 21ème
Има ли списания, за които искаш да снимаш, но все още не си? Може да се каже. Purple, Dazed, Numero, Industry, The Greatest, Another Man и други.
Какво е бъдещето на стрийт стайл фотографията? Бих я сравнил с карането на кънки. Някога всички искаха да карат, днес го смятат за скучно. Вероятно някой ден и този балон ще се спука, но да видим кога. Интересът към личния стил на хората няма да изчезне. Така или иначе напоследък модната индустрия все повече гравитира около него. Интересно е да се проследи по какъв начин фотографията в тази си част би могла да се адаптира като форма за документиране на моменти. Обикновено, хората не просто носят една дреха, а имат определено усещане за нея, което често се предава и тяхната походка и стойка. Винаги се забелязва кога някой се чувства комфортно в своето облекло. Модата се променя, хората – също. Ако разгледаме снимки от парижката седмица на модата през 90-те, сигурно ще се чудим в кой век сме попаднали. Документирането на различните периоди е много важно.
Как те промени този вид документиране? Днешната мода е предназначена за бърза консумация. Купи сега, защото след няколко месеца вече ще е остаряло и няма да бъде модерно, досущ като теб самия. Трябва да търсим личния стил, който е отвъд идеята за тенденции и безкрайните опити на модните къщи и техните дизайнери да създават бързооборотни стоки. Не харесвам идеята, че хората понякога се чувстват задължени да купуват неща, които само след няколко седмици може да не съм им нужни. Това е отвратително. В момента нося същите обувки, които си купих преди девет години. Някой неща нямат възраст и време, защото са белязани от изключителен стил и високо качество.
Фотографската изложба на Adam Katz Sinding е в лондонското пространство и доста симпатично студио за татуировки Sang Bleu до 5 февруари. Повече подробности за събитието има тук.
