James Greenwood / Ghost Culture © Nastasia Alberti
80-тарската носталгия по качествената синтпоп и електронна музика в душите на умните съвременни продуценти на индитроника храни успеха на жестоки английски независими лейбъли като Phantasy – първородния син на Erol Alkan, виновен за някои от най-интересните адреналинови нощи и мързеливи сутрини в скромния ни безработен живот, озвучен от напълно различните един от друг отлични албуми на Daniel Avery (Drone Logic) и Connan Mockasin (Forever Dolphin Love и Caramel). Именно способността да не се съобразява с каквито и да било жанрови ограничения и рамки и желанието да издава премерено различни и оригинални клубни и домашни артисти издигат Phantasy нагоре в класацията на съвременните адекватни лейбъли за електронна музика за напреднали.
Последното откритие на лейбъла Ghost Culture (24-годишният младеж James Greenwood) работи върху едноименния си дебют малко повече от година – време, което му бе достатъчно да издаде няколко много успешни сингли в Англия и да загатне много сериозно за огромния си потенциал на рядък талант, чиято музика възбужда еднакво добре и на клубната сцена, и в домашната спалня. Смразяващо добрият първи албум на Ghost Culture си прилича със сетовете на Erol Alkan по своята непредсказуемост и внезапни завои и поразява с невероятно богатите си изобретателни инструментали, овладени вокали и богата емоция, която пробива под изключително полирания звук на цялата продукция на Greenwood. James твърди, че е избягвал да се влияе прекалено много от определена епоха или жанр, а просто се е опитвал да експериментира с виещите се мелодии, ритъм и описания на собствените му преживявания с единствената цел да опише това, което го вълнува, а не това, което би вълнувало другите. Завършеността на всяка една от песните е впечатляваща за проект, който започва в спалнята на интровертния младеж с базов сет-ъп от един синтезатор, един секвенсер и няколко ефекта за вкус. И докато публиката с право очаква суров и много емоционален израз на неговите чувства и проблеми, Ghost Culture впечатлява за пореден път с искрен, но овладян поток от спотаен вокал, който напомня за The Beloved и Human League и като съдържание, и като изпълнение.
На първо слушане всяка една от песните е пълна с блипове, асид отпратки към детройтско техно и много меланхолични 80-тарски и 90-тарски синтезатори. Разтапящата хармония и развитие на повечето тракове обаче изплува на повърхността още преди да сме ги преполовили. Още първото парче Mouth с бавното, атмосферично и обсебено от духове интро, което прераства в хипнотичен и леко асид синтпоп ритъм, дава да се разбере, че в албумът има доста сериозен материал. Психиделичният втори сингъл Guidecca плаче за ремикс от KiNK или Daniel Avery и е онова сексуално електропоп парче с пулсиращ ритъм, космически синтезатори и ефекти и подмокрящ вокал, който не трепва дори за секунда и оставя слушателите в доста шибаното състояния да искат още и да си спомнят за най-добрите издания на Andrew Weatherall от периода му като Two Lone Swordsmen и последните записи на Matthew Dear. Емоционалното Arms започва със звук като от бонус ниво на Super Mario и бързо се трансформира в разлят 80-тарски протохаус от Чикаго с много препратки към класическото електро и дъби хаус. Очаквано, Ghost Culture не страни и от по-бавните парчета за спалнята като How и туинпийксовото Glaciers, робофънк лектрониката (Lucky и Answer) и достойният епилог The Fog, който фиксира времетраенето на този супер дебют за началото на 2015 на малко по-малко от 44 минути. Критиката го сравнява с Arthur Russell и Elliot Smith, а песните от дебютния албум на Greenwood събуждат асоциации и пожелания за колаборация с такива артисти като Julian Casablancas, The Horrors и всяко едно от гореспоменатите имена. Деветка отвсякъде.
