Още в началото на новия си албум A$AP Rocky дава да се разбере, че е променил генерално отношението си към продуцирането и посоката, която го завъртя в орбита на най-добрите рап изпълнители от последното десетилетие – онази напушена и мракобесна бавна музика, която се чувства отлично в задимени помещения с неонова светлина. At.Long.Last.A$AP е продължение на изследователското пътуване на Rakim Mayers с част от добрите стари и най-вече предимно нови сътрудници, които му дава увереност за смели експерименти като този да смени рапирането с пеене в едно от най-силните парчета L$D. Звукът и атмосферата на този албум са много сериозно отклонение от кодеиновата зависимост на предишните A$AP Mob проекти. За щастие, няма и помен от хитове със Skrillex, грандомански общи парчета с половин дузина от най-известните рапъри към момента или комерсиален сингъл с гости, които надскачат самия Rocky (Fuckin’ Problems).
Двете години след излизането на предишния му студиен албум Long.Live.А$AP очевидно са били достатъчни за Rocky да експериментира с новата си посока. Mayers споделя открито, че психеделичната музика и леките флиртове с нейните наркотици са му послужили за вдъхновение за записите и са били един от начините да се справи с внезапната смърт на най-верния си приятел и основател на A$AP колектива A$AP Yams. At.Long.Last.A$AP обаче не е поредният привидно некомерсиален (но всъщност супер хитов) надрусан албум, а наистина впечатляващ и смел скок встрани от всичко в основата на досегашния успех на Rocky – първото солидно доказателство за таланта му на харизматичен изпълнител с добри речитативи, но и умело изразена почит към имената и музикалните стилове, които са го оформили като изпълнител.
Подобно на другите важни хип-хоп албуми от последната половин година, At.Long.Last.A$AP също е лишен от обичайната линейна структура – интерлюдиите са развити до четириминутни халюциногенни обяснения в любов (L$D), отделните тракове прекъсват рязко, а Rocky не се напъва много да излъчи запомнящи се радио сингли. Не че няма такива, разбира се – продуцираното от Nez&Rio Lord Pretty Flacko Jodye 2 пука тъпанчета с тежък бас и пронизителни сирени, Electric Body е дует със стария му приятел SchoolBoy Q и определено е записвано с мисълта за клубове, а скритият фаворит за фестивална доминация Excuse Me е изграден върху семпъла от Come Home for Christmas на The Platters. Основната продуцентска работа по албума е свършена от Rocky, Danger Mouse, Juicy J и A$AP Yams, Kanye West пък се включва за втори път след Bound 2 във възкресението на южняшкия соул и блус в Jukebox Joints.
Както можем да се досетим, списъкът от гости е впечатляващ и толкова дълъг, че да те накара да се замислиш дали всичките са добри приятели с Rocky или просто са искали да се разпишат в кредитите на албума. Никому неизвестният английски китарист Joe Fox участва в почти половината тракове, M.I.A. се включва не особено убедително във Fine Whine, Dan Auerbach свири на китара в една от песните, внукът на Bob Dylan асистира в друга, Miguel и Rod Stewart пеят в продуцирания от Mark Ronson и Emile Haynie втори сингъл Everyday (технически погледнато, чичо Rod участва само като вокален семпъл от In a Broken Dream на Python Lee Jackson, 2 Chainz и Lil Wayne се завъртат към края, а Yasiin Bey (Mos Def) пее в закриващата кода Back Home. At.Long.Last.A$AP няма нищо общо със социално-политическата ангажираност на последния шедьовър на Kendrick Lamar, но това не го прави по-малко забележителен, амбициозен и завършен проект на човек, който се е лутал сериозно, преди да се преоткрие напълно. Въпреки двете дузини гости и огромния брой семпли от инди и южняшки псайкъделик рок класики, A$AP Rocky не се губи фатално нито за миг и демонстрира добър вкус и умение да подбира отлични артисти и влияния. В епохата на постоянно прииждащата отвсякъде информация, тези скромни качества стават все по-важни.
At.Long.Last.A$AP (Polo Grounds/RCA) е на пазара.
