Автопортрет, Април 2014 © Ben Ritter
Фондация Мусиз откриват втора изложба от проекта си Майстори на фотографията, който започна с ретроспективата на Harry Benson през декември. Ben Ritter е американски млад фотограф от новата вълна нюйоркски момчета и момичета, които се справят еднакво добре с рекламната и модна фотография (за да издържат ателиетата си в Уилямсбърг) и независимите лични проекти, които често намират място на страниците на Vogue, Rolling Stone, Playboy и най-вече Vice. Макар и все още да е далеч от славата и популярността на кръга около Ryan McGinley, Ritter може да се похвали със забележително портфолио от клиенти и разнообразни проекти в двете крайности. Роденият през 1981 младеж завършва висшето училище към Музея за Изящни изкуства в Бостън и се описва скромно като фотограф, който живее в Бруклин. Ritter е снимал достатъчно знаменитости покрай работата си за MTV, но се забавлява най-много с уличната фотография с много светлина без много подготовка. Говорим си по телефона за работата покрай пънк концертите в Ню Джърси, проницателността на порно актрисите и ретро еротиката от последния брой на Jacques.
Какъв беше като дете? На 15 започнах да ходя на пънк концерти в Ню Джърси и да снимам групите и моите приятели с един стар Canon и чернобяла лента. По този начин самите концерти се превръщаха в много по-съдържателно събитие за мен и се чувствах все едно съм отишъл с някаква цел там. Реших да пробвам с фотография, защото се интересувах от изкуство, но рисувах кошмарно и преподавателят ми в гимназията учтиво предложи да се пренасоча.
Основните ти вдъхновения да правиш това, с което се занимаваш в момента? Като по-млад ми доставяше удоволствие да свиря на китара по цял ден, но в един момент просто спря да ми пука дали ставам по-добър. Усетих, че няма какво да получа ако се усъвършенствам повече, затова спрях да се занимавам активно. Отношението ми към фотографията в общи линии е същото, но непрекъснато усещам как ми дава все повече и повече с всеки следващ ангажимент. Ставам по-добър и по-информиран и това ми подържа интереса. В момента съм доволен от настоящата си работа и не се притеснявам, че ще ми писне скоро и въобще за в бъдеще.
Duffy в MTV studios, 2008 © Ben Ritter
Имаш много сериозен списък със клиенти, предвид годините. Кой е големият ти пробив в комерсиалната фотография? Не мисля, че съм имал нещо подобно. Натрупах клиенти с постоянство и десетгодишна упорита работа, възползвах се от всяка възможност, независимо дали малка или голяма, само и само да съм зает и да мога да се издържам. Някои клиенти не ми се обадиха повторно, с други се разбрахме добре и започнаха да ме препоръчват за различни ангажименти с увереността, че могат да разчитат на мен. Ако все пак трябва да откроя някакъв важен момент, може би това са първите ангажименти за MTV през 2006 година. Честите сесии със знаменитости ми откриха възможности, които иначе нямаше как да се появят.
Дефинирай стила си и естетиката, която обичаш. Харесвам светлината върху хората, не съм привърженик на мрака и прекалените сенки в кадрите. Последното си проличава веднага, независимо коя от снимките гледате и без значение дали е комерсиален или личен проект. Често се сещам за една порно актриса на име Stoya, с която обсъждахме опциите за много голяма модна фотосесия по мейла и тя сподели ненадейно, че снимките ми изглеждат като музика за басейни с особени и неочаквани обрати. Най-доброто определение за стила ми, които съм чувал досега.
Hally on mailbox with Thobey, Brooklyn. 2010 © Ben Ritter
Връщаш ли се често към предишната си работа? Опитвам се да не го правя. Дори подготовката за изложбата в София ми беше наистина трудна. Не мога да си представя как някой би харесал работата си отпреди десет години в началото на своята кариера като професионалист. Научил съм толкова много за снимачната площадка, работата на екипа, техниката, осветлението, какво се получава и какво не. Не мога да повярвам как са ме наемали предвид част от тогавашната ми работа. Може би за времето си е била задоволителна, но наистина предпочитам да се развивам и да гледам напред.
Разкажи за последния брой на Jacques. Ами… отвори ми се възможност да снимам за списанието и се съгласих. Главният редактор бе решил да започне да го издава отново, а аз си търсех ангажименти извън комерсиална комфортна зона с идеята да снимам нещо красиво и смело. Видяхме се с предварителната уговорка, че може би ще снимам за Jacques някой ден, но очевидно сме си допаднали творчески от първата минута и Danielle Leder ми предложи да снимам целия брой на списанието.
The Wife (Danielle Leder), Jacques Magazine, The Betrayal Issue , 2014 © Ben Ritter
Главният редактор на Jacques е доста забележителна, открита и смела жена – Danielle Leder. Какво мислиш за нея? Тя е много креативна – има страхотни идеи и високи изисквания относно своята представа за красота и еротика. Наистина обича Jacques и начина на живот, който описва списанието. Не съм срещал по-отдаден и влюбен в работата си човек досега. Шансът да работя с нея и мисълта, че ще снимам на филм и няма да обработвам кадрите ме накара да се опитам да бъда по-добър фотограф и да гледам по различен начин на нещата. Всичко се крие в детайлите.
Момичетата, които обичаш да снимаш? Не съм много придирчив, стига да са заредени с енергия и да умеят да слушат напътствия, когато се налага. Най-приятно ми е да снимам опитен модел, който умее да допринася със собствени идеи в сесията и ме отваря за нещо, за което не съм се сещал.
The Killer, Jacques Magazine, The Betrayal Issue, 2014 © Ben Ritter
Любимата ти знаменитост? Най-добрият ти въпрос досега. Актрисата Shannyn Sossamon, но назад във времето през 2002 година. Със сигурност все още е много привлекателна, но скоро не съм я засичал в нищо.
Не си много запален да снимаш видео. Когато DSLR апаратите се наложиха като лесен избор за такива продукции, всеки започна да ме кара да снимам видео по най-бързия начин. Част от клиентите също ме натискаха да го правя, но не мисля, че фотографите трябва да се занимават и с двете. Хората, които искат да снимат видео, трябва да са добре оборудвани и достатъчно опитни, за да не се разсейват, досущ като фотографите. Бих искал да режисирам реклами или музикални клипове, това са си много сериозни ангажименти. Не искам да се занимавам с реалността на малките проекти: да снимам на статив със слушалки върху главата и да трябва да правя едновременно аудио и видео, след което да монтирам материала от всички гледни точки в продължение на седмици. Честно казано монтажът винаги ме е спирал за момента. Това си е занимание на пълен работен ден.
Drunks fighting on roof top, Brooklyn, 2007 © Ben Ritter
Какво да очакваме от изложбата в София? Как подбра кадрите? Всеки път когато започвам да разказвам за снимките си на някой човек, започвам с обяснението, че снимам портрети, мода и улична фотография и чак тогава се сещам, че е много по-лесно да си извадя телефона и да му покажа нещо или просто да му изпратя сайта си. Изложбата ми в София ще бъде забавна, оптимистична и заредена с енергия, надявам се публиката да се спира не само по веднъж на отделните кадри, да хареса странните детайли или да се впечатли от характера и красотата на изключително големите репродукции на портретите, които ще висят по стените. И аз самия нямам търпение да я разгледам. Ще мога да ти отговоря по-добре на въпроса след няколко седмици!
Най-добрият съвет, който си получавал досега? Направи го смело и красиво… и не се издънвай от редактор преди ангажимент и Винаги бъди мил от ментор.
Visible Panty Lines, Vice Magazine. July 2009 © Ben Ritter
Последните ти мании – книги, музика, филми, момичета? Сподели каквото решиш. Напоследък работата ми е обсебила почти цялото време. Когато почивам, предпочитам да се излегна на канапето и да гледам телевизия или да наваксам с приятели. Все пак се сещам за едно нещо, което е по-скоро гузно удоволствие, отколкото мания. Нямам никакви татуировки по себе си, но обожавам телевизионно реалити Ink Master. 20 татуиста се състезават помежду си всяка седмица да рисуват върху истински човек за определено време. Самата идея на състезанието е толкова обидна за по-голямата част от съсловието на тату артистите, но това съвсем не е най-гадното. Имайте предвид, че първите 15 изгонени от журито правят изключително ужасни татуировки върху главите и дори върху лицата на истински хора.
Ляво: Outtake from Herb Ritter, Vice Magazine, April 2013. Дясно: Danielle Leder © Ben Ritter
Изложбата Work на Ben Ritter се открива 23 април във Vivacom Art Hall и ще бъде отворена за посетители до 25 май. Лекцията на Ritter е на същото място на 24 април от 17 часа. Входът за двете събития е свободен.
