© Вихрен Георгиев
Кристина Симидчийска е добре възпитана и елегантна мадама, която работи като моден редактор в списание ЕVA през деня, а вечер обича да споделя качествена храна с приятели и сериозната колекция с класически и стари филми, за която доскоро въобще не подозирахме. Засичали сме я да танцува смирено на по-добрите концерти и фестивали наоколо или под чадърите на плажа в Синеморец. Кристина е истинско съкровище заради енциклопедичните си познания за кино и ненаситната страст, с която гледа всички заглавия на софийските фестивали и най-доброто от торентите. Подкастът й събира на едно място любими актьори и актриси, които се занимават с музика.
Сподели нещо повече за своя Boyscout подкаст. Както подсказва заглавието му Hurlyburly, този подкаст е пълна бъркотия – при това от неизбежните. Няма претенция за сериозна музикална селекция, а идеята за плейлист от кино и музика се роди след едни дълги разговори по темата. Общото между събраните изпълнители е, че не са много сигурни къде им е мястото – на сцената или на екрана. Или точно обратното. Това ми напомня за очарователната истеричност и цинизъм на Hurlyburly (1998) и организира селекцията кино-класики, заради които харесвам всеки един от артистите в моя подкаст.
Започваме с Milla Jovovich , която за съжаление необратимо потъна в екшън жанра, въпреки добронамереното отношение на Wim Wenders в Хотел за милион долара (2000). Подобна е историята и с Juliette Lewis, която не може да изкара и джобни с предлаганите холивудски продукции, но за сметка на това е страхотна на сцена с пънкарската си група Juliette and The Licks. Надявам се да я гледам на някой фестивал, а дотогава поддържам добрите си чувства към нея с Родени убийци (1994) и Калифорния (1993).
Zooey Deschanel е типична инди любимка и успешно се забавлява с групата си She & Him. Съвсем в тон с прогнозата е (500) Days of Summer (2009). Russell Crowe никога не е успявал да ме изненада с играта си, но пък и идея си нямах, че вече има пет албума с рок групите 30 Odd Foot of Grunts и The Ordinary Fear of God (Russell Crowe и приятели в превод). Филмът е Красив ум (2001). Същото важи и за Scarlett Johansson, която разполага с ценния талант да нагажда средата спрямо себе си – много на място в Изгубени в превода (2003) и Любовна песен за Боби Лонг (2004).
Charlotte Gainsbourg е… Gainsbourg, абсолютно съвършена. Имам особени пристрастия и към играта, и към нейната музика, затова слагам последния й филм от личния ми топ 3 за съответната година: Меланхолия (2011). Скоро щя я гледаме и в новия на Lars von Trier Nymphomaniac. За Charlotte можем да благодарим на Jane Birkin, която успява да се отърве от клишето на 70-тарските поп културни икони с музика, кино и думи. Разбира се, няма нищо случайно, гледайте я в Басейнът (1969) и в режисьорския дебют на Serge Gainsbourg I Love You, I Don’t (1976). Тази неслучайност важи и за Marianne Faithfull, която дава всичко от себе си в компанията на Alain Delon в The Girl on a Motorcycle (1968), преди да обърне по-сериозно внимание на музиката. Новата вълна във френската музика и кино е представена от Vanessa Paradis. За себе си я открих късно, но трайно с Кафе дьо Фльор (2011), и от Marion Cotillard – чудесна в Малки бели лъжи (2010).
Трудно ми е да посоча само едно заглавие от филмографията на Johnny Depp и Brad Pitt (сещаме се за The Penis Song на Pitt и Edward Norton от Боен клуб – бел.ред.), затова припомням нещо старо и забавно: подписът на Terry Gilliam Страх и омраза в Лас Вегас (1998) и доста актуалния Дванайсет маймуни (1995). За Vincent Gallo или добро, или нищо. Още през 80-те години собственоръчно се е освободил от отговорност като композитор, сценарист, режисьор, писател и т.н. Препоръчвам най-вече изключително визуалната лента на Coppola Тетро (2009), която трябва да се гледа на голям екран. Много ми се искаше да сложа нещо и на Jared Leto (Thirty Seconds To Mars) само и само да припомня за Господин Никой (2009), ама съвсем не вървеше.
