На пръв поглед Chrysta Bell е по-мрачнa и изискана версия на Lana Del Rеy, но албумът This Train я поставя по-скоро като фатално привлекателна дама в трип-хоп лигата на Portishead и Massive Attack. Продуцираният от David Lynch дебютен албум This Train излиза още през септември миналата година, но очевидно е минал незабелязано докато слушаме Velociraptor на Kasabian и дългоочаквания втори албум на Girls – Father, Son, Holy Ghost.
Първият солов албум на Bell е записван в продължение на 13 години на етапи в студиото на David Lynch в Hollywood Hills. Двамата се срещат още през 1999, след когато мениджърът на Bell разбира, че Lynch търси вокалист за музикалните си проекти. Американският режисьор се е намесил сериозно в музиката напоследък – отвори ексклузивен клуб в Париж (Silencio) и издаде албум, Crazy Clown Time: мрачен електронен блус, пропит с филтрирания през вокодери глас на Lynch. Съвместната му работа с Chrysta Bell страда от известни прекъсвания и до последно не е сигурно дали ще има албум. Общото усещане в This Train е за трагична ретро театралност, но същевременно и за утихване като под влияние на трансцедентална медитация, силно проповядвана от Lynch. This Train може да бъде определен и като концептуален албум с песни по текстове на David Lynch, изпяти от особения леко меланхоличен и много призрачен глас на Bell, който успява да заличи и последните асоциации с Lana Del Rey.
Сюрреализмът и загадъчните мрачни визии на режисьора излизат на преден план. Песните в албума варират от любовно-мрачни електронни балади като Polish Poem, които бягат от плътското до открит еротизъм с по-поп звучене в Real Love и Swing With Me. Типично за Lynch има и достатъчно тъжни и мрачни песни, които задават екзистенциални въпроси (This Train, Down By Babylon) и водят към светлата страна. За това допринася и филтрираният на моменти глас на Bell, който впечатлява с тиха приглушена сила. Текстовете на песните имат основна роля за внушението на албума: рефренът от Bird of Flames, Love is a bird of flames, coming into a dark world, е показателен за целия албум: Lynch-oвата интерпретация за света и интересен музикален експериментът, който не гарантира непременно финално откровение въпреки символичния завършек с най-поп парчето Тhe Truth Is.
Един от първите концерти на Chrysta Bell се състоя наскоро в Лондон в залата Bush Hall, откъдето са тръгнали кариерите на Amy Winehouse, Adele и Kings of Leon. Тясната златна рокля и черни обувки на висок ток я поставят идеално на сцената от филмите на своя ментор Mulholland Drive и Twin Peaks. Mакар и белязана от Lynch, Chrysta Bell e завършен артист, а не само продукт и муза. Дали ще успее да се излезе напълно от сянката на Lynch е отделен въпрос.
This Train може да бъде поръчан в различна форма ето тук. Красимир Димитров е автор на 12 Мagazine. Обикновено пише за кино, но не се страхува и от класическата музика в лицето на Charlie Siem.
