Албумите на 2013

Това е положението: 50-те най-добри албума на отиващата си година според редакторите на Boyscout. Равносметката: силни 12 месеца с 19 дебюта, 5 супер албума от Matador Records, 27 групи, 6 жени, 17 мъже, един изключителен младеж от Чикаго с микстейпа на годината, много рап и още повече трап, секси рок от Josh Homme, нова тийн Lana Del Rey, хубава електроника и синтпоп, завръщането на Daft Punk, най-добрият албум на Kanye и един неочакван победител.

50 

Elvis Costello & The Roots
Wise Up Ghost
Blue Note

Wise Up Ghost не е хип-хоп албумът на Elvis Costello и слава богу – английският музикант едва ли би посегнал към тази типично американска култура, въпреки че е овършал повечето съвременни стилове от поп и рок енциклопедията. Wise Up Ghost е вдъхновен много повече от джаз, фюжън и фънк музиката на 70-те години. Албумът е записан от две на пръв поглед пълни противоположности, които се срещат по средата, за да постигнат съвършенство в импровизациите и енергията помежду си. Costello и Questlove си подават умело топката и успяват да изненадат сами себе си колко добре си подхождат. Няма как да не сме доволни от подобна колаборация между един от най-симпатичните поп изобретатели и най-добрата бекинг група в света.  – Светослав Петров

Препоръчваме: Walk Us Uptown

49

Quadron 
Avalanche
Vested in Culture

Quadron правят от онази съвършено приятна и слънчева музика за следобедно слушане, която подминава масите и не е достатъчно модерна за музикалните сноби. Вторият албум на датското дуо не променя несправедливото статукво, въпреки участието на Kendrick Lamar в едно от парчетата. За феновете на Quadron остават топлите музикантски бийтове на Hannibal и сладкия глас (ту Winehouse, ту Duffy) на Coco O. – Петър Грудов

Препоръчваме: LFT

48 

Connan Mockasin
Caramel
Phantasy Sound / Because

Конан Мокасинов е толкова особен тип, че няма как да не оставя смесени чувства в критиката и публиката. Психиделичният поп и джаз експериментатор от Нова Зеландия записва втория си албум в хотелска стая някъде в Токио и звучи много по-уверено, подредено и похотливо отпреди две години. Caramel e минорен и пропит с арендби мелодии албум, които очарова с лъстиви тракове като I’m the Man, That Will Find You – ултимативна любовна песен с бавен груув и минималистичен инструментал. Налудничавият анимационен герой от Forever Dolphin Love отстъпва място на блед и хилав младеж с престъпно нисък фалцет, който не се срамува да мрънка, шепне и плаче спотаено в отделните парчета. Caramel може да бъде приет и като концептуален албум с нарастващо сексуално напрежение, което се разгръща в 16-минутната пиеса It’s Your Body – пет отделни части с абстрактна тема, които забавят и без това бавното темпо на Caramel до краен предел и подготвят за кулминацията в I Wanna Roll With You. – Светослав Петров

Препоръчваме: I’m The Man, That Will Find You

47

Cut Copy
Free Your Mind
Мodular

Обложката и заглавието вляво моментално издават любовта на Cut Copy към британската клубна сцена от края на 80-те и началото на 90-те, епичните асид хаус химни и нелегалните рейв партита, за които се носят легенди. Free Your Mind отдава почит към епохата на New Order и A Guy Called Gerald – характерното електронно инди звучене на Cut Copy е обогатено с всички познати елементи на The KLF и K-Klass: асид, пулсиращи инструментали, класически хаус бийтове, психиделични мотиви и хипарски отвлечени послания. Free Your Mind не кипи от невероятни новаторски идеи, но поне продължава традицията на групата да интерпретира успешно по-добрите течения в електронната и поп музика от последните 30 години (Meet Me in The House Of Love). Бързооборотен албум, който изисква ударна употреба и предлага мигновено удовлетворение. – Петър Грудов

Препоръчваме: Let Me Show You

46

Black Rebel Motorcycle Club
Specter at The Feast
Vagrant Music

Въпреки че отдавна няма с какво да ни изненадат, всеки следващ албум на Black Rebel Motorcycle Club е нещо като the best of или бърз преговор на качествената рок музика от последните десетилетия и в това няма нищо лошо. В Specter at the Feast, Peter Hayes, Robert Levon Been и Leah Shapiro деликатно подсещат за позабравените класически банди, които не сме слушали отдавна – Let the Day Begin звучи като Achtung Baby на U2, Returning и Lose Yourself напомнят за меланхолията на REM, Rival, Teenage Disease и Sell It носят от горчивата агресия на по-добрите гръндж банди като Alice in Chains и Soundgarden, а Some Kind of Ghost си е същинско връщане към корените на блуса. Музика, която звучи познато още при първо слушане, но те кара да въртиш албума отново и отново. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Let the Day Begin

45

Devendra Bаnhart
Mala
Nonesuch Records

Осмият албум на хипер продуктивният американец от венецуелски произход съчетава съвременно алтернативeн фолк и инди с различни етно стилове като неприятното латино. Комбинацията изненадва приятно онези, които попадат на музиката на симпатичния Devendra за пръв път – освен запален скейтър, композитор и певец, момчето е интересен визуален артист, активист и колекционер на музикални артефакти. Жизнеутвърждаващо самоиронични парчета като Never Seen Such Good Things и дуета с рязък електронен обрат и половин текст на немски Your Fine Petting Duck звучат пънкарски на фона на любовни испански балади като Mi Negrita и The Ballad of Keenan Milton. Mala ни обнадеждават, че има млади артисти със сериозна музикална ерудиция, които правят по-скоро културни, отколкото поп продукти. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Your Fine Petting Duck

44

Cults
Static
Columbia

За разлика от повечето банални нюйоркски инди поп формации, Cults пишат въздействащи песни за изкривените си представи за романтика и не звучат никак плоско. Издаденият след дълго турне High Road звучи точно като запис на група, която е леко уморена от непрекъснатото пътуване и иска да се фокусира върху по-атмосферичен звук. Кино образованието на мултиинструменталиста Brian Oblivion и певицата Madeline Follin си проличава в основните теми на Static. High Road  e грандиозна и обсебваща филмова тема с призрачни вокали, депресиращ текст и обсебващ инструментал. Друга силна песен от албума е I Can Hardly Make You Mine – достатъчно поп, за да се хареса на масовата публика, и достатъчно депресираща, за да не отблъсне по-сериозните слушатели. Cults са едно от най-силните доказателства за възхода на американската инди поп музика, която не продава колкото Rihanna и съпругата на Jay Z, но вълнува в пъти повече. – Светослав Петров

Препоръчваме: High Road

43

Drake
Nothing Was The Same
Cash Money

Drake е противоречива фигура в хип-хоп музиката, не само защото се осмелява да пее, но и защото израства в добър квартал, ходи в еврейско училище и трупа първите си мангизи като актьор в тъп канадски сериал. Трудно е да се каже колко тежка е била борбата му с предизвикателствата на живота и дали въобще я е имало. Последното има значение единствено, когато го играе гангстер със снежно бял анцуг (видеото към Started From The Bottom). Затова моментите на вглъбен самоанализ на Drake са по-силни и звучат по-автентично. Освен Hold On We’re Goming Home, пиковете в албума са колаборацията със Sampha и Furthest Thing. – Петър Грудов

Препоръчваме: Hold On We’re Going Home

42

M.I.A.
Matangi
Interscope

Четвъртият албум на М.I.A. носи името на хиндуистката богиня на музиката Matangi, почти идентично с истинското име на момичето, която промени музиката и усещането ни за Изтока през последните 10 години. След двугодишно изследване на корените си в Индия и скандала със средния пръст по време на участието й с шоуто на Madonna на полувремето на Super Bowl, М.I.A. определя новия си албум като най-духовния досега и засяга вечните теми като прераждането в парчето Y.A.L.A. (You Always Live Again) – откровена подигравка с хип-хоп клишето Y.O.L.O (You Always Live Once) от The Motto на Drake. Източните мотиви в музиката и текстовете са повече от всякога, но M.I.A. никога не звучи носталгично. Албумът е пълен и с доста тежки трап мелодии (Only 1 U и Warriors), мазни денсхол хитове (Double Bubble Trouble) и приятни дръмендбейс звуци (аTENTion). Слушането му наведнъж от начало до край е възможно единствено заради глътките въздух в по-мелодичните Come Walk With Me, Know It Ain’t Right, добре известното Bad Girls и не на последно място, двете почти идентични парчета с The Weeknd, Exodus и Sexodus. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Sexodus

41

Woodkid
The Golden Age
Green United Music

Френският режисьорът Yoann Lemoine снима видео клипове за Lana Del Rey, Taylor Swift и Katy Perry, преди да се прехвърли от снимачната площадка направо в студиото, за да запише дебютния си албум под името Woodkid. Lemoine върви по отъпкания път на Patrick Wolf, но предпочита по-мащабните симфонични пиеси с пулсиращи синтезатори и цял оркестър. The Golden Age звучи като завършен саундтрак на пълнометражен филм. Lemoine пее спотаено за несподелената любов с глас, който на моменти може да бъде сбъркан с Anthony Hegarty. Музиката на Woodkid е грандиозна симфония с резки обрати, която звучи еднакво добре на фестивал и на слушалки у дома. Единственият недостатък е липсата на същински катарзис в Lemoine, за което има какво да научи от Wolf. – Светослав Петров

Препоръчваме: Iron

40

St Lucia
When The Night
Neon Gold

Освен като продуцент на отличното EP на Haerts, Jean-Philip Grobler работи и под псевдонима St Lucia. Проектът може да мине за съвсем законно дете на a-Ha, M83 и Cut Copy най-вече заради епичните рефрени и 80-тарска естетика. Не си човек, ако Elevate не накара поне един от крайниците ти да потрепне. Очакваме големи неща, като порасне. – Петър Грудов

Препоръчваме: Elevate

39

AlunaGeorge
Body Music
Tri Angle

Обичаме новия музикален стил, мекото звучене, приятната визия и модерните естетски видео клипове на английската група AlunaGeorge. Почти блаженият соул глас на Aluna Francis e добре подчертан с бас, геридж и дъбстеп звук от продуцента George Reid. Резултатът е супер приятна музика, която може да се определи стилово като соулстеп. Електрониката на AlunaGeorge е много мелодична и напълно подходяща за мързелуване и леки танци през лятото. Групата печели и второ място в анкетата Sound of 2013 на BBC. Очевидно бъдещият поп звучи именно така. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Best Be Believing

38

Kurt Vile
Wakin’ On A Pretty Daze
Matador

Третият албум на Kurt Vile за Matador е най-доброто упражнение в това, което прави най-добре – да измисли хубав китарен и леко психиделичен акорд, да вкара малко ривърб и да го свири отново и отново докато нотите просто не си дойдат на мястото. Wakin’ On A Pretty Daze започва и свършва с десетминутни парчета (Wakin On A Pretty Day и Goldtone), които нито за миг не губят посока и свършват неочаквано бързо, досущ като при доброто старо диско. Същото постоянство важи и за останалите песни в албума, а текстовете са вдъхновени от спокойствието (и проблемите) на семейния живот. Прекрасен албум на отличен китарист, който не спира да се самоусъвършенства. – Светослав Петров

Препоръчваме: Never Run Away

37

Postiljonen
Skyer
Best Fit Recordings

Шведската традиция в правенето на поп музика от ABBA насам бълва доста силен англоезичен поп. Daniel Sjörs, Joel Nyström Holm и Mia Bøe са стокхолмско трио с опит в правенето на филмова музика, което успява да надскочи съвременниците си на сцената с дебюта Skyer. Успехът на M83 очаквано дава хляб на доста подражатели и имитатори, но и проправя път за други интересни изпълнители. Postiljonen май са от последните. Музиката на групата е експанзивен и романтичен дрийм поп саундтрак, в който можеш да потънеш и да се загубиш напълно. –Петър Грудов

Препоръчваме: On The Run

36 

Darkside
Psychic
Matador

Pitchfork наричат ключовите албуми за 2013 (Daft Punk, Jagwar Ма и Darkside) с определението the sound of rediscovery предвид очевидната тенденция някои от най-напредничавите електронни музиканти да се обръщат към миналото и да експериментират с фундаментите. Такъв е случаят с вундеркинда на съвременната електроника Nicolas Jaar и новия му проект Darkside с бруклинския мултиинструменталист Dave Harrington. Двамата изригват тази година в  Soundcloud под псевдонима Daftside с ремикс на целия Random Access Memories, преди да продължат с дебютния си албум Psychic – най-рокендрол проектът на Jaar досега, очевидно повлиян от Harrington и изцяло базиран на класическите китари. Албумът е нещо като изследване на рока и блуса от 70-те и 80-те през призмата на съвременния електронен саунд. Крайният продукт не е много лесен за слушане. Освен доказателство за универсален музикален талант, Psychic е и красиво послание на Darside към собственото им поколение музиканти относно респекта към културното наследство в музиката и приемствеността. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Paper Trails

35

Vampire Weekend
Modern Vampires of The City
XL

Третият албум на добре възпитаните и образовани момчета от Vampire Weekend е номер 1 в годишната класация на Pitchfork не без основание. Групата не прави радикален завой в стила си с прекалено новаторски идеи, а го кара по-спокойно с едновременно надграждане и изчистване на звука от синтезатори, прекалената електроника и африканските ритми, които отстъпват място на ангелските хармонии на вокалиста Ezra Koenig, пиано и атмосферичните и добре изпипани композиции на мултиинструменталиста Rostam Batmanglij. Мелодиите на Vampire Weekend никога не са били по-добри, а първичният колежански пънк рок от първите два албума се е превърнал в нещо много по-голямо.  – Светослав Петров

Препоръчваме: Everlasting Arms

34

The Knife
Shaking The Habitual
Rabid

Най-недостъпният албум на пионерите на шведската алтернативна музика разкрива още една страна на Karin и Olof Dreijer. Заглавието на албума е цитат на Michel Foucault, а обложката на илюстраторката Liv Strömquist обръща призивите за край на бедността с лозунга End extreme wealth. Всичко, което правим, има политически подтекст и това би трябвало да е повече от ясно, споделя Olof. Shaking the Habitual е най-политически и социално зареденият албум на The Knife досега, който е записван в продължение на две години и е подчинен основно на социологически теми като феминизъм, джендър изследвания и структурализъм. В този смисъл Shaking The Habitual е повече като домашна работа, отколкото фонова музика, но няма как да не попадне сред най-важните албуми на 2013. – Петър Грудов

Препоръчваме: A Tooth For An Eye

33

A$AP Rocky
Long. Live. A$AP
ASAP Worldwide/RCA

Едноименната откриваща песен Long Live A$AP задава цялата атмосфера в албума на един от най-коментираните хип-хоп изпълнители след Kendrick Lamar и Frank Ocean – наркотици, смърт, престрелки и други мрачни истории, вдъхновени от приятелите на Rakim и непрекъснатото му желание да стане нещо повече от квартално MC в Ню Джърси. А$AP работи за пореден път с Clams Casino, а резултатът е нойз инструментал с бийт от бъдещето, който подхожда доста добре на плавния ритъм на Rakim. Повечето песни звучат обречено и песимистично, но A$AP Rocky е щастлив да работи с продуценти като Hit-Boy, A$AP Ty Beats, Soufein3000, Danger Mouse и дори Skrillex. Най-амбициозното парче в албума, 1 Тrain, събира в няколко куплета Kendrick Lamar, Joey Bada$$, Yelawolf, Danny Brown, Action Bronson и Big K.R.I.T. Очевидно A$AP Rocky не е егоист, знае кого да търси и като на шега е записал наистина приличен дебют. – Светослав Петров

Препоръчваме: Fashion Killa

32

Arctic Monkeys
AM
Domino

За всички е ясно, че Arctic Monkeys са една от големите рок групи за последното десетилетие, но петият им албум успява да ги отведе далеч далеч в сърцата на новата публика. Движещата тема в AM са несподелената любов и чувството на несигурност, породено от невъзможността да притежаваш някого, които докарват дори и най-коравите пичове до лудост и отчаяние. Тази нещастна история започва още в R U Mine, звучи още по-разгневено в Why’d You Only Call Me When You’re High? и съвсем  отчаяно в романтичното I Wanna Be Yours. Като цяло групата смекчава звука си и стига до по-широката публика със своята ядосана, но искрена изповед за слабостта на мъжа. За радост, последното не ги лишава от възможността да запазят мачо енергия на своята музика и защитава имиджа им на една от най-добрите съвременни рок банди. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Do I Wanna Know?

31

Beyoncé
Beyoncé
Columbia

Петият албум на Beyoncé се точи от близо две години и след серия неуспешни опити за номиниране на водещ сингъл и слухове за проблеми със звукозаписната компания, се появи без предупреждение в iTunes. Липсата на реклама е брилянтен ход на мениджмънта на госпожата. Действително албумът звучи смело за най-популярното име в съвременната поп музика и следва линията на по-малката й сестра Solange – Beyoncé бяга от лесни хитове и по-скоро търси и провокира. Макар да няма нещо, което да не сме слушали в музиката на нейните колаборатори Jay-Z, Drake и Frank Ocean, композиции като XO, Partition, Superpower, Drunk In Love и Mine няма как да бъдат пренебрегнати с лека ръка. Проблемът на Beyoncé е прекалената му автобиографичност. Музиката е подчинена на личността и често звучи като албум от Beyoncé за Beyoncé с едва прикрита суетa и мегаломания. Работата е там, че г-жа Carter работи много за успеха си и все още може да си позволи подобни фриволности. – Петър Грудов

Препоръчваме: XO

30

James Blake
Overgrown
Atlas/Polydor

Синдромът на втория албум май е подминал James Blake. Overgrown разочарова част от публиката, но му носи награда Mercury. Соул гласът на Blake отново е най-сериозният отличителен белег, а песните в албума имат по-ясна структура от дебюта. Blake очевидно се е вдъхновил от арендби стила за своите стилизирани електронни пейзажи и няма как да не бъде щастлив от прогресиращата си кариера, която за две години го пренесе от концертите в малки зали до най-големите европейски фестивали. – Петър Грудов

Препоръчваме: Retrograde

29

Phoenix
Bankrupt!
Glassnote

Доминацията на нови имена във всички черни стилове през последните години почти задушава присъствието в класациите на групи със сериозна дискография като Phoenix. Петият им албум Bankrupt! е предизвикателство, особено след огромния комерсиален успех и наградата Grammy на предшественика Wolfgang Amadeus Phoenix от 2009. Французите жертват досегашното си поп звучене за сметка на по-експерименталната музика в тракове като Bankrupt!. Песента започва с над четири минутно насечено интро те разтапя с лиричен вокал, текст и китара точно преди да се откажеш, после свършва точно преди да свършиш. Албумът е енергичен, свеж и ироничен от началото до края и почти всяко парче минава през неочаквано развитие и преплитащи се синтове и китари. Съвременните балади като Chloroform с видеото на Sofia Coppola ни държат нащрек и занапред. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Chloroform

28

Queens Of The Stone Age
…Like Clockwork
Matador

Шестгодишното чакане за нов албум на Josh Homme и Queens of The Stone Age определено си струва. Рижавият тестостеронов Elvis записва супер албум с перфектни мелодии, красиви пауър балади, страхотни стоунър рок шамари, фалцет и лек фънк с огромно самочувствие (My God is The Sun, I Sat By The Ocean), което както обикновено му се разминава без последствия. Освен очевидните качества на новата продукция на Homme, музикалните журналисти коментират и изобилието от класни гости. Основните замесени в класиката Songs For The Deaf (Dave Grohl, Mark Lanegan и Nick Oliveri) свирят в по-голямата част и в този албум, но Homme привиква и Alex Turner от Arctic Monkeys, Jake Shears от Scissor Sisters, Trent Reznor и дори Сър Elton John, който се включва с пиано и вокал във Fairweather Friends. Не че щяхме да го разберем иначе, освен ако не ни бяха предупредили изрично – всеки един от изброените музиканти допринася достатъчно сдържано и не се налага излишно. …Like Clockwork е самоуверен, престъпно секси, истински изпепеляващ и много сексуален рокендрол албум, който е способен да подмокри абсолютно всеки. – Светослав Петров

Препоръчваме: I Sat By The Ocean

27

Damiano Von Erckert
Love Based Music
Ava.

Музикантските ретро мелодии, лежерните бийтове, усетът за смесването на класически хаус, фънк и соул, премерените за максимален ефект семпли и умелите градации превръщат дебютния албум на берлинчанина Damiano Von Erckert в най-добрия хаус запис на годината. – Петър Грудов

Препоръчваме: Hollywood

 

26

Lorde
Pure Heroine
Universal

Lorde изживява своята аристократична тинейджърска мечта и се превръща в първия новозеландски артист с песен номер 1 в американските класации. При това само на 16. Артистичният псевдоним на девицата е резултат от дългогодишното й влечение към кралските особи, литературата, драматичното изкуство и музиката. Макар и да подписва договор с Universal едва на 13, дебютът на Lorde определено не звучи тинейджърски. Дори да я обвиняват в подражателка на Lana Del Rey, Lorde прави интелигентен, обмислен и енергичен инди поп с една идея по-комерсиално звучене, интересни текстове и вокали и безспорно заслужава вниманието и уважението на своите връстници, музикалната критика и меломаните като цяло. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Tennis Court  

25

King Krule
6 Feet Beneath The Moon
XL

Първият албум на Archy Marshall е способен да ти отвее главата. Парчетата в 6 Feet Beneath The Moon са великолепна амалгама от течения, които понякога изглеждат несъчетаеми – пост пънк, дрийм поп, дъб, афробийт, блус, дуум джаз, даркуейв, трип хоп и Бог знае още какво. Именно това разностилие е най-силната карта в ръката на Archy, наред с английската му арогантност, сериозен умствен багаж и глас, който крещи Joe Strummer е жив! Чисто музикално, King Krule ни дава билет за музея на своите герои Penguin Cafe Orchestra, Fela Kuti, Ahmad и The The. Най-силно впечатление правят атмосферичните аранжименти от китари и оскъдни синтезатори, които много напомнят на The XX. Ефирните звукови пейзажи са и най-нежното нещо в 6 Feet Beneath The Moon, останалото е олдскул дръм семпли, спорадични викове, ръмжене, сърцераздирателно чувство за обреченост и режещ драматизъм на един млад човек, който се мъчи да се впише в разпадащия се свят. – Lu

Препоръчваме: A Lizard State

24

John Grant
Pale Green Ghosts
Bella Union

Да наречеш Pale Green Ghosts депресиращ албум е меко и не съвсем точно казано. Вторият албум на John Grant идва след сериозна раздяла и го намира на дъното на омразата към самия себе си и бившия. Талантът да напипва тънки емоции и да ги назовава точно и ясно му позволява да стигне до чисто нови нива на язвителност, но и открива път за чувството му за хумор. Зрялата, болезнена искреност и неконвенционалността на Grant дават интересен ъгъл за дисекция на разтрогната връзка. Албумът покрива почти като по учебник всички фази на скръбта и достига до кулминация в епичната Why Don’t You Love Me Anymore, в която участва Sinead O’Connor. За правенето на албума му помага и Birgir Þórarinsson от GusGus. Исландското влиянието е силно осезаемо в пълзящото електро, което подплатява мрачните мисли на Grant, инжектира доза лекота в действието и на моменти вкарва 80-тарски елементи от Human League или Gary Numan. – Петър Грудов

Препоръчваме: Pale Green Ghosts

23

The Weeknd
Kiss Land
XO

Безспорно The Weekend прави най-добрата музика за секс и няма как да объркаме композициите му с нищо друго заради характерния фасцетен вокал, предизвикателните текстове за измамна любов, партита и наркотици и характерното  арендби темпо, басове и барабани. След три микстейпа и една компилация, Abel Tesfaye е достатъчно пораснал и известен, за да издаде първия си албум. Kiss Land e личната история на момчето, което се взира в едни и същи стени през последните 21 години и изведнъж, за по-малко от година, успява да се докосне до всички удоволствия и лични драми, произтичащи от успеха. I lay my head on a thousand beds, It’s been a test to see how far a man can go without himself/ I’m not a fool, I just love that you’re dead inside, I’m just lifeless too/ You’re in love with something bigger than love, You believe in something stronger than trust и т.н. и т.н. Музиката му е едновременно отчаяна и секси със своето недоверие към любовта, но наред с още доста напредничави артисти от хипстърското арендби напоследък, Тhe Weekend изиграва своята роля за чувствителността и отношението към секса на едно цяло поколение. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Wanderlust

22

Rhye
Woman
Polydor

Miке Milosh има три солови албума зад гърба си, в които съчетава добре електронния звук с класическото арендби и соул звучене и нито за момент не успява да избяга от твърде нежната, тъжна, красива, та чак прекалена чувственост на своята музика, вдъхновена от раздели и любовни нещастия. Още по-фатална се оказва срещата му с Robin Hannibal, мъжката половинка от датското нео соул дуо Quadron. През последните години Robin работи с музиканти от нивото на Kendrick Lamar, Pharrell Williams, Raphael Saadiq, Aloe Blacc и Odd Future, но в дебютния албум на новия си проект Rhye двамата с Milosh правят това, което обичат и могат най-добре – ново ниво интелектуално електронно арендби, подплатено с много джаз и класически инструменти, мега чувствени вокали и текстове, които са способни да трогнат и най-коравия бойскаут. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: The Fall

21

Goldfrapp
Tales Of Us
Mute

Tales of Us е завръщане към корените на Goldfrapp след 80-тарския стадионен поп на предишния им албум. Десетте песни в албума разказват романтично и ефирно за измислените и истински герои в живота на Allison Goldfrapp. От Annabel, вдъхновена от едноименната книга на Kathleen Winter, през историята на серийния убиец в Stranger, или вдъхновената от любовното писмо между два войника от Втората световна война Clay, всяка една от песните има интимна величественост и почти кинематографична красота. – Пeтър Грудов

Препоръчваме: Drew

20

Nick Cave & The Bad Seeds
Push The Sky Away
Bad Seed Ltd.

Nick Cave е постигнал онова странно и недостъпно за мнозина състояние да не може да запише слаб албум, подобно на Leonard Cohen и Tom Waits. Push The Sky Away е пълен антипод на двата (отлични) албума на Grinderman или на предния албум на The Bad Seeds Dig, Lazarus, Dig! и може да бъде приет като неочаквано завръщане към The Good Son или пък към по-спокойната част от Let Love In. Лишен от желанието за шум, гняв или каквато и да било хитовост, Push The Sky Away залага на бавно темпо, стародавен аналогов саунд, плаващи в пространството клавири, женски бекинг вокали, хипнотични семпли от Ellis и мракобесния наратив на Cave, заслушването в който е абсолютно задължително. Тук става дума за любов, черни коси, магически женски очи, секс и смърт, обвити в призрачно многословие и завихрени в онази постоморденистка поетичност на Nick Cave. – Никола Шахпазов

Препоръчваме: Higgs Boson Blues

19

V V Brown
Samson & Delilah
YOY

Два неуспешни договора по-късно и Vanessa Brown все пак успява да ни изненада с най-добрия си албум досега. Липсата на мейджър лейбъл обаче за съжаление не му позволяват да стигне до достатъчно голяма публика. Ако оставим настрана леко претенциозната концепция и нискобюджетните видео клипове, Samson & Delilah е добра колекция от мрачни поп песни, преминати през мелачката на алтернативната електронна музика. Мелодиите са сложни и неприветливи на повърхността и изискват време. Сравненията с Bjork, Kate Bush и Grace Jones са прекомерно ласкателни, но V V Brown безспорно звучи зрялo и убедително. Нейният глас е най-силен, когато е непримирима или почти театрално невъздържана като в Knife – един от върховите моменти в албума заедно с The Apple, Faith и Igneous. – Петър Грудов

Препоръчваме: The Apple

18

Sky Ferreira
Night Time, My Time
Capitol

За своите 21 години Sky Ferreira е попила всичко по-важно от основополагащите за цялото ни поколение поп културни течения и е готова за звезда. Певицата намира себе си във визията, стилистиката и звученето на грънджа от 90-те и учи много за шоу бизнеса, израствайки в близкото обкръжение на Michael Jackson. Освен да пише музика от ранна детска възраст, девойката снима безброй корици и реклами, участва във филми и не остава незабелязана от таблоидите заради порочната си красота, скандални връзки и арести за наркотици. Големият й талант си пролича още в продуцираното от Blood Orange Everything Is Embarrassing, но Ferreira спечели критиката и публиката едва след издаването на дебютния албум Night Time, My Time. Изненадващо добрият (предвид обстоятелстава) албум е пълен с американски китарен поп: оптимистичното Boys, връщащoто ни в реалността на красивите момичета 80-тарско You’re Not Тhe One, носталгията към 90-те в Nobody Asked Me (If I Was OK) и момичешкия пънк-рок химн I Will. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: You’re Not The One

17

David Bowie
The Next Day
ISO Records/Columbia

Близо десет годишното мълчание на David Bowie за малко да откаже и най-сериозните оптимисти за кариерата на белия херцог, само за да се окаже, че през цялото време е планирал следващата си стъпка. В записаният в пълна тайна The Next Day, Bowie се събира отново с продуцента Tony Visconti (Low, Scary Monsters и Low). И понеже си е доста успешен интернет предприемач и крал на манипулирането на медиите, отказва каквито и да било интервюта и пуска само няколко чернобели промо фотографии, за да накара целият свят да преоткрие цялата му дискография в търсене на отговори. The Next Day започва ударно с едноименното парче и знаковия припев Here I am, not quite dying/ My body left to rot in a hollow tree. На първо слушане повечето песни са сравнително бързи рок пиеси, които напомнят за различни периоди от дългата кариера на Bowie, но текстовете продължават да се въртят около смъртта, призраците и силната символика. And the next day, and the next, and another day. Чисто музикално, албумът не предлага нещо радикално и се задоволява само да напомни за великите моменти в албумите на Bowie, но не ги надскача. Инструменталите са изсвирени като по учебник и не остават много място за импровизация, лошо няма. – Светослав Петров

Препоръчваме: The Stars are Out Tonight

16

CHVRCHES
The Bones of What You Believe
Virgin

CHVRCHES не изненадват с кой знае какви музикални иновации и постижения, но присъстват неизменно във всички класации за най-добра нова музика през 2013. Слушаме много синтпоп банди с надеждата отново да ни ударят в сърцето като The Knife, затова оценяваме високо дебюта на шотландската банда. The Bones of What You Believe е записaн в мазето на китариста Iain Cook и едва по-късно е мастериран професионално от Rich Costey (Nine Inch Nails и Arctic Monkeys). В звука на групата липсват китари за сметка на електроника и синтезатори, гласът на бившата музикална журналистка Lauren Mayberry звучи една идея по-нежно от характерното за жанра. Все пак музиката им притежава енергията на нашето време и характерното звучене, което ги прави разпознаваем и любим фон на инди партита. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Lies

15

Arcade Fire
Reflektor
Merge

Първото впечатление от новия албум на Arcade Fire е, че канадската група си е поставила задача да създаде някакъв вид арт изживяване – дългите парчета са разделени в две части, а откриващият и отбелязан като нулев десетминутен инструментал Hidden Track представлява нещо като десетки интрота на едно място, истинско предизвикателство за нервите. Чакането обаче си заслужава още заради първото парче и едноименен сингъл Reflektor, продуциран от James Murphy (LCD Soundsystem) и промотиран с два различни видео клипа. Нататък албумът тръгва гениално и плавно надгражда модерните трансцедентални рок истории, които не изневеряват на характерното за групата звучене с екзотични музикални влияния и разнообразни ударни инструменти. Парчета като We Exist, Flashbulb Eyes, Here Comes the Nighttime I и II, You Already Know, It’s Never Over, Porno и Afterlife са примери за модерна музика с концепция и множество вдъхновения. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Porno

14

Jagwar Ma
Howlin’
Mom + Pop

Noel Gallagher определя дебюта на Jagwar Ma като значително по-важнo събитие от това дали Oasis ще се съберат отново. Тримата австралийци звучат не по-малко брит от батковците си на Острова и са попили доста от сънародниците си Tame Impala. Причината да са толкова напред в класацията, е по-скоро напластената музикална история в композициите на първия им албум Howlin, които звучат като изсвирени и изпети на един дъх и оставят въпросителни за жанровата си принадлежност. Да кажем, че момчетата правят електроника с китари и готина наркоманска музика без аналог. Бързото преслушване на единадесетте парчета е поглед през калейдоскопа на Lucy In The Sky With Diamonds. Внимателното преслушване на албума обаче е по-скоро превъртане на джубокс с истории от Woodstock, калифорнийските плажове на The Beach Boys, късните албуми на The Beatles, шотландската рок сцена, берлинския техно ъндърграунд и турнетата на Foals и The XX, които Jagwar Ma подгряват това лято. Всичко това звучи едновременно уютно, любимо и познато, но предлага доволно количество чисто нови музикални идеи. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: The Throw

13

Nine Inch Nails
Hesitation Marks
Columbia

I am not who I used to be/ I’ve become something else пее Trent Reznor в едно от парчетата в Hesitation Marks и това може би е най-кратката и точна рецензия на новия му албум. Слуховете, че това е най-добрият албум на Nine Inch Nails, са силно преувеличени. Добрата новина е, че Hesitation Marks е различен от всичко, което сме свикнали да очакваме от Reznor. Елементът на изненада е най-силният коз на диска и той го изиграва учудващо добре. Надигащата се вълна от абразивен шум и прекарания през ефекти глас в The Eater of Dreams звучат обнадеждаващо за феновете на Reznor от периода на The Downward Spiral, но радостта им е обречена да бъде кратка: уводното парче е нещо като звуков контрапункт на всичко, което се случва в диска нататък. Reznor е изследвал темата за отчаянието и загубата на смисъл от много ъгли. Copy of A е по-спокойния и улегнал вариант на Every Day Is Exactly The Same, в който гневът е отстъпил място на меланхолична съзерцателност. Come Back Haunted вади от гардероба скелетите на диското и дължи талантливо опростения си бийт на EBM-легенди като Front 242. Find My Way е още един пример за изчистването на звука на Nine Inch Nails от ефекти и шумови украси. Сред останалите върхове в албума са Disappointed с бийт от детройтската хаус школа и звучащ като записан в баня протяжен вокал, който не държи да се съобразява с ритъма, и Satellite – ударна порция футуристичен синтпоп мрак в най-добрите традиции на Gary Numan, Fad Gadget и Motor. – Владимир Константинов

Препоръчваме: Copy of A

12

Young Galaxy
Ultramarine
Paper Bag Records

Канадците Young Galaxy и майстора на шведското реге Dan Lissvik от Studio си партнират отново в четвъртия албум на Young Galaxy. Още откриващото парче дава да се разбере, че този път залогът е по-голям, песните са по-пъстри и характерни, а меланхолията е дала път на бълбукаща приповдигнатост. Вокалите са изцяло поверени на Catherine McCandless, която без капка свян пее неща от рода на And I know you feel isolated/And I feel what you won’t say/I don’t care if the disbelievers don’t understand/You’re my pretty boy always и някакси успява да ги лиши от сладникавост или клишираност. Вместо това им придава топлина и мистичност и звучи като човек, преминал през личен катарзис и дошъл на земята, за да лекува своя цинизъм. Връщането към невинността кулминира в бомбастичната Fall For You, която звучи сякаш семплира нещо от Цар лъв. – Петър Грудов

Препоръчваме: Fall For You

11

The National
Trouble Will Find Me
4AD

В един утопичен свят, действието на Mad Men се развива в Източна Европа и всеки епизод свършва с песен на The National. В Trouble Will Find Me aмериканската група продължава да дълбае в същите житейски проблеми като в предшествениците High Violet и Boxer, но гледната точка е по-различна. Matt Berninger и компания са вече (около) 40-годишни мъже, които малко по малко започват да се притесняват от кризата на средната възраст, забавянето на скоростта в живота и загубата във всичките й измерения – любов, работа или непосилната лекота на битието при мъже, от които не сме очаквали весели мелодии. If you lose me I’m gonna die или Everything I love is out to sea, такива неща. Градската романтика и меланхолия е подчертана от деликатните мелодии на синтезатора, повече китари, по-богата атмосфера и изключително убедителния вокал на Berninger, чийто баритон носи повече емоция от всички поп и рап продукти на 2013, взети заедно. – Светослав Петров

Препоръчваме: This is The Last Time

10

Savages
Silence Yourself
Pop Noire/Matador

Silence Yourself звучи интензивно и нахъсано през всяка една от своите 39 минути. Влиянието от групи като Swans, The Shangri-Las и Killing Joke е по-скоро далечно ехо, а не сляпо подражание. Заемките от ню уейв вълната в киното не са самоцелни – родителите на вокалистката Jehnny Beth са театрални режисьори от френския град Поатие и като малка я облъчват непрекъснато с филмографията на Hitchcock и Truffaut. Текстовете в Silence Yourself нямат нищо общо с еманципацията в класическия смисъл на думата и касаят по-скоро модерната сексуална революция (How come I’ve been doing things with you/ I would never tell my mum? в Strife и Get hooked on loving hard /Forcing the slut out в She Will), душевните катарзиси, секса с неподходящи мъже и ползотворното домашно насилие. Hit Me е записана изцяло на живо, звучи дивашки и провокира с текст: I took a beating today/ And that was the best I ever had. Първият сингъл Husbands е предпоследен в албума, сякаш за да не отнема вниманието от останалите парчета. Режещите китари, бас и истерични крясъци в песента те поглъщат напълно и те карат да се чувстваш като на концерт на Grinderman. Husbands звучи именно като необуздан секс между двете групи. Досущ като целия дебют на Savages. – Светослав Петров

Препоръчваме: She Will

9

Haim
Days Are Gone 
Polydor

Falling е третата знакова песен на годината (след Get Lucky и Blurred Lines), но за добро или зло не стигна до черноморските барчета, а си остана по фестивали, саундтраци и магазини за бърза мода. Oтвъд болезнено хипстърската опаковка (косите, дрехите, танците и ловенето на риба с голи ръце настрана, но Haim буквално изглеждат като извадени от Instagram), трите сестри имат сериозна музикална школовка. Последното си личи най-вече от концертите на Haim и чак след това в уверения им студиен стил. Days Are Gone разчита на някои от най-добрите продуценти напоследък и може да бъде определен като интелигентен инди поп със лесно запомнящи се мелодии и лека склонност към фолк и кънтри. Често музиката на Haim звучи забързано, което й придава допълнителна енергия и приятно чувство за младежка припряност. Освен задължителните сингли, трябва да се отбележат писаната от Jessie Ware заглавна песен и нежната If I Could Change Your Mind. – Петър Грудов

Препоръчваме: Falling

8

A$AP Ferg
Trap Lord
ASAP Worldwide/RCA

Верният лейтенант на A$AP Rocky е издал албум, който надскача нивото на Lord Flacko и напълно заслужава самоувереното си име. Fergie и Rakim очевидно са в отлични отношения помежду си, защото не спират да се промотират един друг във всеки удобен момент. Силната дружба си личи още в откриващото парче Let It Go и изброяването на всички постижения на Rocky. Shabba е отличен пример за основната разлика между двамата. Докато Rocky е обсебен от себе си модерен хип-хоп артист, Fergie обикаля най-опасните харлемски улици и реди рими за разнообразните техники на пребиване, изнасилвания и други подобни. Шървоначално Trap Lord е замислен като микстейп и едва в последствие реализиран като албум. Част от добрите му идеи така и остават недоразвити. Това обаче почти не влияе върху цялостното впечатление страхотна параноидна продукция от малко известни продуценти, митологични парчета като Hood Pope и Cocaine Castles, шизофренично преоткриване на самия себе си и истински експериментален нюйоркски рап, който не влиза в класациите, но поставя началото на нещо голямо. – Светослав Петров

Препоръчваме: Cocaine Castles

7

Daft Punk
Random Access Memories
Columbia

Daft Punk винаги са били концептуална формация с голям размах. Дебютният им албум Homework бе създаден с идеята да покаже на рок-младежта, че електронната музика е готина, Discovery връщаше топката и показваше на същата тази публика, че рокът е супер. И когато групата вече беше ускорила до втора космическа, всичко пропадна с появата на натирения от критиката и игнориран от публиката Human After All от 2005. Филмовата музика към Tron от 2010 обаче ги циментира като едни от най-талантливите музиканти на нашето време. Random Access Memories елиминира всякакви колебания относно грандиозността на визията и капацитета на Daft Punk. Колаборациите в албума събират на едно място жива история от последните 50 години в лицето на Nile Rodgers, Giorgio Moroder, Paul Williams, Chilly Gonzales, Todd Edwards, DJ Falcon, Julian Casablancas, Panda Bear, Pharrel Williams и дузина виртуозни студийни музиканти. Именно заради това Random Access Memories е много различен Daft Punk албум, записан приоритетно с истински, живи музикални инструменти и минимум електроника, състояща се от 70-тарски и 80-тарски дръм машини, синтезатори и вокодери. Накратко: иновативно диско, истински фънк, звукови експерименти с легендарни музиканти и онова парче с Pharrell. Изключителен албум.  – Lu

Препоръчваме: Lose Yourself to Dance

6

Chance The Rapper
Acid Rap
Самиздат

Най-добрият микстейп на 2013 е дело на Chancellor Bennett – 20-годишен младеж, които продължава да пренебрегва ухажването от всички големи звукозаписни компании, гостува в песни на Childish Gambino, James Blake и Justin Bieber (и се измъква невредим от последното) и въобще е може би най-обещаващото име в съвременния хип-хоп. Микстейпът Acid Rap е свален повече от четвърт милион пъти в Datpiff. По-важното обаче е, че Chance записва албум, който се покланя елегантно на Pharcyde, J Dilla и Tribe Called Quest, никога не забравя за чикагските си корени (текстовете са напоени от престъпността в опасните чикагски квартали) и на практика преработва отначало стиловете, с които е израснал – първият албум в колекцията на Bennett е The College Dropout на Kanye West, допреди него слуша само джаз и соул. Всяка песен е отделна мелодия, която няма нищо общо с наркотиците и по-скоро може да бъде възприемана като носталгичен прочит на спомените на Chance от неговите градски и дръзки лични истории, разказани с нетипично за своите връстници майсторство. – Светослав Петров

Препоръчваме: Juice

5

Disclosure
Settle
Island

Settle прави ъпдейт на хаус и геридж вълната отпреди десетина години, когато неприлично младите братя от Disclosure едва ли са подозирали какво им предстои и какви хитове ще запишат. Бийтовете в дебютния албум на групата са стегнати и подтикват към танцуване, рефрените са големи и заразителни, а вокалите са поверени на обещаващи млади музиканти като Jessie Ware, AlunaGeorge, Jamie Woon, London Grammar и Sam Smith. Въобще много солиден албум без нито една слаба съставка, който спокойно може да остави доста диджеи лиши доста начинаещи диджеи без работа час и нещо. – Петър Грудов

Препоръчваме: You & Me

4

Janelle Monáe
Electric Lady
Wondaland Arts Society

Janelle Monáe има зад гърба си Puff Daddy и Big Boi, три албума, доста номинации за награда Grammy, различни награди за постижения в афроамериканската култура, запазена марка в личния стил, мистериозен личен живот и имидж на откровен нърд, който изразява любовта си към фантастиката чрез нечовешки музикални дарби. Въпреки постоянните истории за своето алтер его Cindi Mayweather (андроид от 2719 година) и посочването на Дороти от Магьосникът от Оз като основно музикално влияние, Janelle има много по-сериозна музикална ерудиция и визионерски талант да създава истински произведения на изкуството под формата на концептуални албуми с минимум 18 парчета. Еlectric Lady съдържа 19 преливащи една в друга песни и подобно на предшественика си, The ArchAndroid от 2010, може да бъде определен по-скоро като музикална пиеса с впечатляващ списък от гости – Prince в Givin’ Em What They Love, Erykah Badu в Q.U.E.E.N., Solange в Electric Lady и Мiguel в баладата Primetime. Невероятно красивите композиции на Monáe звучат универсално във времето, защото съчетават цялата тържественост на филмовата музика, афро символиката и много от цялото джаз, соул, арендби и рокендрол наследството на света. Monáe е малка мацка с мащабен глас и визия на обещаващ съвременен артист. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: Electric Lady 

3

White Lies
Big TV
Fiction

The White Lies се носят по гребена на мейнстрийм инди вълната във Великобритания и Северна Америка през последните години. Групата обаче май е изчерпала своите 15 минути слава, след като издаването на третия им албум това лято минава доста незабелязано. Странно, защото Big TV е значително по-зрял,  дълбок и различен албум, който не ни лишава от достатъчно фестивални рок химни. Самите те го определят като най-мелодичнaта си работа до момента и албумът реално звучи много по-обмислено, уверено и вълнуващо от всичко досега. Дванадесетте парчета, включително две инструментални интерлюдии Space I и Space II, проследяват историята на двойка, която напуска малък провинциален град и се мести в мегаполис, поставяйки си екзистенциалните въпроси доколко са възможни равенството в живота и промяната в любовта. Текстовете са банално човешки и силни точно с това: Love and trying so hard to be free (Getting Even), I want you to love me more than I love you (First Time Caller), I’m gonna miss the way I’ve missed you (Change), My love changes with the weather (Tricky to Love). Звучи като прекалено много драма, ако не беше дълбокия глас на Harry McVeigh, стабилната рок основа и чистото удоволствие от цялата тази комбинация. – Адрияна Михайлова

Препоръчваме: First Time Caller

2

Kanye West
Yeezus
Def Jam

С албумите на Kanye никога не знаеш какво да очакваш. Без значение дали е Dark Fantasy, To The World или No Church In the Wild първото парче винаги е като откриващата сцена във филм на Tarantino – премислено, дозирано и задаващо целия тон на следващия час и нещо. В тази връзка Yeezus стартира с един от най-кривите бийтове, излизали от студиото на Mr. West: инструменталът на On Sight спокойно можеше да е продуциран от Aphex Twin, а в действителност се оказва, че е със съучастието на Daft Punk. Следващото парче пък, съвсем тематично е кръстено Black Skinhead, има ритъм достоен за Marilyn Manson и текст с дълбочината на James Baldwin. Албумът е просто в космоса като продукция – бийтовете са направо от 2014, със сериозни трап-степ влияния, особено осезаеми в иначе политически ангажираното New Slaves, което без връзка завършва със семпъл от Gyöngyhajú lány на Omega. Дали заради фактът, че е записван в лофт някъде в Париж и в студиото на Rick Rubin, или поради милиони други лични причини, Yeezus звучи като първи албум на млад артист, а не като седми на продуцент с безброй статуетки върху камината. След 6 студийни албума, 2 лайф диска, 3 видео албума, 2 микстейпа, 96 сингъла, 10 промо сингъла и 86 клипа, всичките успешни в една или друга степен, Kanye West може и си прави каквото си иска. – Тео Чепилов

Препоръчваме: Black Skinhead

1

Blood Orange
Cupid Deluxe
Domino

Devonté Hynes прави музика от десетина години, но минава през няколко метаморфози преди да достигне до сегашния си звук покрай работата си с по-малката сестра Knowles – Solange. EP-то True го направи един от най-търсените продуценти, но и провокира ново музикално течения със специфичното си звучене – мигновено разпознаваем хибрид между музикантски инструментали и изчистени, но епични подложки. Hynes направи няколко от най-добрите поп песни на последните години за хора като Solange, Sky Ferreira, Theophilus London и Mutya Keisha Siobhan, но с втория си албум под псевдонима Blood Orange затвърдява реномето си на завършен артист със своя собствена идиосинкратична идентичност.

Според Hynes Cupid Deluxe е вдъхновен от Ню Йорк и преходите и промените в живота. Особената поетичност и двусмислените конструкции в текстовете му обаче ги отварят за доста широка интерпретация. В почти всяка песен гостува интересно име – приятелката му Samantha Urbani от Friends му партнира в няколко трака, сред останалите имена върху обложката са Despot, Skepta, Caroline Polachek (Chairlift), Dave Longstreth (Dirty Projectors), Clams Casino, и Adam Bainbridge (Kindness). Вместо да разчита на тях обаче, Hynes  подчинява гласовете на музиката, за да придаде допълнителни нюанси на текстовете. Много често не става съвсем ясно кой пее, мъжките и женските вокали се сливат и разделят, разменят ролите си и се допълват непрекъснато.

I’m nothing without subtle/Heartache at its best, пее Devonté Hynes в откриващата Chamakay – тих химн за провала в любовта и общуването между двама души. Тази тема е една от основните влечения на музиканта напоследък, наред с тази за самотата и отчуждението. Едно от най-поразителните неща за Hynes е неговата индивидуалност – от начина, по който пее и се облича до движенията му, когато танцува. Dev е много уверен и привидно не страда от каквито и да било бариери, сякаш е дете, което не познава срама от това да изглежда глупаво. Самата музика звучи също толкова необикновено. Готините бийтове и отнасящи рифове маркират меланхоличната амалгама от арендби, фънк и хип-хоп: небрежна на повърхността, но педантично изпипана в дълбочина. Като всеки добър албум, Cupid Deluxe e лесен за слушане и позволява да намериш каквото търсиш и да си вземеш колкото искаш. – Петър Грудов

Препоръчваме: Chamakay