Сверяваме си часовниците с няколко готини момичета и момчета със сериозно отношение към музиката, които споделят личните си класации на най-силните заглавия от изминалата година. Резултатът: много хип-хоп, доста добра електронна музика, малко алтернативен рок и синтпоп.
Марин Лалов © Златимир Араклиев
Марин Лалов e 3D артист и диджей (Tekniq), който отнася глави със своите бас, хаус и хип-хоп сетове. Следете за предстоящите му гигове в Backyard и Jules Verne.
Trap Lord – A$AP Ferg. Първоначално планиран като микстейп, албумът на Fergie от А$AP MOB доставя огромно удоволствие откъм звук и концепция. Интересните колаборации с Onyx, Bone Thugs-N-Harmony, B-Real, Waka Flocka Flame и A$AP Rocky го правят лесен за слушане, дори за почитателите на по-старата вълна хип-хоп.
Nothing Was The Same – Drake. Mоже би най-слушаният албум за 2013 от мен. Отново препратка към хип-хопа от 90-те. Добре, че направиха видео на Worst Behavior.
Settle – Disclosure. Безспорно това е една от музикалните сензации на годината. За нула време двамата братя от Острова успяха да участват като хедлайнери на големите фестивали в световен мащаб.
Soul Music – Special Request. Проектът на небезизвестният британски диджей и продуцент Paul Woolford ни връща в годините на рейв джънгъл музиката.
Тhink & Change – Nonplus Allstars. Tози албум ще допадне на почитателите на електронната музика и най-вече на феновете на по-тъмно техно. В компилация участва и парчето BRTHDTT на Joy O, неизменна част от сетовете на голяма част от диджеите от световната EDM сцена.
Indigoism – The Underachievers. Бруклинското рап дуо на Issa Dash и AK издава дебютния си микстейп под флага на Brainfeeder. Интересен албум с разнообразно звучене – характерните за южняшкия рап 808 барабани, малко рок, 90-тарски хип-хоп, добър начин на изразяване и лирика.
Songs to Break Up – Тa-ku. Едно красиво музикално пътешествие, предоставено ни от австралиеца Regan Mathews. За кратко време Songs to Break Up се превърна в сензация в интернет със своята смесица от инструментален хип-хоп и арендби, красиви вокали и малко future garage. Задължително гледане: сетовете му от Австралия и Ел Ей в YouTube канала на Boiler Room.
Kaytra Todo – Kaytranada. Tова EP е от тези музикални произведения, които те карат да си кажеш: да, определно ще дам пари за това. Mузикален експеримент, освободен от колаборации и клонящ към по-тъмния саунд. Звученето на всички тракове е доста, как да кажа, странно, но от хубавото.
North – Sango. Sango е един от любимите ми артисти за 2013, който се справя умело както с бенгъри, така и с по-емоционални бавни тракове. North изобразява всяка една от тези две страни.
Оld – Danny Brown. Old е толкова хаотичен и неподреден, колкото и животът на самия Brown. Това не е типичен рап албум, в което се крие и неговият чар. Излезе преди повече от три месеца, но все още го слушам с интерес.
Андрей Пеев
Андрей Пеев e диджей и промоутър, който стои зад някои от най-добрите гигове със съвременни артисти в България – поредицата ReelFeel с Theophilus London, Ghostpoet и други подобни агенти + двете издания на единствения независим фестивал за инди музика в София, Park Live. Пуска супер музика в различни конфигурации като Makopa и Sirius & Methodikal и споделя своя официален и неофициален списък с албумите на 2013, без да ги подрежда по значимост.
Unofficial: Syclops – A Blink of an Eye (Running Back)/ Omar S – Thank you for Letting Me Be Myself (FXHE)/ Trus’me – Treat Me Right (Prime Numbers)/ Dam Funk & Snoop Dogg – 7 Days of Funk (Stones Throw)/ Shigeto – No Better Time Than Now (Ghostly International)/ Boards of Canada – Tomorrow’s Harvest (Warp)/ Jonwayne – Rap Album One (Stones Throw)/ Dawn of Midi – Dysnomia (Thirsty Ear)/ Omar Souleyman – Wenu Wenu (Ribbon)/ Beyoncé – Beyoncé (Columbia)
Official: Stepkids – Troubadoure (Stonesthrow)/ Rhye – Woman (Loma Vista)/ DJ KOZE – Amygdala (Pampa)/ DJ Rashad – Double Cup (Hyperdub)/ Blood Orange – Cupid Deluxe (Domino)/ Earl Sweatshirt – Doris (Columbia)/ Autre Ne Veut – Anxiety (Mexican Summer)/ Danny Brown – Old (Fool’s Gold)/ Kyle Hall – The Boat Party (Wild Oats)/ Homeboy Sandman – All That I Hold Dear (Stones Throw)
Пламена Гиргинова и Николай Въжаров © Камен Зафиров
Николай Въжаров и Пламена Гиргинова споделят личния си живот и добрия вкус за музика с кучето Петър, три котки и посетителите на електро и инди партитата им като Vajarov & Paci Pac Pac в Backyard, Жул Верн и още доста места. Иначе Пламена е млада оперна певица, а Николай – брокер на недвижими имоти с почти професионален интерес към фотографията. Двамата постигат пълен консенсус за 15-те най-добри албума на 2013.
1. Aleph – Gesaffelstein. Гениален от край до край и създаден да се слуша на цяло – прилича повече на сет за Boiler Room, отколкото на албум. И тук е моментът да обосновем избора си за първо място – ако във всички изброени тук албуми има поне по 1-2 компромисни парчета, то Aleph e звукова нирвана. Дълбок, тежък и мрачен индъстриъл техно звук (препратка към края на 80-те/началото на 90-те и любимите ни Front 242), а атмосферата е мистична и почти религиозна. Препоръчваме Pursuit, Obsession, подобното на медитация Aleph и, разбира се, Hate or Glory. Пожелаваме си и съвместен албум с Brodinski догодина.
2. Settle – Disclosure. Изключително силен дебют за престъпно младите братя Lawrence. Минат, не минат две-три години и се появява група, която намира брилянтен, изчистен електронен звук. Disclosure успяват да направят от на пръв поглед много елементарен ритъм, облечен в съвсем малко електроника, музика, която като чуеш веднъж, максимум два пъти, вече си запомнил. Забелязахме, че това е група, която можеш да пуснеш на всяко парти. Малко след като излезе албумът им, хората знаеха песните и се радваха не само на White noise и F For You, но и на Confess to Me (с Jessie Ware) и When the Fire Starts to Burn, като последните две дори не са реализирани сингли. Тъй като Disclosure явно избягват да ползват собствените си гласове, за нас е важно да отбележим, че подборът на гост вокали също е много добър – в идеален синхрон с уникалния саунд (Help Me Lose My Mind с любимия ни вокал от London Grammar). Settle звучи съвършено, както в клуб (идеална почва за ремискиране), така и в неделен следобед на слушалки.
3. АМ – Arctic Monkeys. Споделяме всеобщото вманиачване по Do I Wanna Know?, R U Mine? и Why ‘d You Only Call Me When You’re High?. За този албум май не остана какво да се каже вече – заслужено хвален през изминалата година. Безспорно много добър, много музикален. И тъй като няма смисъл да се повтаря всичко изписано за него, ще ви кажем какво направи впечатление на нас – когато се изразява истински една лична драма (обикновено любовна), просто винаги се получава. От текстовете, а дори от заглавията на повечето песни в албума си личи, че става дума за автентични откровения (One for the Road, I Wanna Be Yours). Както при Robbie Williams (когато още правеше добра музика), че дори и Adele, музикалният свят печели много, когато добър изпълнител е с „разбито сърце“.
4. The Golden Age – Woodkid. Golden Age създава атмосферата на филмова музика и е завладяващ като симфоничен концерт. Звукът е пищен, тесктовете напомнят фентъзи роман (приказно-героичната Conquest of Spaces). Албум със страшно силни сингли (Run Boy Run, I Love You, Iron). Това е музика, която не трябва да се слуша разделена от визията си – затова препоръчваме видео клиповете (които са по-скоро късометражни филми).
5. Electric – Pet Shop Boys. Oще когато чухме пилотния сингъл Axis, предвкусихме, че Еlectric ще ни допадне много. Въпреки че в тази класация не е на първо място, това може би е „най-нашият“ албум от всички изброени. Хубавото е, че Pet Shop Boys не са се „надули“, бидейки едни от основоположниците на синтпоп музиката, и достатъчно отворено са се повлияли от завръщането на тази електроника и групи като Kavinsky, Futurecop и Punks Jump Up – изпълнители, които сами по себе си представляват завръщане на осемдесетарската електроника. С две думи – безумно добра симбиоза на синтпоп от 80-те със съвременен такъв (Flourescent, Inside a Dream, Bolshy, Thursday – с хип-хоп звучене и участието на Example).
6. Reflektor – Arcade Fire. Reflektor звучи много по-сериозен и компактен от предишните им албуми, с повече увереност ползват нови звуци и по-разнообразни вокали. Песните са дълги, но въпреки това не ти омръзват. От тези албуми, които можеш да си пуснеш и да изслушаш от първа до последна песен. Afterlife, съвсем на място избрана за сингъл, ни стана страшно любима още в самото начало.
7. If You Wait – London Grammar. Първото, което изниква в съзнанието, докато слушаш албума, е: просто, но гениално. Вокалистката има плътен, опияняващ глас, който предизвиква желание да се запознаеш с нея, щом я чуеш. Mузиката звучи камерно, текстовете са красиви, интимни и много истински (Wasting my Young Years, Strong) – колкото и да е клише, това е изключително важно за един по-меланхоличен албум. На всичко отгоре в албума присъства един от най-добрите кавъри, правени някога – Nightcall (оригинал на Kavinsky от саундтрака към Drive).
8. Shaking The Habitual – The Knife. The Knife са си уникални и гениални. Характерно за тях, и този албум е с много авангардно звучене. За разлика от предишните си албуми, в този звучат сякаш по-гневно (а синглите Full of Fire и любимата ни А Tooth for an Eye са си направо назидателни). Парчетата в Shake the Habitual са скандални и хипнотизиращи – експериментирано е с много звуци, съчетани с призрачния глас на Karijn Andersen, а на места какафонията е стряскаща (A Cherry on Top, Fracking Fluid Injection).
9. Free You Mind – Cut Copy. Каквото и да направят, Cut Copy винаги са глътка свеж въздух – чиста синт-електроника, мелодични вокали, безгрижни текстове. Към всичко това са добавили и нотка хипарско влияние. Според членовете на групата албумът е повлиян от социалния феномен Summer of Love през 1967 г. Free Your Mind е дори по-лесно смилаем от предишните три. Съдържа парчета, възхваляващи хедонизма и свободата – музика, която винаги те кара да се чувстваш добре, независимо дали я слушаш в клуб, вкъщи или със слушалки по улицата (Free Your Mind, Let Me Show You Love, Take Me Higher и We Are Explorers).
10. Pure Heroine – Lorde. Учудващо за нас, тя е само на 16, сама си пише текстовете – доста от тях са подигравателни и пиперливи. Албумът й е минималистичен, съчетава стилове като дарк уейв, инди електроника и синтпоп. Впечатляващ и запомнящ се саунд, който хем звучи уникално, хем ти напомня на някой друг; много интересни вокали, съчетани със социални теми и критика на мейнстрийм културата (Royals). Без да е досадна, се изживява като „говорител“ на едно поколение (White Teeth Teens или както пее в А World Alone: “I feel grown up with you in your car…”). За нас най-любима е Tennis Court.
11. Modern Vampires Of The City – Vampire Weekend. По звучене албумът сякаш умишлено се дистанцира от ударнотo пънк звучене на предишните два – така заложено в стила на Vampire Weekend и което ги прави толкова разпознаваеми. “Wisdom’s a gift, but you’d trade it for youth” се пее в третата песен Step (припевът и част от вокалите, на която са взети от парчето Step to my Girl на хип-хоп бандата от Оукленд Souls of Mischief). И наистина това е по-зрял албум, изпълнен с носталгия и меланхолия (впечатли ни и корицата на албума – снимка на дистопичен Ню Йорк, потънал в мъгла). Песните са по-спонтанни и въпреки леката на пръв поглед музика, в Modern Vampires of the city се пее за доста сериозни теми (Ya Hey,Unbelievers и Diane Young).
12. The Next Day – David Bowie. Голямо и достойно завръщане за гиганта Bowie. 24-тият му албум е триумфален, провокиращ и пак ни убеди, че за хора като него не съществуват нито възраст, нито умора, нито изчерпване на идеи. The Next Day e интересен, разнообразен, не се опитва да създава нов имидж на Bowie – по-скоро „абсорбира“ миналото му и го движи напред, като само го осъвременява. Кара те да се чувстваш сякаш добър съвременен продуцент е продуцирал някой от албумите му от 70-те (I’ll take you there и Dancing out in Space). От албума най ни допада Love is Lost (препоръчваме да се чуе и ремиска на Hello Steve Reich), както и Where Are We Now и The Stars Are Out Tonight (+ гениалният клип с участието на Tilda Swinton).
13. Right Thoughts, Right Words, Right Actions – Franz Ferdinand. FF звучат почти по един и същи начин. Сякаш „още от същото + премерена доза риск“ е перфектната им схема за успех. За нас точно те, обаче, могат да си позволят да повтарят без особено изменение характерното си китарно звучене – комбинация от old school rock’n’roll и new wave/new romantic. Любими от албума са ни Stand on the Horizon, както и заглавна песен Right Action. Right Thoughts, Right Words, Right Actions не е достатъчно подходящ за парти, както предишният, но в него има нещо приятно уютно и старомодно (The Universe Expanded, Goodbye Lovers & Friends).
14. Matangi – M.I.A. Ни е харесвала винаги, защото се появи като културен феномен и директно преведе кича и пищността на Боливуд на разбираем за нас език. Маtangi, според самата нея, е първият й духовно обвързан албум, повлиян от индуизма и други източно-религиозни течения. Изключително противоречив и еклектичен, което го прави така интересен за слушане. Шумна екзотика и религиозни метафори (парти антемът YALA е нещо като баунс „ода“ за прераждането, осмиваща директно хипстърския призив YOLO). Warriors, Bring the Noise и естествено Bad Girls са парчетата, заради които си струваше да чакаме този албум толкова дълго.
15. Ice On The Dune – Empire Of The Sun. Група, при която трудно можеш да отделиш визия от музика. Ободряващ, светъл и пулсиращ синтпоп + премерена театралност… В Ice on the Dune почти са успели да се изплъзнат от „проклятието“ на втория албум – най-вече поради огромния успех на хитовете от дебютния Walking on a Dream. Тук определено най-запомнящ се е пилотният сингъл Аlive, на който няма как да не танцуваш в еуфория, особено в подходяща обстановка. Албумът в никакъв случай не е шедьовър или стъпка нагоре, но когато първият ти албум е бил толкова зашеметяващ, можеш да си позволиш следващият да звучи като негово продължение.
DENA
Деница Тодорова (DENA) живее в Берлин и работи върху предстоящия си албум Flash.
1. Nothing Was The Same – Drake. Слушам го на repeat през цялото време, когато съм навън. Супер е в комбинация със студените берлински улици. Любимият ми албум за 2013.
2. Yeezus – Kanye West. Подейства ми като филм, който си пускаш няколко пъти един след друг, за да се опиташ да видиш и чуеш всичко отново и отново от различни перспективи. Изкуство.
3. Beyoncé – Beyoncé. Албумът е малко хаотичен като цяло и всяко парче е с много различен саунд и vibe, което е малко объркващо, ако го слушаш от начало до край. Но все пак това е Queen B и според мен в албума има най-малко пет супер хита, така че тотален repeat и за нея.
Иначе тази година ми харесаха и албумите на King Krule, Machine Drum, Blood Orange, Chance The Rapper, Sky Ferreira, Daft Punk , Disclosure, James Blake и EP-то на Sampha.
Йордан Ангелов
Йордан Ангелов (Bumbo Klaat) е интериорен дизайнер, спорадичен режисьор на видео клипове и готин диджей със сериозно влечение към хип-хоп културата. Хвърлете едно око на работата за собствения му проект QUBE studio.
1. Kiss Land – The Weeknd. Най-сексапилният албум на годината. Очаквах го от много дълго време, след като протърках от слушане трите му микстейпа от 2011 – House of Balloons, Thursday и Echoes of Silence.
2. Long. Live. A$AP – A$AP Rocky. Едни от най-hype party парчетата на 2012, събрани в албум от 2013. Само ще спомена Goldie, Wild for The Night и Fuckin’ Problems.
3. Wolf – Tyler, The Creator. Четох някъде, че Tyler е The king of offensive alternative hip-hop! Както и да е, албумът е як. Има парчета за слушалки в метрото и такива за избухване в клуб!
4. Trap Lord – A$AP Ferg. В моята класация има много дебюти като този на Ferg, който също е пълен с много NYC hype парчета като Work и Shabba.
5. My Name Is My Name – Pusha T. Дебютният солов албум на половинката от много любимото ми дуо Clipse! (Brrrrrrrrrrr!) What happened to that boy?
6. Matangi – M.I.A. Много добър албум, а Bring The Noize е най-изтрешялият клип на 2013! PS: Миксът за ревюто на KENZO май бе по-обсъждан от самата колекция!
7. Magna Carta… Holy Grail – Jay Z. Няма как да го няма в класацията и май няма нужда да обяснявам защо. I don’t pop molly, I rock Tom Ford. International bring back the Concorde. Numbers don’t lie, check the scoreboard.
8. Nothing Was the Same – Drake. Номер осем, въпреки ебавките с обложката, а може би донякъде и заради самите тях. Сингълът Worst Behavior е моят фаворит в този албум.
9. Yeezus – Kanye West. Май и този албум няма как да не присъства след всичко, което Kanye сервира през тази година, даже за финал изчука Kim Kardashian на мотор в движение! PS: Ако Yeezus Tour мине някъде наблизо, бих отишъл с удоволствие.
10. Broke with Expensive Taste – Azealia Banks. Дебют, който трябва да излезе през януари. Чакам го с нетърпение, заради вече известни парчета като 212, ATM Jam с Pharrell и Yung Rapunxel.
50-те най-добри албума на 2013 според редакторите на Boyscout са тук.
