
© Златимир Араклиев
Първото нещо, което чуваш преди срещата си с Нева Балникова, е оглушителният лай на бесния женски фокстериер Скъл, който кънти в полупразните стаи и ателие на огромен апартамент с няколко тераси и утопична съзерцателна гледка към Борисовата градина, Витоша и столичното Цариградско шосе. Спартанската атмосфера около 29-годишния дизайнер на индустриални бижута само подчертава нейния срамежлив момичешки чар, ретро/футуристичен/романтичен дрескод, буден синьо-зелен усмихнат поглед и ненатрапчив характер, които от своя страна увличат непредубедения писач в разговор за семплата естетика, работата с различни материали, началото с Joy Division и преследването на класически цветове, линии и точни граници в модата.
В предишния ни разговор спомена, че следваш формите, които ти допадат и мечтите, в които хората са припознават. Би ли пояснила с примери? Ами… формите са природа, архитектурни паметници, хай-тек машини, двигатели, космос. Изровеният от земята камък е формиран от сблъсъци и различни геоложки процеси. Бижуто блести и дава статус на нещо имагинерно.
Учила си анимация… (прекъсва) от която извлякох само полза за въображението. Изследваш движението и гледните точки, припознаваш различни типажи и поведение дори в предмети. Анимацията ме научи да се забавлявам и да съчинявам, но в крайна сметка отстъпи пред друг занаят.
Работиш с кожа, пластмаса, метал и нетрадиционни материали. Какво те вълнува повече – материалът, формата или обработката? Излязлото изпод ръцете ми да отговоря на вътрешната ми представа за качество и изрядност. Съставката, под която го поднасям, е игра.
Границата между хобито и професионализма в бижутерията? Примерът важи за цялата артистична сфера. Накратко, всичко е една добре изиграна фикция. Когато тази фикция издиша отнякъде, дори и в най-малкия детайл, цялото внушение се сгромолясва до бутафория. Хобито е хубаво нещо, защото насърчава експеримента и мозъкът се отърсва от преднамереност, но в същото време прави опити да навакса като се закачи за познати форми. Така само се унифицира и спуска по облата повърхност.
Какви са хората, които носят Нева Балникова? Какви бижута поръчват мъжете? Ако професията е определяща за човека, то можем да говорим за много различни типажи. Моят почерк не е общоприето женски. Мъжките бижута трябва да са удобни и практични. При тях целта е да се постигне срастване с тялото, докато жените са по-склони да експериментират с обем и материали. Мъжкото бижу е по-конкретно и в по-кратка форма, която го доближава до представата за амулет като форма и внушение.
Имената, които следиш по света и у нас? Тук е най-интересно да се заровиш в миналото и дълбоките пластове на етнографията и занаятчийското наследство. Имаме страхотен отбор от съвременни бижутери, чиито мини обекти ми действат като на дете пред витрина със сладко – искаш да го изядеш, галиш, носиш и обичаш като нещо живо. Силно ме привлича Азия – хванали са космическия кораб, но в същото време си пазят традициите.

© Златимир Араклиев
Изложбата ти с Ico Ptico се казва DIS_Order. Асоциацията с Joy Division едва ли е случайна. Подсъзнателни натрупвания. Текстът I’ve got the spirit, but lose the feeling бе отправна точка за изложба, в която елиминирахме реалният обект, а Ицо илюстрира в изключителен детайл всяка линия на пилата, шлифовката и пукнатините. Значенията на изящното и приложното изкуство бяха поставени на везни. Много хора се оплакаха, че няма какво да пипнат.
Мислиш ли, че музиката ти влияе върху процеса на работа? Няма фон без картина. Музиката работи с въображението и нахлува, без да пита.
Основната идея зад твоя подкаст? Фокусът е върху заглавията и екзистенциалните въпроси за живота: кое да, кое не, така добре ли е и т.н.
Селекцията се движи от техно, хип-хоп и филмова музика до 80-тарски поп и рок. Не смятам, че съм особен познавач. Слушам предимно сетове, докато работя и така селектирам саунда и отделните тракове и изпълнители, които ми харесват. Обичам тежък бийт, психиделичен поп и рок, мрачен минимъл уейв и техно. Ако трябва да опиша конкретен звук: високи и ниски честоти с изчистен бийт без бек вокали и ненужно тананикане, които да ме изнервят. Обичам шума на материята и съответно търся нейната одушевеност и в музиката. Имена: Colin Stetson, Etienne Jaumet, Philip Glass, Nik Bärtsch, Arvo Pärt, Pomegranates, Connan Moccasin, These New Puritans, Rеbolledo, Yoko Ono, Principles of Geometry, Laurie Anderson, Joy Division, Genesis P-Orridge & Astrid Monroe, Talking Heads, Serge Gainsbourg, The Stepkids и Homeboy Sandman. Mykki Blаnco присъства в траклиста заради рапирането на латински и смешката с Carpe Diem, което стана толкова популярно и плъзна по какви ли не кичозни плочици, ръкавелчета и носни кърпички като заместител на всичко, което сме виждали с лика на папата.
Разкажи за най-добрите концерти, на които си била напоследък. 2014 е странна и вълнуваща откъм преживявания година. Всичко започна с един концерт на Connan Mockasin в Берлин, за който само промълвих, че искам да отида, но до последно не проверих нито датата, нито къде и как да си купя билет. В един момент щастливата случайност направо ме екстрадира дотам. Изживяването да си хванеш самолета, да отидеш за час и половина, да послушаш малко психиделичен рок сам със себе си… не е зле! Никога не съм била от онези фенове, които снимат с телефон в залата, но този път го направих за всичките ми петима приятели, които го знаят и не бяха с мен. Целият концерт си бе едно цяло – нямаше просто песен след песен, Connan поддържа много интимна и чиста комуникацията с публиката. След това се запознах неочаквано с Tricky, който се награди с няколко пръстена и предаде мълвата към Martina Topley-Bird, която пък от своя страна изпя най-съкровенното ми детско парче Teardrop на концерта на Мassive Аttack в София, докато огромният ми аметистов пръстен Ugly пробляскваше на ръката й.
Добре са ти се получили нещата откъм концерти, признавам. Върху какво работиш в момента? Доразвивам новите парчета от колекцията Throne of Blood, която е посветена изцяло на Христовия кръст, трънен венец и неговата глава.
Нева Балникова е тук.