Ревю: 6 Feet Beneath the Moon на King Krule

Lu пише за музика в Trains In The Night и се самоопределя като 80-тарско момиче. Писала е и за последния албум на Daft Punk и най-доброто от Roxy Music. Повече за нея има тук.

Докато слушам 6 Feet Beneath The Moon, дебютния албум на King Krule, несъзнателно превъртам лентата назад и си мисля какво правих аз, докато бях на неуравновесената 18-годишна възраст. След известно превъртане започва да ме хваща срам, понеже – образно казано – си бърках в носа и се занимавах с посредствени злободневни дейности на всеки нормален 18-годишен човек. Именно това е една от причините да обърнем специално внимание на King Krule: първият албум на 18-годишния хлапак е способен да ти отвее главата.

Роденият през 1994-а в мъгливата Англия Archy Marshall изглежда като типичен британец от работническите предградия в Лондон със своята рижа коса и осеяна от лунички бледа кожа. Дълбокият и груб баритон, обаче, правят налучкването на крехката му възраст почти невъзможно. King Krule е малък, но вече е познато име в музикалната индустрия заради няколкото сингли и EP-та от последните две години, издадени под псевдонимите Zoo Kid, DJ JD Sports и Edgar The Beatmaker. Настоящият му псевдоним King Krule (игра на думи с King K. Rool, злодей в игровата вселена на Donkey Kong) е превъплъщението, което очевидно обединява разностиловите му експерименти. Парчетата в 6 Feet Beneath The Moon са великолепна амалгама от течения, които понякога изглеждат несъчетаеми – пост пънк, дрийм поп, дъб, афробийт, блус, дуум джаз, даркуейв, трип хоп и Бог знае още какво. Именно това разностилие вероятно е най-силната карта в ръката на Archy, наред с английската му арогантност, сериозен умствен багаж и глас, който крещи Joe Strummer е жив!

Чисто музикално, King Krule ни дава билет за музея на своите герои Penguin Cafe Orchestra, Fela Kuti, Ahmad и The The, които за жалост са крайно непопулярни за масовата публика. Все пак има какво да привлече вниманието на неподготвения инди ентусиаст. На първо слушане най-силно впечатление прави константата в повечето парчета: атмосферични аранжименти от китари и оскъдни синтезатори, които много напомнят на The XX. Последното не е никак случайно, защото King Krule работи заедно с продуцента на двата хикса Rodaidh McDonald и това се усеща доста осезаемо. Ефирните звукови пейзажи са и най-нежното нещо в 6 Feet Beneath The Moon, останалото е олдскул дръм семпли, спорадични викове, ръмжене, сърцераздирателно чувство за обреченост и режещ драматизъм на един млад човек, който се мъчи да се впише в разпадащия се свят. Темите прескачат от любовното разочарование и сложната механика на човешките взаимоотношения до самоосъзнаването и бунта срещу статуквото, изплюти през устата на крив английски хулиган. Противно на последното описание, непреходните текстове на King Krule свидетелстват за доста зряло съзнание в крехък физически носител и апелират към слушателя, независимо дали е на 15 или 50.

6 Feet Beneath The Moon е като имагинерен епизод на Зоната на здрача с участието на Samuel L. Jackson – доста психо, леко носталгичен, умерено депресиращ, хващащ те за гърлото и удрящ те в корема, каращ те да се замислиш, но същевременно с това и позитивен по някакъв извратен начин, с черна душа и ритъм. Майсторството в забележителните шест фута се усеща все повече с всяко следващо слушане, както подобава на всеки шедьовър. Имайки предвид колко добре се е справил на 18, не ми се мисли какво ще направи на 28, ако запази посоката и своя заряд. I’m not going to crack like you cracked, се пее в Lizard State. Разчитаме на това, г-н Marshall.

6 Feet Beneath The Moon (XL) излиза на 24 август.