Sade @ Армеец Арена

Има много рационални причини за успеха на Sade. Определено едната е енигматичната Helen Folasade Adu, по-известна като Sade, глас и лице на групата. Adu е от малкото поп звезди, които странят от медиите и за които рядко се чува извън контекста на музиката, която правят. На концерта на Sade в София в събота тя излиза без трикове. Премерена е на сцената, но приковава вниманието. Облечена е в черно, а косата й, както я помним, е стегнато прибрана назад в дълга плитка, откривайки характерното й лице – плод на връзката между нигериец и англичанка.

Излъчва смирено благородство, носи 52-те си години с увереност и привидна лекота. Гласът й респектира, когато говори. Когато пее пък, е ранима и чувствена, има още много сила в дълбокия си кадифен глас. Вярна на себе си, не говори много извън формалностите – извинява се, че е отнело толкова време да стигнат до България, а в края на концерта особено лично и сърдечно представя всеки от другите музиканти. Единственото лирично отклонение, което си позволява, е да посвети In Another Place на всеки, който се чувства обезверен, с думите Life has a way of turning things around so hold on to your dreams.”

Премереността във всяко едно отношение всъщност е важен фактор за продължаващия интерес към групата. Имат едва шест студийна албума (три са от осемдесетте, след което издават по един на има-няма десет години), не са били на турне от 2001. Сега на сцената им помагат само един голям екран, няколко ката плат и много светлини. За фон служат прожекции на британската режисьорка Sophie Muller (Eurythmics, PJ Harvey, No Doubt), с която често си партнират от 80-те. Редуват се кадри на Adu, различни пейзажи и реещи се цветове. Хореографията е небрежна, костюмите са подчинени на отделните части на концерта и подчертават формите на Adu. Нищо не надвива музиката.

Като тематика песните на Sade неизменно са любовни или посветени на вечни социални конфликти като бедност и расизъм. Еднакво универсални са и инструменталите. Музиката им, която съществува в някакъв собствен свят между джаз, поп и соул музиката, е толкова съвършено мелодична, че е лесно да я обвиниш в посредственост. Близо 30 години след първия им албум обаче, тя продължава да е непогрешимо разпознаваема и специфична, защото в нито един момент не я подчиняват на модерния звук на деня и не подражават.

Изпълняват най-много песни от последния си албум Soldier of Love. Лиспват ни няколко сингъла (най-вече Never As Good As The First Time), но пък за компенсация има малка изненада под формата на по-малко известната All About Our Love. На живо тропическите нотки в песните са по-осезаеми и придават допълнителна свежест на музиката. Макар на места озвучаването да изневерява на групата, завлачвайки тонове и отнемайки от мелодията, повечето песни оживяват на сцената – Paradise никога не е звучала по-добре, а епичната No Ordinary Love придобива ново измерение изпод твърдите китари и барабаните, подгряващи припева й.

Кулминацията на спретнатия и зареждащ двучасов концерт, събрал в залата най-различни хора от всякакви възрасти, обаче е Pearls, която Adu изнася сама, боса на сцената пред прожекция на парещо слънце. Изпълнението е съвършено изчистено, но спира дъх с красотата си и служи като отличен пример за най-ценното оръжие на Adu – умението да превърне иначе наивен текст в емоция, която резонира с въздействаща сила. Това е магията на Sade.

 

Сетлист:

Soldier Of Love
Your Love Is King
Skin
Kiss Of Life
Love Is Found
In Another Place

Smooth Operator
Jezebel
Bring Me Home
Is It A Crime
Love Is Stronger Than Pride
All About Our Love
Paradise/Nothing Can Come Between Us

Morning Bird
King Of Sorrow
The Sweetest Taboo
The Moon And The Sky
Pearls
No Ordinary Love
By Your Side

Cherish The Day


Sade
бяха в Арена Армеец София на 29 октомври.