NIck Warren & Hernan Cattaneo
Съществуват поне дузина причина да харесваме Hernan Cattaneo и Nick Warren поотделно и заедно зад пулта – и двамата отказват да участват сериозно в масовата култура на електронната музика от последните десетина години, свирят заедно, но не капитализират с официални общи снимки, съвместни турнета и клубни вечери и най-важното, продължават да разчитат на изключително качествена и независима продукция и добре построени мелодични сетове, които остават в историята. Warren и Cattaneo са братя по оръжие от различни майки и различни бащи (англичанин среща аржентинец, кризата за Фолклендските острови, такива неща), които имат сериозна вина за развитието на независимата прогресив музика по света и у нас. Предвид биографията им, в това няма нищо случайно. Hernan остава верен на музикалния си вкус и футболни пристрастия повече от 30 години, подкрепя интересни артисти с лейбъла си Sudbeat и продължава да очарова с невероятните си познания за модерна и класическа електроника и способността да свири като Марадона. Nick пък поддържа качествената продукция на Hope Recordings, участва в супер успешното дуо Way Out West и продължава да базира звука си около най-добрите продуценти в последните години. Подобно приятелството и съвместни сетове не се срещат често. Срещаме се с Cattaneo и Warren за кратък разговор малко преди гига им в България.
Как се срещнахте? Какъв е първия ви спомен един от друг? Hernan Cattaneo: Nick дойде да свири в Pacha Buenos Aires. Аз откривах вечерта, още тогава бях огромен фен на неговата работа като продуцент и започнахме да се разбираме много добре още в началото на нашето познанство. Nick Warren: Бях чувал велики неща за Hernan като диджей още когато започваше сериозно в Аржентина – запознахме се докато бях резидент в ливърпулския клуб Cream.
Кога свирихте заедно за пръв път? HC: Мисля, че беше в Аржентина за десетата годишнина на Creamfields. Закривахме The Cream Arena – хората все още говорят за това парти. NW: Свирихме заедно за пръв път един до друг в Буенос Айрес на Creamfileds и се сработихме изключително добре.
Най-запомнящият се общ гиг? HC: Може би именно този, който вече споменах, но след него продължихме с още доста велики сетове по целия свят. NW: Имали сме страхотни гигове, например когато свирихме класики в аржентинския Creamfileds например или в Сан Франциско преди няколко месеца. Обаче мисля, че най-добрият ни съвместен гиг досега бе на Amsterdam Dance Event през 2012. Клубът беше претъпкан и Hernan свири брилянтно.
Как пускате заедно? Говорите ли за гига предварително или действате инстинктивно без план? HC: Никога не говорим за това, може би само кой от двамата ще започне и също така дали ще пускаме по две или по три песни на серия. Познаваме се много добре като музикален вкус, затова не е необходимо да планираме, а и така няма да бъде много забавно. NW: По правило пускаме по три песни и се справяме доста инстинктивно със сетовете. Уважавам го изключително много като човек и като диджей, следваме се взаимно и ако щете вярвайте, но много рядко можеш да срещнеш човек, с когото да ти се получава подобен b2b.
Чия Masters Series компилация е по-добра? HC: Тази на Nick. NW: Hernan, хаха.
И двамата сте свирили на Cacao Beach преди. Как се променихте като хора и артисти от последния път в България? HC: Последното ми парти на Cacao беше много отдавна, но свиря редовно в софийския Yalta Club. Същият съм си. NW: Май беше преди две години (една – бел.ред.). Напоследък има толкова много велика музика, пускаме всичко от дийп хаус до техно с много сериозна доза модерна ъндърграунд прогресив музика.
Коя е последната песен, която те разрева? HC: Класическото фънки диско интро на Billie Jean в този сет на Dimitri From Paris (1:11:52 – бел.ред.) ще ме накара да се разплача на дансинга ако го чуя някъде. NW: All That Matters на Kölsch (2012) е много специална.
Какво трябва да направи един артист, за да си остане значим без да разчита прекалено на медии, невероятна визия и комерсиална електроника? HC: Да пуска добра музика със собствен характер. NW: Да остане верен на музикалния си вкус и да отглежда сериозна маса от последователи.
Guy Gerber е другото име в програмата този петък. HC: И с него се познаваме от много дълго време, той е един от най-добрите продуценти в света и много харесвам музиката, която прави. NW: Guy е фантастичен артист, на когото се възхищавам много силно. Супер е, че ще свирим на една сцена и в една вечер.
Какво слушате най-много напоследък? HC: Guy J и Henry Saiz. NW: Guy J, Loco Dice, Betoko и много други.
Hernan Cattaneo, Nick Warren, Guy Gerber и Liubo Ursiny свирят този петък, 9 април, на поредния Solar Summer Weekend в Cacao Beach. Билетите струват 30 лв. и могат да бъдат поръчани тук.
