Изключително трудно е да гледаш Великият Гетсби без да се сещаш за класата на романа на F. Scott Fitzgerald и без да го сравняваш с предишните екранизации (най-вече тази с Robert Redford и Mia Farrow от 1974). Австралийският режисьор Baz Luhrmann е наясно с този факт, най-малкото защото вече е посягал на друга свещена литературна класика – Шекспировата Ромео и Жулиета, за да я превърне в забързан MTV клип с величествен саундтрак, пищна сценография и сериозна свободна трактовка на основни части от историята на Монтеки и Капулети. Именно тази екранизация подготви Leonardo DiCaprio за ролята си в онзи филм с корабокрушението и световната слава, а партньорката му Clare Danes нямаше този късмет и не успя да се класира по-горе от Homeland.
Лошо няма. Напълно очаквано Великият Гетсби бе посрещнат с двете крайности от критиката в Щатите (от „ако не най-тъпият филм на годината, то поне най-голямото разочарование“ според Rolling Stones до „чудесно забавление“ според The New York Times) и няма как да бъде друго яче предвид смелата интерпретация на едноименната Fitzgerald-ова история (вероятно най-великата американска новела) от 1925 година за изпълнената със секс, лъжи и изумително консуматорство и показност ера на джаза в Ню Йорк и елитното му предградие Лонг Айлънд. Leonardo DiCaprio е Jay Gatsby, най-добрият му приятел в истинския живот Tobey Macquire е разказвачът Nick Carraway, Carrey Mulligan е неговата братовчедка, Daisy Buchanan – възлюбената на Gatsby и настояща съпруга на аристократичния расист и милионер Tom Buchanan.
DiCaprio и Luhrmann работят заедно за втори път 17 години след Ромео и Жулиета. Американският актьор продължава с преиграния акцент, но изиграва добре ролята, от която бяга през всичките тези години след Титаник – тази на красивото момче/мъж, което трудно може да бъде възприето като сериозен актьор. DiCaprio би трябвало да изнесе подобен филм на раменете си, ако не се задушаваше на моменти от атмосферата и сценографията на Luhrmann, който представя собствената си визия за Ню Йорк (дигитално пресъздаден в Австралия) и епохата на джаза в 3D формат (един господ знае защо е решил да вкарва артистични надписи върху екрана и да снима на 3D, но нали трябва да се печели повече от продажба на скъпи билети в Щатите). Ако използваме расисткото отношение на антигероя Tom Buchanan, австралиец прави екранизация на велика американска класика и я озвучава със съвременен черен хип-хоп и компромисен поп, но за последното по-късно. Но нали уж сме възпитани, затова е по-добре да се съсредоточим върху сюжетната линия и актьорите.
Както се вижда, DiCaprio не е устоял на изкушението да последва Robert Redford в ролята на Jay Gatsby – мистериозен милионер и мошеник, който се появява изненадващо на екран чак след първите 25 минути на филма по време на едно от прословутите си партита с пера, конфети, чарлстон и безкрайно шампанско, на които се изсипва цял Ню Йорк. Именно първият час от филма е и най-труден за преглъщане, защото освен да разплита по възможно най-бавния (но визуално привлекателен) начин истинската история на милионера Gatsby, Luhrmann се задоволява да озвучава историята с леко досаден саундтрак (без да броим Bryan Ferry) от познати хип-хоп парчета от последните две години (продуцент е адаша Jay-Z, кой друг) и неколкократно използваната тъпа балада на Lana Del Rey, вместо да си озвучава като пич с инструменталите на Craig Armstrong. Останалите персонажи във филма са добре познати. Tom Buchanan (Joel Edgerton) е кръшкач, расист и тесногръд негодник, гангстерът Meyer Wolfsheim (Amitabh Bachchan) е антисемитска карикатура, George и Myrtle Wilson (Jason Clarke и Isla Fisher) продължават да си живеят бедно, обслужват в пряк и преносен смисъл нуждите на Buchanan и служат за отличен контраст между двете основни социални прослойки в света на Luhrmann. Gatsby e богаташ със скромен произход и криминално минало, които само засилват мистификацията около личността му и го правят изключително уязвим с една бърза проверка в тогавашния Google. Tom Buchanan го определя като Г-н Никой от Никъде, докато Nick го възприема за бляскав и енигматичен персонаж, който го наблюдава ежедневно от висотата на огромното си имение.
Tobey McGuire (Nick Carraway), Leonardo DiCaprio (Jay Gatsby), Carey Mulligan (Daisy Buchanan) и Joel Edgerton (Tom Buchanan)
Luhrmann се придържа сравнително близо до детайлите на оригиналната история и даже използва диалози и описания направо от страниците на самата книга, което се отразява добре и върху драматургията на любовната история между Daisy и Gatsby. Най-сериозното доказателство за достоверността й е повратната сцена във апартамента на хотел Plaza, в която малоумният саундтрак и грандоманията на Luhrmann отстъпват на мелодрамата в разговора между основните персонажи и витаещият във въздуха въпрос кого ще избере невярната госпожа Buchanan. Въобще много неверни жени, леки проститутки и почти никакви музи. Daisy може да се впише добре в последната категория, заради което е и мотор за стремглавото забогатяване и мотивация на Gatsby. Цялото му съществуване – показното имение, екстравагантните партита, пълната библиотека с книги, които никога не е чел, стотиците копринени ризи, които никога не е носил, жълтата състезателна кола – е натрупване, към което не изпитва нищо, но чрез което възнамерява да си върне любовта на златното момиче Daisy.
Дали госпожа Бюканън дава зелена светлина на Gatsby и кой умира се разбира в края на филма. Там е и основната поука: So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past. Американската мечта и пороците на 20-те години винаги са били благодатна тема за разсъждения. Самият Fitzgerald е усещал, че възходът няма да продължи вечно и явно е ненавиждал арогантните богаташи на своето време. Luhrmann режисира класиката като пищна мелодрама, която вероятно ще се хареса на публиката. Феновете на Luhrmann обаче вече имат нужда от много повече. Но както казват колегите от Variety, да обвиниш австралиеца, че е прекалил е все едно да се сърдиш на леопарда, че има петна. Независимо дали ни харесва или не, това си е безспорно неговият личен Гетсби.
Великият Гетсби е по кината от петък.
