Boyscout подкаст – Златимир Араклиев

© Траяна Колева

Говорим си с фотографа Златимир Араклиев за подкаст от няколко месеца без да подозираме, че ще се справи със селекцията и смесването на песните за по-малко от пет часа. Не че не сме го наблюдавали как снима експедитивно и добре подготвен или говори задълбочено за визуално изкуство. Араклиев обича да слуша нови неща, не забравя корените си и актуализира ежедневно своята фонотека. Писали сме за него в U-lica заради гардероба му от добрата страна на скейт модата и уличните марки, носенето на български дизайнери и експериментите с кожени панталони и ярки принтове. Днес му обръщаме внимание заради напредничавата музика, която слуша и увлекателните истории за живота му досега – от баскетбола, скейтборда и хип-хоп културата до съвременната инди електроника и упояващия мрачен рап.

Какво слушаше у дома като малък? Родителите ми не са изявени меломани, затова слушах всичко, до можех да се докопам и то само в моята стая. Добре, че не разбираха английски.

Златимир със своя брат, 1993 © Личен Архив

Кой те научи да слушаш музика? Моят брат. Започнахме с касетки през 93-а, четири години по-късно се бяхме осъзнали повече и наблягахме на Wu-Tang Clan и техния епичен албум Forever Double LP – слушал съм го хиляди пъти и със сигурност ми е дал силен тласък за години напред. Снабдявахме се с музика на презаписани касетки с преснимани обложки от хасковския магазин Baby Records, които вървяха на две цени – една за оригинална касетка и друга по-ниска за презапис. В пети клас ми подариха When Disaster Strikes на Busta Rhymes с епичната обложка, която напомня за Iron Maiden. Този албум се е запечатал много силно в съзнанието ми. Приятелите ни слушаха метъл под влияние на по-големите си братя, но ние се насочихме към хип-хоп, започнахме да тренираме сериозно баскетбол и карахме скейтборд от сутрин до вечер. Историята ни със скейтовете започна още през 1992. Трите култури си вървят ръка за ръка, повечето скейт филми на VHS касети по това време (Gleaming the Cube с Christian Slater, Lords of DogtownThe Search for Animal Chin) бяха с траш саундтрак – навлизахме все по-дълбоко в сериозната музика и се учихме да копираме по-успешно оли и кик-флип триковете. Строяхме си мини-рампи и крадяхме релси, за да правим слайдове. Брат ми стана много добър.

Ляво: 1994, братът на Златимир на рампата в Зоната, която си стои и до днес. Дясно: Златимир Араклиев © Личен Архив

Тинейджърският филм Thrashin’  (Tony Hawk и Tony Alva в история за две воюващи банди) ни подтикна да си правим custom скейтборди, гледали сме го стотици пъти. В България нямаше такива дъски, разполагахме само с Леско и още някакви измислени боклуци. Взимахме колелцата от едни неизвестни пластмасови бордове, носехме ги на стругар да ги скъси и ги фиксирахме под дъските на Леско. Филмът ми е важен и заради още нещо. В една от сцените пичът и мацката влизат в клуб и ги посреща глас на водещ с безумно дублиран глас: И сегааа, Червените Люти ЧушкиBlackeyed Blond на Red Hot Chili Peppers ме впечатли с мега изтрещялата си визия и маймунските крясъци накрая, но започнах да се интересувам от групата доста по-късно. Събирахме хип-хоп от всички градове, в които пътувахме. След това потънахме в dial-up интернета, Orbitel картите и тегленето на mp3 файлове с 2-3 Kb/s. Помните, че скоростта над 5 Кb/s предизвикваше невиждана всенародна радост и кълбета на корем.

В музикалното ми развитие през последните пет години са намесени доста приятели и най-вече моята приятелка, за което й благодаря – от нея съм научил за изключително много сайтове и артисти. Пращаме си доста музика ежедневно и коментираме новите сингли и албуми. Напоследък отделям повече от необходимото време в ровене за нова музика, но това насочва енергията и денят ми. Хиляди пъти се е случвало някоя песен да ме държи горе в продължение на няколко поредни дни или седмици.

Кога започна да се интересуваш наистина сериозно? Ровя се за нови и различни изпълнители от 1995. Започнах в ерата на касетките, след това дойдоха дискмените, достъпа до интернет, FTP-тата с музика и неизчерпаемите Rap.dir.bg, Torrentazos.com и SoulSeek. Заради бавния интернет се събирахме с приятели и разменяхме музика от хард дискове със старателно подредени по азбучен ред албуми. Тогава информацията беше ценна и не се даваше на всеки. Сега можеш да имаш всеки трак за секунди.

Номер 8 в баскетболния отбор © Личен Архив

Какво слушаш докато снимаш с екип? Зависи от хората, с които работя – най-често ненатрапчив, но енергичен сет. Комуникацията по време на снимки е много интензивна, за всички е добре да се разбираме максимално бързо и ясно.

Коя музика предразполага най-добре моделите? Ужасно относително е. Винаги се съобразявам с модела и екипа. Ако трябва да пресъздадем определено състояние и дух като в сесията за Iggy Pop с Траяна (приятелката на Златимир – бел.ред.), няма как да не изгърмим колоните с I wanna be your dog и Lust for Life. Сесията с Jennifer Roberts протече по същия начин като един див танц с музиката на Azealia Banks.

Държеше да запишеш микс с доста скитове? Мислил ли си да пускаш? Първо, искрено се забавлявах. Второ, исках най-после да намеря извинение за изгубеното време и да направя първия си микс, който да послужи на някой, а и накрая да имам нов структуриран микс за колата. Типичните скитовете са вдъхновени от любовта ми към хип-хопа. И трето, стигат ни толкова диджеи на квадратен метър.

Очаквахме олдскуул хип-хоп парчета, но ни изненада повече от добре с нещо различно. Явно не ме следите достатъчно изкъсо, хаха. Любимите хип-хоп парчета сме ги слушали милиони пъти. Обичам да експериментирам, без значение дали говорим за фотография или видео. Музиката не прави изключение. Както вече споменах, допреди пет години слушах 99% хип-хоп. След това попаднах на вселена от безброй стилове и жанрове. По време на това приключение открих неща, за които изобщо не подозирах или бях доста скептично настроен. Именно те преобърнаха съзнанието и мирогледа ми.

Как би описал своя Boyscout подкаст? Основната идея бе да се забавлявам, освен това го приех като лично предизвикателство да направя микс за няколко часа, който става за слушане. Определям го като подсъзнателно пътуване назад и напред във времето или казано с две думи – сладко безвремие. Доста сексуален, искрен и дълбок микс. Няма конкретен стил, по-скоро е експеримент.

Препоръчай нещо за домашно. Nicolas Jaar, Flying Lotus, Shabazz Palaces, Gaslamp Killer, L1ef, XXYYXX, Buraka Som Sistema, Easter, Tricky, Burial, Jamie XX, Domo Genesis, Danny Brown, Baloji, Mykki Blanco, Zion I, Chip Tha Ripper (King Chip), Jneiro Jarel, Japanese Cartoon, Calms Casino, Star Slinger, J Dilla, Nemo Achida и още хиляди милиони.

Портфолиото на Златимир Араклиев – BehanceFacebook и Tumblr.