Ревю: Fly Zone на Le1f

© Nick Widmer

Очевидно Ню Йорк е най-интересното място за хип-хоп през последната година – Zebra Katz, Angel Haze, House Of Ladosha, Mykki Blanco… все хубави и провокативни хора с готини тракове ако оставим настрана за малко ASAP Rocky, Azealia Banks и останалите участници в Billboard. Нюйоркчанинът Le1f издава новия си микстейп Fly Zone без предупреждение почти година след мрачния си дебют Dark York. Допреди това високият и доста екстравагантен чернокож агент се подвизава предимно като продуцент на други артисти само защото не е достатъчно уверен в рапирането си. За седемте години от 2005 досега се е превърнал в изключително разпознаваем и добър глас с отчайващо бързи речитативи, заради което браво.

На първо слушане лигавият глас на MC-то oт Бруклин е много по-овладян и доминира над повечето инструментали във Fly Zone, няма лошо. Докато дебютът на Le1f бе доста объркващ и експериментален микстейп с прекалено много нюанси и фрагменти за осмисляне, които да осмислим, то Fly Zone е една идея по-директен хип-хоп за напреднали. Eдинственият продуцент с повече от една песен в микстейпа е норвежецът Drippin. Въпреки това албумът звучи изключително хомогенно, а различния подход на продуцентите и гост вокалистите не се натрапва излишно. Единственото по-познато име в кредитите към отделните тракове във Fly Zone е кльощавия експериментален хип-хоп артист Spank Rock, който участва в Star Alliance. Сред другите имена, които се включат в албума, са Haleek Maul, Kitty Pryde и Don Jones, който вероятно помните от предишния микстейп на Le1f.

Един от основните проблеми в текстовете и интервютата му отпреди година – желанието и трудностите в това да бъде възприеман като хип-хоп артист наравно с останалите въпреки откровения си хомосексуализъм, присъства и тук, но с още по-смели и провокативни строфи (Freaky fuckin’with the young in Pocahontas/ Niggas from Mars, basic bitches from Venus/ I’m  from Mercury, but I’m moving to your anus в Pocahontas). Колкото и да се правят в Щатите дори и след публичното признание на Frank Ocean този жанр си остава доста враждебен към гей артистите – за справка, коментарите към смелото видео на Le1f към Wut.

Хубавото на Le1f e, че макар да рапира открито за секс с мъже, пишки и всякакви подобни екстри, музиката и текстовете му не могат да бъдат определени като пропаганда и отчаяна борба за гей права. Пичът просто иска да бъде възприеман като добър рапър и хип-хоп артист с достатъчно количество swag в представянето и засега се справя добре. Стилът на рапиране на Le1f винаги е бил на границата между речитативи и пеене, затова можем да го поздравим Autopilot и Airmax – тракове, заради които Theophilus London би убивал.

Микстейпът Fly Zone на Le1f може да бъде изтеглен безплатно тук.