
Само допреди седмици Frank Ocean бе талантливо момче с песни за Beyonce и голямата комбина Jay-Z и Kanye West, асоцииран член на Odd Future колектива на Tyler, The Creator и автор на един от най-добрите микстейпове напоследък – Nostalgia, Ultra, озвучил не един и два секса по хотели извън града. Именно в него е включено и едно от първите авторски парчета на Frank, което ясно илюстрира таланта му на изключителен музикант и още по-добър текстописец. Swim Good (и видеото с тунингованата лимузина и самураите) си играеше с темите за самоубийство, отчаяние и напразни усилия на любовта с лекотата на човек, който трудно би имал нещо общо със съвременния хип-хоп и по-скоро принадлежи на мрачните нюйоркски ню уейв ривайвалисти, за които ще пишем в следващите седмици.
Именно успехът на Nostalgia, Ultra създаде огромни очакванията към дебютния солов албум с авторски материал на Frank Ocean – Channel Orange. Албумът излезе седмица по-рано от очакваното и само няколко дни след като Оcean публикува искрено писмо за първата си (хомосексуална) любов в живота, нещо немислимо за който и да било модерен арендби или рап изпълнител, особено за колегите ми от Odd Future, които често са обвинявани за хомофобските си текстове. Така или иначе този жанр в музиката никога не се е откроявал с определена толерантност към хомосексуалната ориентация предвид факта, че стереотипите в хип хопа се въртят около мачо културата, кучките, парите, колите и трудният живот на улицата. Именно заради този факт е интересно дали признанието му няма да затрие кариерата му (малко вероятно) или ще го изправи срещу обвинения за възползваме от момента точно преди да издаде дебютен албум за огромна звукозаписна компания и да се превърне в най-коментирания арендби и хип-хоп изпълнител в момента.
Всичко това обаче няма особено значение, защото Frank Ocean е изключителен поет, който не се срамува да пее откровено за живота и чувствата си, които не винаги са насочени само към жени. Channel Orange е много лична и интимна разходка в живота и спомените на Ocean, които надхвърлят настоящето. Нетърпението да чуем албума започна преди няколко седмици след като Ocean сподели за свободно сваляне 9-минутния епос Pyramids – два разделени от хилядолетия епизоди, първият за богатството на последния египетски император, а вторият – за проститутка на име Cleopatra. И двата епизода редуват роботизиран стакато фънк и тежки синтезатори с халюциногенна електроника, замечтана соло китара и много бавно арендби, което само подчертава обречената атмосфера и нощния живот на Cleopatra от предишното изречение. Едва ли сте слушали подобна песен в този жанр, а и в поп музиката въобще наскоро без да е особено концептуална въпреки смелия LSD текст на първия епизод, който става брутално реалистичен в завършващата част.
Ocean разказва непредубедено и много искрено за тъмни моменти и порочни истории като наркоманията в сякаш излязлото от албум на The Roots Crack Rock (Your family stopped inviting you to things, won’t let you hold the infant) и Lost – този път наркоманът Ocean съзерцава циците на гаджето си и се чуди защо още не го е напуснала. Дори и когато музиката е приятно фънк парче с много заряд и настроение, Ocean продължава да разказва за богатите и презадоволени хлапета в The Black Beverly Hills (Sweet Life и Super Rich Kids, което започва като една от последните добри песни на Mary J. Blige преди да започне да подтиска с текстове за празни бутилки вино и богати деца без истински приятели, които търсят истинската любов). Неконсумираната хомосексуална любов на Ocean отпреди няколко години е засегната леко в отварящото парче Thinkin About You и най-вече в полу-акапелното минималистично госпъл парче Bad Religion (вечната борба между похотта и религията с текстове като Taxi driver, Be my shrink for the hour, Leave the meter running), което от своя страна е продължено във Forrest Gump със соул китарата и познатия църковен орган.
В музиката на Ocean могат да се открият много намеци за любов към албумите на Prince и Stevie Wonder, но интерпретирана с много богата и разнообразна отнесена електроника, дълбок дъб като от Дух Куче и запомнящи се мелодии при все че в Channel Orаnge има 17 песни и интерлюдии. Гостите са само от добрите – Earl Sweatshirt, Pharrell Wiliams, John Mayer, Andre 3000. Ta така, на кого му пука за сексуалността на Frank Ocean при положение, че е издал албума на 2012 досега и един от най-силните дебюти въобще?
Channel Orange може да бъде преслушан свободно тук.