В един oт епизодите в Гангстерски отдел главният герой и разказвач сержант John O’Mara (Josh Brolin) описва Лос Анджелис като място, което не може да бъде наречено рай, но все пак има доста ангели. Това определения представя по най-добрия начин основната фабула във филма – борбата на малкото честни и неподкупни ченгета срещу демоничната мегаломания на боса на Мафията Mickey Cohen (Sean Penn с идиотски писклив глас и странно лице) – бивш боксьор и настоящ хладнокръвен психопат и примитивен бос на мафията, който мотивира стремежа си за върховенство над закона и всички сделки в града кратко и ясно с думата още. Особеното при него освен ясните нееднократни прояви на садизъм във филма е факта, че въпреки еврейския си произход е успял да се издигне в йерархията на мафията от източното крайбрежие.
Това със сигурност не е първия случай, в които важи старото правило: за да спечелят лошите, добрите хора просто не трябва да правят нищо. Гангстерски отдел се развива на правилното място за това – следвоенен Лос Анджелис през 1949, когато героите са уморени и не искат да воюват, а местните гангстери се чувстват като у дома си в нощния живот на града и всяка сделка на територията на града и отвъд. Историята във филма е адаптирана по сюжета на книгата Gangster Squad на Paul Lieberman за авантюристична група полицаи аутсайдери с добри костюми, събрани от шефа на полицията с единствената цел да разрушат престъпната бизнес империя и да прогонят от града евреина Mickey Cohen без да използват значките си. Речено-сторено – следват полу-комични обири и малко по-сериозни преследвания с автомобили, престрелки и кървави разчленявания, чиято задача е да вдигнат динамиката на иначе лесно смилаем филм.
Режисьорът Ruben Fleischer (Zombieland) е решил да представи Лос Анджелис в доста ярки и приятни за окото цветове и е спестил тъмните тонове, опушени улици и мрачната атмосфера на величествените Поверително от Ел Ей и Недосегаемите. И докато сценаристите са адаптирали едноименната книга в сюжет със спорен успех и не много голям драматизъм, то Fleischer е отделил най-много време на образите на героите, за които така и не остава много време да се развият докрай – воденият от непримиримото си чувство за дълг лидер John O’Mara (Josh Brolin) позволява на невротичната си съпруга (Mireille Enos от Тhe Killing) да му подбере отряд в добрите традиции на всеки военен филм: старият каубой с безпогрешен спусък (Robert Patrick), чернокожият детектив (Anthony Mackie), задължителния технически гений/разузнавач/шпионин (Giovanni Ribisi) и любимия на кварталните ваксаджийчета сержант красавец Jerry Wooters (Ryan Gosling с писклив глас и същия неподвижен поглед от Drive), който се влюбва в неподходящата фатална красавица (Emma Stone в пореден филм като любовница на Gosling, сигурно делят една каравана по време на снимки) и я използва като най-силния коз срещу непобедимия Cohen.
В реалния живот Mickey Cohen прилича повече на Al Capone, но Sean Penn е достатъчно хитър да не се опитва да надцака играта на Robert De Niro в Недосегаемите и залага предимно на различен образ с минимални белези от историята на Cohen. Генерално актьорската игра се движи на ръба на достоверността, основните герои се забавляват да експериментират с различни гласове. Гангстерски отдел трябваше да излезе преди няколко месеца малко след последния Batman, но бе забавен доста заради престрелката в американското градче Аврора. Можем само да гадаем дали бруталността и прекомерното количество убийства са отпаднали след допълнителния монтаж, но няма как да не забележим основния пропуска на филма – онази неповторима комбинация от порочни връзки между политици, полицаи, мафиоти и кинозвезди, които си играят един с друг на фона на садизъм, блясък, елегантност, секс, извращения и патологични отклонения, така типични за Холивуд и Лос Анджелис от романите на James Ellroy.
Гангстерски отдел е по кината от 1 февруари.
