Sirius (Ангел Мишев) & Methodikal (Андрей Пеев). © Зорница Генова
Ангел Мишев и Андрей Пеев са пичовете, които правят (наистина) по-добрите лайфове с модерни артисти (поредицата ReelFeel с имена като Theophilus London и Todd Terje) и партитата за приятели, на които свирят под името Sirius & Methodikal. Андрей е човекът, който ще запомним и с двете издания на Park Live, на които гостуваха Tricky, Little Dragon, Lamb, Groove Armada, Roots Manuva. Двамата имат отличен ъндърграунд вкус и правят всичко възможно да слушаме наистина добри имена без да пътуваме навън, освен това пускат доста приятно – добър повод да си поговорим малко, да ни отговарят заедно и да ги разделим поотделно за два подкаста с по-бавната музика, която ги вдъхновява през последните години.
Как се събрахте двамата и защо работите заедно? Събрахме се случайно преди няколко години, иначе съвсем сериозно и методично работим по доста проекти вече четири. Работим в този формат, защото сме по-полезни заедно, отколкото поотделно.
Как избирате кого да поканите на ReelFeel? Бягате ли от лични пристрастия или напротив? Избираме според това, което се предлага и смятаме, че би било интересно за местната сцена. Определено правим компромиси често, но не липсват събития, които се припокриват с личния ни музикален вкус. Има много тънка линия между моментните възможности, кой артист кога може и има ли въобще интерес да дойде, на каква вълна е публиката тук, а тя непрекъснато се мени… абе от много неща зависи. Рискуваме всеки път дори и всички да сме 100% сигурни, че ще се получат нещата. Гаранции няма. Не на последно място идва момента с провокацията и експеримента с нашата публика, тя определено има много лица.
Как се развива публиката в България, какво липсва на сцената? Определено се подобри последните 3-4 години. Има много нови диджеи, промоутъри и партита, но все още липсва отношение и уважение. Ако ни питаш относно посоката като цяло и как стоят нещата с гостуващите в България чуждестранни изпълнители, наблюдаваме голям бум на предлагане от всякакви хора и организации сравнение с пет или десет години назад във времето. В момента има някакъв пик и изобилие от концерти и събития. Остава да видим дали това ще продължи или ще последва филтриране на организаторите и въобще на предлагането, което май не винаги отговаря на търсенето. На сцената и липсват много неща като разпознаваемост, история, случки, катаклизми, метаморфози. Вижда се, че има отделни накъсани периоди, течения, групи хора и поколения, които живеят в отделни измерения. Личат си многото пропуснати моменти, които са ни подминали по съвсем други трасета. Най-много ни липсват качеството и събитията, които да образоват и обогатяват публиката и ни карат да се замислим какво се случва по света. В същото време подобни събития ни провокират и амбицират да се доближаваме все повече до останалите, а не само да ги наблюдаваме и да ходим навън, за да го усетим.
Промоутърите или артистите са по-важни за това да има будна публика и интерес? И двете са важни. По-важно е хората да оценяват и уважават труда на другите и да са обективни доколкото е възможно. Медиите, държавните и общинските институции и всички тези фондации за култура и организации, които правят по хиляда проекта – всичките са важни, стига да има ефект и смисъл от това, което се случва в момента.
Къде обичате да пускате най-много? Навсякъде където хората са широко скроени и няма стилови бариери! Там, където хората отиват да се забавляват и да се веселят, освободени от напрежение и предразсъдъци.
Опишете идеалното ReelFeel парти, кой ще свири/пуска? Започва по обяд с много лека и мелодична музика като боса нова, соул и арендби, преминава през реге и стига до фънк и диско. Завършекът е клубен, изброените стилове се трансформират в модерна танцувална музика от артисти като Gal Costa, Azymuth, Roy Ayers, Hugo Mendez, Waajeed, Joe Clausell, Mayer Hawthorne, Bonobo, Channel 1, Robert Glasper Experiment, Jeremy Sole, Peven Everett и Theo Parrish.
Станахте ли по-разпознаваеми след кампанията за Bushmills Brothers и имаше ли ефект върху партитата? Май ни покомерисализираха, но за кратко. Хората знаеха какво и как го правим преди огромните билборди на кампанията. Мислим, че продължават да разбират посоката.
Най-доброто музикално събитие в България за последните пет години и това извън страната? Концерта на Robert Glasper Experiment на Worldwide Festival в Sete това лято. Хедлайнерите на вечерта Little Dragon (участници в първoто издание на Park Live в София през 2009 – бел.ред.) изглеждаха доста скучно и смешно след музикантите на Glasper. За България – концертът на Theophilus London в края на май тази година, Cinematic Orchestra през миналата и лайфовете на първия Park Live.
С какво ще запомните 2012 като музика, събития, гости и други такива? С изключителното разнообразие и динамика откъм музика. С всяка изминала година става все по-трудно да бъдеш в крак с новите музикални течения и тенденции, които никнат като гъби. От нашите събития: Theophilus London, Lefto & Debruit, Sirius & Methodikal & Friends. Другата седмица ще обявим първия си артист за 2013.
Опитах се да събера едни от любимите ми соул, хип-хоп и арендби парчета, въобще музиката, с която обичам да релаксирам или пускам към края на сетовете си по клубовете. Включил съм неща, които излязоха тази година (Angel Haze и Robert Glasper), редом до класики на Slum Village и Madlib, както и не чак толкова известни формации като Emanative и D’Nell. Sirius
Връщам се леко назад във времето. Наскоро се сетих за Bent, те са една доста особена порода музиканти, към която можем да добавим Nightmares on Wax и Lemon Jelly. Измежду класиците се спрях на Nina Simone и Roy Ayers, защото с тях просто е безвремие. Guru и Isaac Hayes двамата заедно просто нямат равни като послание. Австрийската вълна на Kruder&Dorfmeister винаги е имала особен заряд, такъв е случая и с техния човек DJ DSL. Накрая съм добавил и Carl Craig, защото музиката от Дeтройт винаги ме пленява, досущ като бразилските изпълните от рода на Seu Jorge. Methodikal
