Ревю: Take Me Apart на Kelela

Проблемът с артисти като Kelela Mizanekristos е не само в дългото чакане и завишени очаквания след успеха на дебютния й микстейп Cut 4 Me и EP Hallucinogen, но най-вече в донякъде оправданите притеснения дали може да овладее магнетична харизма, неоспорим талант и наистина удивителен глас в пълнокръвен, завършен, балансиран и вълнуващ албум не само на първично, но и на по-съкровено ниво. И докато през 2013 авангардното Warp-ско арендби на Kelela от Cut 4 Me бе едно от най-модерните и непредсказуеми неща в тогавашната независима поп музика, четири години и доста подобни артисти по-късно няма как да не се запитаме дали не е изпуснала правилния момент да издаде дебюта Take Me Apart. Или, казано по-простичко, дали годините в колаборации с Gorillaz, Danny Brown и Adam Bainbridge (Kindness) и турнета с The xx не са я отклонили прекалено много от пътя, за да и позволят да се намести доволно, а защо не и да води парада от масата на Solange, SZA, Аbra и FKA twigs.

За щастие, Take Me Apart надхвърля въпросните очаквания не просто с напредничаво и иновативно електро-арендби в рамките на 14 парчета или с полирани до съвършенство олдскул напеви. Дългосвирещият дебют на Kelena е страшно добре изпипан и сложен микс от 90-тарски вокали и футуристична продукция, която бърка с двете ръце в класиката, посяга моментално към главата и замайва с непрекъснатото разкриване на нови и нови детайли и добре възбудено изследване на всички аспекти на разлюбването и това, което следва. Още първите строфи от откриващото Frontline дават да се разбере, че това не е още един албум с обикновени любовни песни. There’s a place you hold I left behind, I’m finished/ Since you took your time, you should know why I’m quitting маркира безпогрешно увереността на жена, която знае коя е, какво не, какво да и кого иска или не иска. Пасивната агресия в този нощем и много чувствен албум продължава и по-надолу в текста с You don’t know my bed/ Tonight you might find out/ Open up my window/ Once you’re in there’s no way out, но и не само там, а и в продукцията на редовните заподозрени Jam City, Arca, Kwes и Bok Bok.

И докато характерът и индивидуалната специфика на повечето инструментали могат да предизвикат обширни анализи, то истинската сила и феноменалност на Take Me Apart се дължи на моментално разпознаваемия глас на Kelela и смелостта, с която достига отвъд границите на своите вокални възможности. Авангардната продукция на хора като Arca е способна да задуши всеки изпълнител, но тук си имаме работа с глас, който приковава, владее, насича и ръководи безпогрешно музиката с всяка изминала секунда. Всяко следващо прослушване разкрива неподозирани детайли не само от споменатите инстурментали, но и от начина, по който Kelela води всяка мелодия от начало до край по забележителен начин (Blue Light). Подобни игри най-вероятно са отнели доволно много часове в студиото, за да бъдат изгладени до съвършенство, но Kelela поразява още по-безкомпромисно, когато пее почти акапелно. И докато едноименното парче за бурни сексове очарова не само с пулсиращ бийт и недвусмислен текст за синергията между менталното и физическото привличане (Boy, you don’t know my bed/ Well tonight you might find out/ Open up my window/ Once you’re in there’s no way out), смирената електрoника на Bluff и Altadena й позволява да се извиси величествено като феникс над пепелта от всяка несигурност в личния живот и да влиза все по-дълбоко в съзнанието и емоционалността на всеки от нас с всяко следващо слушане. Жестока работа.

Take Me Apart (Warp) е на пазара.