Пост пънк и психиделичната краутрок вълна в Англия от последните няколко години ни е особено близка, затова следим внимателно новите групи, които се появяват на сцената. Maлко мъже и повече жени. Браво на момичетата.
TOY са много интересна и сравнително нова английска група, която върви уверено и без много шум по добре отъпканата пътека от The Horrors, S.C.U.М и Death In Vegas. Дългокосите момчета Tom Dougall (вокали и китари), Dominic O’Dair (китари), Maxim Barron (бас и вокали), Charlie Salvidge (барабани и вокали) и момичето с диплома за медицинска сестра в спешно отделение Alejandra Diez (синтезатори) свирят заедно само от две години, но са достатъчно добри, за да свирят на една сцена с голяма част от групите, които харесват (без немците от Neu! по обясними причини).
Стилът им е най-добрата възможна комбинация от пост пънк, еуфорична психиделия, shoegaze, свят краутрок и чист рокендрол със задължителната за подобни групи носталгия, оттам и сравненията с по-големите им батковци и ментори The Horrors, Fields Of The Nephilim и My Bloody Valentine. Хубавото на TOY e, че записват за независима компания и звучат еднакво вълнуващо и шумно на живо и на запис. Подобно на останалите групи в този стил, вокалите винаги остават на втори план след невероятно богатите инструментали от синтезаторен шум, повтарящи се китарни рифове и стакато барабани. Така или иначе всичко, от което се нуждаем, е малко монотонен и загадъчен мъжки глас, който да акцентира красотата на седем минутна кода за неумението да се впишеш в средата.
Дебютният албум на TOY излиза през септември. Дотогава можете да си изтеглите първия им сингъл Left Myself Behind и ремикса на Richard Fearless (Death In Vegas) от страницата на Heavenly Recordings или направо в Soundcloud.
Къде да ги гледате: Фестивалът Field Day в Лондон на 2 юни.
Още: Чудесният мини-концерт, записан за Topman Ctrl в студиото на Edwyn Collins.
Помните ли Lescop от лейбъла Pop Noire? SAVAGES са четири красиви момичета от южен Лондон, който репетират в Дептфорд от около година, свирят на живо едва от няколко месеца и буквално ни скъсаха главата с единствената си издадена песен досега. Може би защото си личи как се вдъхновяват от обсебените си сърца и групи като Swans, Yma Sumac, These Immortal Souls, The Shangri-Las и Killing Joke. Отдавна не бяхме срещали група с подобна енергия, която буквално унищожава огромна част от съвременните групи в този жанр и подтиква журналистите от Guardian да си спомнят с умиление за онези пост-пънк моменти и появата на жени-музиканти с експлозивна сила като Siouxsie и The Slits.
SAVAGES описват звука си като неразрушим и солиден, създаден за сцената, но с достатъчно нюанси, които илюстрират различните им чувства. Песните им целят да ни напомнят, че хората не са еволюирали чак толкова и музиката все още може да бъде вълнуваща и право в целта. Трите минути и три секунди на Husbands са именно това – режещи китари и бас ала Joy Division и вокал, който стига до истерични викове и многократно повторение на husbands докато не се изгубим напълно. Чувствали сме се така единствено на концерт на NIck Cave и Grinderman, което не е малко. Husbands звучи именно като необуздан секс между двете групи.
[soundcloud]http://soundcloud.com/pop-noire-radio/savages-husbands/s-wUDfA[/soundcloud]Къде да ги гледате: Field Day в Лондон на 2 юни и други дати, които можете да прегледате на интернет страницата на групата.
Още: Любителските записи с концертни изпълнения на другите песни на групата в YouTube.
Последно, още две мадами от Лондон, които са избрали изключително вълнуващото е лесно за произнасяне име 2:54. Да се чете Two Fifty Four. Удивително талантливите сестри и най-добри приятелки Colette и Hannah Thurlow са надарени с много добро сценично присъствие и усет към тежкия мелодичен рок с призрачни вокали, вдъхновен от спомените им от детството и мотаун, джаз и соул музиката на техните родители. Напомнят много на друга любимка на Boyscout – Аnna Calvi, освен това визуалната прилика на едната сестра с Romi от the xx е доста сериозна. Eдноименният албум на 2:54 е записан бързо бързо за 13 дни и 13 нощи.
Къде да ги гледате: 7 юни в Лондонската Scala и на различни места в Европа през юли и август.
Още: Дебютният албум на 2:54 е на пазара. Хвърлете едно око и на официалното видео на Creeping плюс акустичните им версии ето тук. Последно, превъзходният им подкаст за Modular:
[soundcloud]http://soundcloud.com/modularpeople/modcast-120-2-54[/soundcloud]
