Lu се е появявала и друг път при нас с коментари за музика, затова е добър избор за още една мадама, която се отчита с подкаст за Boyscout. Препоръчваме да следите редовно нейния блог, защото пише откровено, умно, безсрамно и много стихийно, точно като музиката, която харесва.
Представи се. Какво трябва да знаем за теб? Казвам се Гергана, фамилията не е важна, защото и без това не съм известна, хаха. Родена и израснала във Варна, от доста години пребиваваща в София. През свободното си време списвам музикално ориентирания блог Trains in the night. Обичам слънчеви дни, хубава храна и добронамерени хора. Приятелите и семейството си също, но ако продължавам в този дух, трябва да добавя и Paulo Coelho, пък него не го обичам.
Най-голямото влияние върху музикалния ти вкус? Хм, не мога да изолирам конкретен човек или група. Ако трябва да избера някого, това най-вероятно е баща ми. Когато бях малка във все още затъмнените информационно години на прехода, той винаги носеше нова музика. У нас постоянно се появяваха аудио и видео касети с хитовете на MTV (тогава MTVбеше институция, не като сега – кочина). Имахме и цяла видео касета само с клипове на Queen – израснала съм с идеята, че те са еталон за качествена музика. Благодарение на баща ми постоянно имаше какво ново да слушам – от саундтрака на Twin Peaks до Take That. После започнах сама да си набавям музика и слушах всичко, до което успявах да се докопам. Голямата ми тинейджърска любов са The Smashing Pumpkins. Слушах и доста гръндж– Alice In Chains, Pearl Jam, Stone Temple Pilots, въртяла съм ги до изтъркване на лентата. Друго, друго – обичайните неща, които се слушаха навремето – Massive Attack, Moloko, Placebo, Jamiroquai. Но това беше преди интернета. Оттам нататък всичко се промени. Открих, че пост пънкът и всичките вълни от началото на 80-те са най-моята музика. Харесвам също електроклаш, синтпоп и ню рейв, алтернативен брит рок от втората половина на 90-те. В профила на психотипа ми пише, че съм пълен робот и показвам емоции само когато правя секс и слушам музика. Сигурно са прави хората. Музиката е нещото, което ме вълнува от дете и все още продължава с пълна сила. Това си е life-long relationship. Супер въпрос, ама спирам, че мога да изпиша страници.
Какво ти дава поддържането на блог? Винаги съм изпитвала нужда да обсъждам хубавите албуми, които са ме впечатлили. Не винаги съм успявала да попадна на хора, с които да го правя. Затова и почнах блога. От друга страна ако дори една десета от нещата, за които пиша, стигне до няколко човека, пак ще е от полза за подобряване на аудиофона в милата ни родина. В това отношение последните години съм много обнадеждена – канят се качествени изпълнители, хората са жадни за хубава музика и развиват все по-добър вкус.
Фестивали? Фестивалите са хубаво нещо, но аз съм по-скоро концертен тип. При голямото струпване на групи всичко се размива и някак си не можеш да усетиш с пълна сила изпълнението. Пък и не обичам да спя на къра в палатка, както често се налага по по-големите фестивали. Но ходя, когато мога.
Разкажи за подкаста, каква е историята зад него? Съставен е само от песни на австралийски банди (с участието на две талантливи новозеландки). В последните години Австралия е голяма сила, сцената им доби свое собствено лице, което преди сякаш липсваше. Зверски неща излязоха от там – The Temper Trap, Empire of The Sun, Van She и Miami Horror имат безсрамно добри албуми. Дори при привидни инфантилизми като Architecture in Helsinki се разбира, че музикантите зад проекта имат много акъл в главата. А ако трябва да препоръчвам музика на някого, без да ме е страх, че ще се изложа, едно от нещата, за които се сещам първо са The Presets. Просто няма какво да не им харесаш. Има нещо много правилно в австралийците – винаги съм ги възприемала като страшно уравновесени, интелигентни и лъчезарни хора. Австралийската музика като цяло има страшен заряд. Бих казала, че е жизнерадостна, но се сещам за Nick Cave и The Church и това определение губи валидност. Силната страст, с която е направена музиката, обаче, присъства винаги. Австралийците имат изключителен нюх към поп хармониите и мелодичността. Личният елемент в избора е, че австралийската музика винаги ме подсеща за морето, а то ужасно ми липсва.
